Решение № 143 от 02.03.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Видин, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20241320102011 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на „ИНВЕСТБАНК“ АД – София против Л. С.

И. и М. И. И., и двамата от гр. ******, с която е предявен иск за собственост на недвижим имот.

Твърди се в исковата молба, че ищцовата банка е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор ******, находящ се в гр. ****** по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 61, том 2, рег. № 2706, дело № 137/2016г. на нотариус Б. Т.. Посочва се, че праводателя на купувача – „Инвестмънтс Пропъртис“ ЕООД е придобил правото на собственост на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.04.2014г. по изп.д. № 2278/2011г. на ДСИ при Районен съд Видин.

Поддържа се, че собственик на апартамента към момента на провеждане на публичната продан, спрямо когото е проведено принудително изпълнение е Д. Л. С.. Към момента владението на недвижимия имот не е предадено на ищцовата банка от предишния собственик поради това, че последният не е въведен във владение на имота от съдебния изпълнител. Имотът се обитава и ползва от ответниците без правно основание.

Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот и да осъди същите да предадат владението на имота.

Ответниците в законния месечен срок, чрез упълномощен процесуален представител са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили исковата претенция като неоснователна. Посочили са, че същите са съсобственици на процесния имот от 1994г. по силата на нотариален акт № 68, том 1, дело № 149/1994г. като ответницата М. И. е продала 1 своята идеална част през 2006г. , но не е предавала владението върху имота. Твърдят, че от датата на придобиване на имота 1994г. до датата на вписване на исковата молба от 05.09.2024г. ответниците владеят имота непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявано и го ползват като свой, т.е. са го придобили по давност. Поради това са предявили насрещен иск за собственост.

Искат съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника по насрещния иск, че ищците по насрещния иск са собственици на процесния имот на основание давностно владение.

Ответникът по насрещния иск в срока за отговор е оспорил същия като неоснователен, като е навел доводи, че твърдението на ищците по насрещния иск за владение на имота е невярно, тъй като същите от 2006г. до момента не упражняват фактическа власт върху имота, нито го държат на правно основание, годно да ги направи собственици.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От представеното Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело № 2278/2011г. по описа на ДСИ при Районен съд – Видин, се установява, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор ******, с административен адрес: гр. ******, ул. ******, ляв, находящ се в пететажна жилищна сграда от тридесет апартамента, разположена в поземлен имот ******, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 97.58 кв.м, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение с площ от 17.26 кв.м. и ведно с 1/30 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекта на апартамента: на същия етаж: ******, под обекта: ******, над обекта: ******, е ВЪЗЛОЖЕНО на „Инвестмънтс Пропъртис“ ООД с ЕИК 202855419 за сумата в размер на 48 240.00 лева. Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 22.10.2014г. и е вписано в Служба по вписванията дв.вх рег. № 2390 от 14.05.2016г. , акт № 85, том VII.

От постановлението е видно, че по образуваното изпълнително дело, взискател е ищецът „Инвестбанк“ АД, а длъжник е ответницата – Д. Л. С..

На 31.05.2016г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 61, том II, рег. № 2706, дело № 137/2016г. на нотариус Б. Т., купувачът по публичната продан „Инвестмънтс Пропъртис“ ООД с ЕИК 202855419 е продал на ищеца по настоящото дело „Инвестбанк“АД процесния имот. В нотариалния акт е уговорено, че предаването на владението върху имота ще се извърши с двустранен протокол, подписан от двете страни в срок от 10 дни, считано от датата на сключване на договора. Доказателства за предаване на владението на имота по делото не са ангажирани. От представеното разпореждане от 15.01.2024г. от ДСИ при 2

Районен съд – Видин, се установява, че след възлагането на имота по силата на публичната продан, собственикът „Инвестмънтс Пропъртис“ ЕООД е следвало да поиска от съдебния изпълнител да бъде въведен във владение на имота. Същият не се е възползвал от тази правна възможност преди да продаде имота на „Инвестбанк“ АД. Именно поради това, молбите на „Инвестмънтс Пропъртис“ ЕООД и на „Инвестбанк“АД за въвод във владение са оставени без уважение от ДСИ.

От представено писмо от РУ – Видин, се установява, че на 06.08.2024г. в 11.40 часа, полицейски служители са посетили процесния имот и при извършената проверка са установили, че в имота е било лицето М. И. И., която в писмено сведение заявила, че обитава и ползва имота заедно със съпруга си Л. С. И..

Разпитаните по делото свидетели М. С. – ръководител офис на ищцовата банка в гр.

****** и Д. М. – служител на ищцовата банка в офиса в гр. ******, установяват че са правили опит да влязат в процесния имот, но не са успели, тъй като не са имали достъп до него. Последното ходене до имота било през 2024г. Свидетелите посочват, че знаят, че имотът се обитава от един мъж и две жени – това са ответниците Л. и М., и тяхната дъщеря Д.. Свидетелите посочват, че не са могли да осъществят достъп до имота поради това, че входът бил заключен, както и установяват, че ответниците никога не са правили собственически изявление по отношение на имота.

Свидетелят Г. П., който живее в съседния вход на процесния блок, посочва, че познава ответниците и те живеят в имота повече от 30 години. Когато минава, ги вижда на терасата. През лятото правили някакъв ремонт. Свидетелят посочва, че не знае дали ответниците са имали някакви задължения.

Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни и логични, поради което ги кредитира.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск за ревандикация, следва да се докаже , че ищецът е собственик на процесния имот, че имотът се владее от ответниците и че владението е без правно основание.

В настоящия случай, безспорно се установи, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажаба от 31.05.2016г., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 61, том II, рег. № 2706, дело № 137/2016г. на нотариус Б. Т.. На ищеца е прехвърлено правото на собственост върху имота, но владението върху имота не му е предадено от предишния собственик „Инвестмънтс Пропъртис“ ЕООД, въпреки договореното и посочено в нотариалния акт предаване на владението от продавача на купувача в 10 дневен срок от сключване на договора. От събраните по делото доказателства, се установи, че причината за това е , че продавачът не е поискал своевременно от ДСИ при Районен съд – Видин да бъде въведен във владение след като процесния имот му е бил възложен по силата на Постановление за възлагане на 3 недвижим имот по изп.дело № 2278/2011г. по описа на ДСИ при Районен съд – Видин. Това означава, че към момента на изповядване на сделката продавачът „Инвестмънтс Пропъртис“ ЕООД не е упражнявал фактическа власт върху имота.

Както от свидетелските показания, така и от сведението от РУ - Видин се установи, че имотът се владее и държи от трети лица – ответниците, които не оспорват това обстоятелство. Напротив, същите признават, че упражняват фактическа власт върху имота, като твърдят че това е от 1994г. Предявили са насрещен иск за признаване на установено, че са собственици на процесния имот на основание давностно владение.

Твърденето за изтекла придобивна давност може да бъде уважено, ако безспорно са доказани всички елементи на фактическия състав на чл. 79 от ЗС - упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в продължение на 5 години при добросъвестното владение и в продължение на повече от 10 години при недобросъвестното владение, като владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта намерението си да държи вещта като своя.

По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическата власт върху недвижимия имот владелецът може валидно да упражнява, както лично, така и чрез трети лица, като законодателят няма предвид само господство над вещта във физическия смисъл на думата. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни по съдържание действия. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно (да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато.

Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.

Владението престава да бъде спокойно когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот. Това, че спокойно е владението, 4 което не е установено с насилие, както и че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност, е прието и в съдебната практика /напр. р. № 262 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, І-во г. о./.

В конкретния случай, ищците по насрещния иск не са представили доказателства за твърдението, че са станали собственици на процесния имот от 1994г., нито са представили посочените в отговора на исковата молба нотариални актове, на които позовават собственически претенции, а в тяхна тежест е да сторят това.

При проследяване на историята на имота, се установява, че през 2001г. същият е бил дарен на Д. Л. С. – дъщеря на ответниците от трети лица – Й. Н. Й. и С. М. И., като липсва информация относно параметрите на сделката. На 29.11.2006г. продавачите – ответниците М. И. И. и Л. С. И. и тяхната дъщеря Д. Л. С., като продавачи, са продали имота на купувача М. Ц. Н.. Последната на 19.12.2006г. е продала имота на Д. Л. С., която от своя страна го е ипотекирала в полза на ищцовата банка на 21.12.2006г. След проведени действия на принудително изпълнение по изп. дело № 2278/2011г. по описа на ДСИ при Районен съд – Видин, имотът е възложен на купувач с Постановление за възлагане от 07.04.2014г., влязло в законна сила на 22.10.2014г.