Определение № 526 от 16.03.2017, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е

№ 526 гр. Пловдив, 16.03. 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 530 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.151 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК.

Образувано е по жалба, предявена от „У.-Б.“ ООД, ЕИК *, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК **, представлявано от управителя Ж. С. Х. против Ревизионен акт № Р-16000916002607-091-001/25.10.2016г., издаден от З. Д. В., на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 31/13.01.2017г. на Директор на Дирекция“ Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 31 569,00лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 2 582,25 лв., начислени лихви по ЗДДС в размер на 99,23 лв., за невнесен в срок деклариран ДДС по СД по ЗДДС и дължими лихви за корпоративен данък за 2014г. и 2015г., съответно в размер на 183,43 лв. и 5 158,91 лв.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се иска неговата отмяна от Съда в обжалваната част, по съображения, изложени в жалбата.

Ответникът - Директорът на Дирекция“ Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, застъпва становище за процесуална недопустимост на жалбата поради просрочие.

Административен съд – Пловдив, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното :

Жалбата е депозирана от лице, имащо правен интерес – страна в административното производство, за която административния акт е неблагоприятен в обжалваната част, но е процесуално НЕДОПУСТИМА, поради подаването и след изтичане на законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК.

Видно от приложената по делото обратна разписка за връчване на процесното решение на Директор на Дирекция“ Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив /л.15 от делото/, същото е връчено на жалбоподателя “У. – Б.“ ООД на

25.01.2017г. Съобщението е връчено на адреса за кореспонденция на дружеството : **, с писмо с обратна разписка, съобразно изискванията на чл.29, ал.1 и 3 от ДОПК, на М. С. - технически секретар, явяваща се лице от кръга на посочените в чл.29, ал.6 от ДОПК. Следователно съобщението, съдържащо обозначение на процесното решение Директор на Дирекция“ Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив е връчено редовно, съобразно разпоредбите на чл.29, ал.1, 3 и 6 от ДОПК, на адреса за кореспонденция на субекта, на служител, който се е съгласил да го приеме.

При това положение, Съдът намира, че законоустановения срок за обжалване, предвиден в разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК е изтекъл на 08.02.2017г./сряда – присъствен ден/, до когато не е била подадена жалба. Жалбата е подаденана едва на 15.02.2017г. /сряда - присъствен ден/, видно от датното пощенско клеймо върху приложения по делото пощенски плик в оригинал, с който е подадена жалбата /л.341 от делото/.

При това положение, Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран съда е подадена след изтичане на 14 - дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, изтекъл на 08.02.2017г. - сряда, присъствен ден и е просрочена.

Доказателства, които да подложат на съмнение така констатираните данни, не са ангажирани от страна на жалбоподателя, независимо от изрично дадените му указания в тази насока с разпореждането на съда от 27.02.2017г., като такива не са ангажирани, нито в указания 7-мо дневен срок от съобщаването, нито до настоящия момент.

Срокът за оспорване, предвиден в разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК е процесуален и има преклузивен характер. Само в рамките този срок може да бъде упражнено процесуалното право на жалба, като с изтичането му се преклудира правото на жалбоподателя да извърши валидно процесуално действие по обжалване. В случая, срокът за обжалване е пропуснат и правото на оспорване на законосъобразността на Ревизионен акт № Р-16000916002607-091-001/25.10.2016г., издаден от З. Д. В., на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 31/13.01.2017г. на Директор на Дирекция“ Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с каквото оспорване е сезиран съда, е погасено.

С оглед изложеното, Съдът намира, че оспорването на законосъобразността на административния акт в случая е заявено след изтичане на преклузивния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, и е процесуално НЕДОПУСТИМО, поради което и на основание чл.151, ал.1 от ДОПК жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство прекратено.

Мотивиран от горното, Съдът

О П

Р Е Д

Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, предявена от „У.-Б.“ ООД, ЕИК *, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК **, представлявано от управителя Ж. С. Х. против Ревизионен акт № Р-16000916002607-091-001/25.10.2016г., издаден от З. Д.

В., на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 31/13.01.2017г. на Директор на Дирекция“ Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 31 569,00лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 2 582,25 лв., начислени лихви по ЗДДС в размер на 99,23 лв., за невнесен в срок деклариран ДДС по СД по ЗДДС и дължими лихви за корпоративен данък за 2014г. и 2015г., съответно в размер на 183,43 лв. и 5 158,91 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 530 по описа на Пловдивския административен съд за 2017 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ :