Решение № 534 от 17.05.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Перник, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20221720101515 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО

Образувано е по искова молба на ИР. М. М. ЕГН ********** гр.Перник ул.Ю.Г. № 11 / ** * чрез пълномощника – адв. И.Я. против „Въглища Перник“ ООД, с ЕИК: 113057835, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, кв. Средец, Бела вода, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца: обща сума 3429.66 от която сумата 3290.14лв. /главница/ - остатък от неплатено брутно трудово възнаграждение за м.септември 2020 г., както следва :

1300лв.трудово възн за м 10 2021

1500лв.обезщетение в размер БТВ

287.19лв.обезщетение за 4 дни пл год отпуск за 2021 195.18лв. разлика между начислени тр възн и изплатени от НОИ за 6 месеца от Фонда за гарантиране на вземанията законна лихва 139.52лв. или както следва :

55.25 лева върху главницата 1300лв.за периода от 26.10.2021г. -28.03.2022 г.дата предявяване ИМ

63.76 лева върху главницата 1500лв.за периода от 26.10.2021г. -28.03.2022 г.дата предявяване ИМ

12.21 лева върху главницата 287.19лв.за периода от 26.10.2021г. -28.03.2022 1 г.дата предявяване ИМ

8.30 лева върху главницата 195.18лв.за периода от 26.10.2021г. -28.03.2022 г.дата предявяване ИМ както и законната лихва върху всяка главница, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски.

В исковата молба се твърди, че :

-ищецът бил в трудово правоотношение с ответника, считано от 30.07.2004 г. по силата на трудов договор № 024/01.08.2004 г.

- заемал длъжността „лаборант“ с място на работа гр. Перник, кв. Бела вода, рудник Бела вода.

- Уговореното трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 1300 лева месечно – съгласно Доп.споразумение № 024 В от 01.09.2019, като считано от 01.09.2019 е увеличено от 700лв. на 1300лв.

-че до м. септември 2020 г. ответникът като работодател редовно заплащал на ищеца дължимото му месечно трудово възнаграждение, но от м. септември започнал да допуска забава в плащанията.

Излагат се подробни твърдения, че посочените суми се дължат от ответника като върху неплатените суми се дължи и обезщетение за забава от съответни подробно посочени дати. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: копие от т рудов договор и копие от допълнително споразумение

В хода на производството по делото са представени допълнително доказателства

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Въглища Перник“ ООД – чрез ВРЕМЕНЕН СИНДИК е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции не се оспорват по основание и размер.

В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представеното по делото копие от трудов договор се установява, че ищецът е бил нает по трудово правоотношение при ответника считано от 30.07.2004 г. по силата на трудов договор № 024/01.08.2004 г. като заемал длъжността „лаборант“ с място на работа гр.

Перник, кв. Бела вода, рудник Бела вода. Уговореното трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 1300 лева месечно – съгласно Доп.споразумение № 024 В от 01.09.2019, като считано от 01.09.2019 е увеличено от 700лв. на 1300лв.

На следващо място в исковата молба се посочва, че до м. септември 2020 г. ответникът като работодател редовно заплащал на ищеца дължимото 2 му месечно трудово възнаграждение, но от м. септември започнал да допуска забава в плащанията.

По делото е изготвено и прието заключение по допусната съдебно счетоводна експертиза /ССчетЕ/.

Съгласно констатациите на вещото лице се установи, че :

-със ЗАповед № 1933 от 25.10.2021 е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ считано от 01.11.2021г.

-В Заповедта е вписано, че на лицето се дължи обезщетение по чл.221 ал.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ за 4 дни неползван пл.год.отпуск Вещото лице сочи следните размери :

Общ размер на дължимата лихва е 140.42лв. от която :

Върху главницата 1300лв. дължимо трудово възнаграждение за м.10.2021г. – дължима лихва за забава 55.61лв. за периода 26.10.202128.03.2022 / датата на ИМ / Върху главницата 1500лв. – дължима лихва за забава 64.17лв. за периода 26.10.2021-28.03.2022 / датата на ИМ /

Върху главницата 287.19лв. обезщетение за 4 дни неползван пл год отпуск за 2021г.– дължима лихва за забава 12.29лв. за периода 26.10.202128.03.2022 / датата на ИМ / Върху главницата 195.18лв. дължима разлика между начислени и неизплатени трудови възнаграждения и тези, изплатени от НОИ за 6 месеца от Фонда за гарантиране на вземанията – дължима лихва за забава 8.35лв. за периода 26.10.2021-28.03.2022 / датата на ИМ /

Така изготвеното заключение следва да бъде кредитирано, доколкото същото е пълно и изчерпателно и отговаря на поставените задачи като за вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото. Освен това заключението не е оспорено от никоя от страните по делото, като никоя от страните не се е възползвала от правото си да постави допълнителни въпроси.

На последно място на съда е служебно известно, че с Решение № 28.10.2021 г. по търговско дело № 39/2021 г. на ОС Перник, ответното дружество е обявено в открито производство по несъстоятелност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание по чл. 128 от КТ, 224 КТ и 221 КТ , като са заявени претенции и за обезщетения за забава – с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния период и размера на трудовото си възнаграждение помесечно през същия.

В доказателствена тежест на ответника е да установи плащането на дължимото се трудово възнаграждение.

3

По допустимостта:

Настоящият състав намира предявените искове за допустими, като в тази връзка липсват наведени възражения и от страна на ответника. Касае се за трудов спор, поради което същият е подсъден на районния съд като първа инстанция.

По основателността:

Съгласно чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ работодателят е длъжен в съответните срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Същото касае и съответните обезщетения, които се претендират основателно от ищцата.

В настоящия случай между страните не се спори, че ищецът е бил по трудово правоотношение при ответника на длъжността със съответно трудово възнаграждение.

Относно исковете за обезщетение за забава с правно основание по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД съдът намира същите за основателни до следните размери и в следните периоди, посочени по-горе съгласно констатациите на вещото лице , като разликата до пълния размер на обезщетенията за забава, заявен с исковата молба, претенциите помесечно следва да бъда отхвърлени.

Допускане на предварително изпълнение на решението не е поискано.

По исканията за разноски на страните:

Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по спора.

Ищецът претендира разноски в размер 600 лева – адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Последните са действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие.

От ответника не е направено възражение за прекомерност на разноските, поради което и съдът не обсъжда такова . В тази връзка и с оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъди сумата 600лв. адв.разноски Ответната страна претендира разноски, но не представя доказателства да е извършила такива, поради които и разноски не й се дължат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда 200 лева – разноски за експертиза, и сумата 137.22 лева – държавна такса /в размер на 4% върху общия уважен размер на претенциите.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Въглища Перник“ ООД, с ЕИК: 113057835, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, кв. Бела вода, рудник Бела вода 4

** *