Решение № 7936 от 30.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7936 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100506373 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-273 от ГПК.

С Решение № 5705 от 31.03.2025 г., постановено по гр.д. № 54207/2023 г. на СРС, 75 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Ц. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****, офис 1, чрез адв. З. против «ДжиТиТи България» ЕАД, ЕИК 131431964, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Черни връх“ № 47, „Бизнес център Витоша, ет.6, искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № 1314/31.07.2023 год., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 35 214 лева (тридесет и пет хиляди двеста и четиринадесет лева), представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 01.08.2023 год.- 01.02.2024 год. и с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ за сумата от 545,95 лева.

Решението е обжалвано в срок от ищеца Ц. В. П., като неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите, необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства.

Поддържа, че неправилно съдът е приел законност на уволнението и спазване на 1 процедурата за това. Установено е по делото, че работодателят не е уволнил всички служители изпълняващи длъжността мениджър програми. Чрез събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля В.А. е установено, че в дружеството са налице длъжности със сходни трудови функции. При така посоченото, изводите на съда, че уволнението на ищцата поради съкращение в щата е незаконосъобразно.

Същевременно неправилни са изводите на съда досежно предложената на ищцата за заемане друга длъжност „бизнес анализатор“, която се установява че не е новоразкрита. Същевременно за последната посочена длъжност на ищцата не е била представена длъжностна характеристика, според нейното искане. Поддържа, че за времето от 31.07.2023 г. до 01.02.2024 г. служителят не е бил в трудово правоотношение, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ следва да бъде уважен поради незаконност на извършеното уволнение за сумата 35 214 лева. Същевременно, поддържа че работодателят не е заплатил обезщетение за неползване на платения годишен отпуск и на основание чл. 224, ал.1 от КТ дължи сумата от 545,95 лева. Поддържа, че за времето от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. неползвания от ищцата платен годишен отпуск е за 12 работни дни за 2023 г. При установено заплащане на обезщетение за 10 работни дни, претенцията по чл.224, ал.1 КТ следва да бъде уважена за остатък 2 работни дни на стойност 545,95 лева.

Отправя искане за отмяна на решението на СРС и за уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна-ответник «ДжиТиТи България» ЕАД оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор. Моли решението да се потвръди като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и поради обоснованост, съобразена със събраните по делото доказателства. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност по жалбата, съдът намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

2

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Фактическите констатации на СРС са правилни, като съдът намира същите за обосновани, чрез събраните пред първата инстанция доказателства. В този смисъл, настоящата инстанция констатира следното:

Производството е образувано по предявен конститутивен иск за отмяна на уволнението извършено със Заповед от 01.08.2023 год. - чл.344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителни искове с правно основание чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 35 214 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 01.08.2023г. до 01.02.2024 год., с правно основание по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 545,95 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 работни дни за работни дни за 2023 год.

За да отхвърли предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1, т.3 вр. Чл.225, ал.1 от КТ, СРС е приел, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено законосъобразно, тъй като в производството е установено, че заеманата от ищцата трудовата функция за длъжността „мениджър програми“ е съкратена реално. Според съда промяната в длъжностното разписание и атакуваната заповед са издадени от компетентен орган преди момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Същевременно, според съда, в производството не е установено пълно припокриване на трудовите функции по заеманата от ищцата преди уволнението длъжност „мениджър програми“ и длъжността „бизнес анализатор“, с която длъжност свидетеля В.С.А. е посочила, че е налице сходство, но не в пълнота на основните задължения. Въпреки това, поради установяване изричен отказ от страна на ищцата да заеме длъжността „бизнес анализатор“ правилно и законосъобразно се явява извършеното уволнение поради съкращаване в щата на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ.

За да отхвърли като неоснователен искът по чл.224, ал.1 КТ, съдът е приел, че ищецът не е доказал колко са дните неползван платен годишен отпуск при едновременно установяване плащане от страна на работодателя на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 10 работни дни.

Решението е правилно.

Установените от първата инстанция факти и изложените правни изводи се възприемат напълно от настоящия състав.

Страните не спорят и се установява от представените пред първата инстанция доказателства, че на 12.09.2019 г. между „Интеруут България“ ЕАД и Ц. В. П. е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността “Мениджър доставка на услуги”. С Допълнително споразумение към трудов договор от 31.03.2023 3 год. ищцата се е съгласила да заеме длъжността „Мениджър програми“.

С решение обективирано в Протокол от 13.07.2023 год. в ответното дружество са били съкратени съществуващите към този момент 3 позиции на длъжност „Мениджър програми“, една от които е била заеманата от ищцата.

Със Заповед №1361/13.07.2023 год. и във връзка с решение от 13.07.2023 год., било утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в „ДжиТиТи България“ ЕООД, в сила от 01.08.2023 год., в което длъжността „Мениджър програми“ не съществува.

Установено е, че на 14.07.2023 год. до Ц. П. е било изпратено писмо по електронна поща от представител на работодателя, с което същият я уведомил за предстоящото преструктуриране, респ., че заеманата от нея длъжност ще бъде премахната, като й предложил да заеме длъжността „бизнес анализатор“, като било посочено, че това няма да рефлектира и върху получаваното от нея трудово възнаграждение.

Установява се, че на 14.07.2023 год. Ц. П. отговорила на писменото предложение, като помолила договорът й да бъде прекратен, тъй като не е съгласна да заема длъжността „бизнес анализатор“.

На 17.07.2023 год. на Ц. В. П. било връчено предизвестие за прекратяване на трудов договор, на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ- поради съкращаване в щата, считано от 01.08.2023 год.

Със Заповед №1314/31.07.2023 год., на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ-поради съкращаване в щата, трудовото правоотношение с Ц. В. П. било прекратено.

Видно от щатното разписание от месец август 2023 год. длъжността „мениджър програми“ не фигурира.

Чрез показанията на свидетеля В.С.А. /служител в ответното дружество и заемаща длъжността „тийм лидер на бизнес анализатори“/ дадени пред първата инстанция и преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК в производството е установено сходство между трудовите функции на длъжностите „мениджър програми“ и „бизнес анализатор“. Според свидетеля Ангарева в голяма част има припокриване на двете позиции, но двете не са напълно идентични. Заемащите първата позиция е следвало допълнително да следят и да информират бизнеса, за това какво са направили. Така, според свидетеля, част от работата и пълната работа на програмния мениджър е била организирането на срещи с бизнес длъжностите, които искат някаква промяна, следенето тази промяна да бъде изпълнена, даването на посоки на процесните анализатори, на бизнес анализаторите, помагането на бизнес анализаторите да пишат техните изисквания, как да се промени системата и други неща, като следене на плана дали се изпълнява, комуникацията с различните отдели, дали нещото, което си изпълнил в системата е реално това което те са искали и след това разглеждането на графиките, които са чертани от процесните анализатори.

4

Понякога и програмният мениджър се налагало да чертае тези диаграми, налагало се да пише изискванията за промяната на системата, ако не можел бизнес анализатора да се справи, да го преведе на съответния език, така че разработчиците на софтуера да могат да го направят. Крайната дадена оценка от свидетеля е, че смяната на позицията от мениджър програми в бизнес анализатор е понижаване поне две нива в йерархията, тъй като програмният мениджър има много повече отговорности към бизнеса, отколкото бизнес анализаторът, който просто превежда и следи за изпълнението на определените искания от компанията.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите.

Както е посочено в дадените разяснения по ТР № 5 от 26.10.2021 г. ПО ТЪЛК. Д. № 5/2019 Г., ОСГК на ВКС, правото на подбор по смисъла на чл. 329 от Кодекса на труда е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право на уволнение.

То може да се прилага само когато уволнението на работника или служителя се извършва на следните три основания: при закриване на част от предприятието, при съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Същността на субективното право на подбор означава, че работодателят може да го упражнява, ако и когато сметне за необходимо, при уволнение на някое от посочените основания. Но има случаи, при които упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително. Те се отнасят до някои хипотези на основанието "съкращаване в щата", когато то засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка измежду всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на работа. При съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на трудовия договор с работника и служителя, който я заема, се предхожда от подбор по преценка на работодателя. В тази насока са и дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС.