Решение № 1390 от 18.11.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ива Андр. И. като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211000502196 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261674/11.03.2021 г., постановено по гр.д. № 7258/2019 г., поправено с Решение № 262307/11.07.2022 г., Софийски градски съд, І-26 състав е отхвърлил главният иск по чл.26 ал.2 изр.1 пр.4 от ЗЗД, предявен от Г. О. С. срещу П. В. С. и П. Т. Л. за обявяване за нищожен на договор по нотариален акт за дарение на ид.ч. от недвижим имот № 126, т.І, рег.№ 1458, дело № 117/11.03.2019 г. на Нотариус Д. Т., рег. № *** на НК, с район на действие РС София поради липса на основание и е уважил евентуалния иск с правно основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 от ЗЗД, по иска на Г. О. С. срещу П. В.

С. и П. Т. Л., като е обявил за нищожен договор по нотариален акт за дарение на ид.ч. от недвижим имот № 126, т.І, рег. № 1458, дело № 117/11.03.2019 г. на Нотариус Д. Т., рег. № *** на НК, с район на действие РС София, като привиден, прикриващ покупко-продажба и е признал правото на Г. О. С. да изкупи на цена от 137 039 лв. 20/30 ид.ч., собствени на П. Т. Л. по нотариален акт за дарение на ид.ч. от недвижим имот № 126, т.І, рег. № 1458, дело № 117/11.03.2019 г. на Нотариус Д. Т., рег. № *** на НК, с район на действие РС София и нотариален акт № 43, т.ІІ, рег. № 2434, дело № 225/11.04.2019 г. на 1

Нотариус Д. Т., рег. № *** на НК, с район на действие РС София, от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, с адрес на имота: гр.София, р-н Люлин, Люлин разширение, с площ 2102 кв.м. с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: няма; с номер по предходен план:

1045, при съседи: имоти с идентификатори № ***,

№***, № ***, № 68134.4354, който имот по документ за собственост представлява: неурегулиран поземлен имот /бивша нива/ целият с пространство от 2 130 кв.м., съставляващ имот № 1045 по плана на град София, местността Люлин - разширение, находящо се местността “***“, при съседи на имота: улица, имот № 959, наследници на Й. Г., наследници на Д. Д. Й., наследници на Г. и А. С., наследници на Т. П .М. и наследници на В.

С. К., по иска на Г. О. С. срещу П. В. С., В. В. С., В. Ц. С., З. Т. Ц., Б. Е. Ц., С.

Е. Ц., С. К. М., М. О. С., И. Н. С., Р. И. С. и П. Т. Л., с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.

С решението са разпределени и разноските между страните, съобразно изхода от спора.

С Решение № 262307/11.07.2022 г., Софийски градски съд, І-26 състав е допуснал поправка на решение № 261674 от 11.03.2021 г. по гр. дело № 7258 от 2019 г. по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, 26 състав, като след втория параграф в диспозитива на решението се добавя нов параграф, както следва:

„ОБЯВЯВА на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД за действителен сключения на 11.03.2019 г. между П. В. С., като продавач и П. Т. Л., като купувач, договор за покупко-продажба на 1/30 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, след което диспозитива на решението продължава така както е изписан.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника П. Т. Л. в частта, му с която са уважени исковете. Въззивна жалба от този ответник е постъпила и срещу Решение № 262307/11.07.2022 г. с което е допусната поправка на решение № 261674 от 11.03.2021 г. по гр. дело № 7258 от 2019 г. по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, 26 състав.

2

И двете решения се обжалват с доводи за неправилност. Поддържа се, че първото постановено по делото решение е в противоречие на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Въззивникът твърди, че се създава впечатление за заинтересованост от изхода на спора, защото решението почива на изводи извън доказателствата, на „здравата житейска логика“ или на субективното мнение на съдията, че дарението е „неприемливо“. Твърди се, че вътрешното убеждение на съда е формирано извън доказателствата по делото, тъй като няма данни, че дарението на 1/30 ид.ч. е срещу пари, поради което прикрива продажба. Свързването на Булауто ЕООД с намеренията на физическото лице Л. не индицира факти с правно значение. Поддържа се, че съдът неправилно е ценил свидетелските показания. Налице е противоречие в мотивите на съда.

Поддържа се, че второто постановено по делото решение по реда на чл.247 от ГПК противоречи на чл.17, ал.1 от ЗЗД, защото след като наред с иска по чл.33, ал.2 от ЗС е предявен и установителен иск за разкриване симулативността на договора за дарение от 11.03.2019 г. с искане да се признае, че десимулативната сделка е валидно сключен договор за покупкопродажба, съдът следва в този отделен дипозитив да посочи всички съществени елементи на прикритата продажба. В обжалваното решение липсва посочване на продажната цена на 1/30 ид.ч. Твърди се, че мотиви относно цената на прикрития с дарението договор за продажба липсват и в основното решение, тъй като съдът е приел, че целта на дарението не е била безвъзмездно прехвърляне на собствеността на ответника, а създаване на възможност за последващо изкупуване на останалите идеални части при заобикаляне на правилото на чл.33, ал.1 от ЗС.

Моли съда да отмени решенията в обжалваните им части и вместо тях постанови решение, с което да бъдат изцяло отхвърлени предявените искове.

Претендират са направените разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемияищец Г. О. С., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения по съществото на спора.

Този въззиваем е подал и отговор срещу въззивната жалба против решението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.247 ГПК, с което оспорва същата като неоснователна. Твърди, че първоинстанцонният 3 съд изрично посочва, че цената за изкупуване се определя от това, което купувачът е платил за имота по двете продажбени сделки-130 187 лв. за 19/30 ид.ч. и съответно 6852 лв. за 1/30 ид.ч., или общо 137 039 лв. за 20/30 ид.ч. от имота.

Моли съда да остави без уважение въззивните жалби.

Въззивникът-ответник П. Т. Л. в съдебно заседание и чрез процесуалните си представители поддържа въззивните си жалби по подробни съображения, изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият-ищец Г. О. С. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивните жалби. Съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Останалите въззиваеми, редовно призовани, не се явяват, не изпращат свои представители, не изразяват становище в хода по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.4, при условията на евентуалност предл.5, във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на явната сделка: дарение от 11.03.2019 г., поради липса на основание, евентуално като привидна, обективно кумулативно съединени с иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата (дисимулативната) сделка - покупко-продажба от 11.04.2019 г., кумулативно съединен с обусловения иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на продадените от другите съсобственици на трето лице идеални части от процесния недвижим имот по отношение на договора за покупко-продажба.

Такава е исковата претенция, съобразно уточнителни молби от 25.11.2019 г. и от 10.07.2020 г. /л.83-84 и л.132-135 от първоинстанционното дело/.

4

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

На 11.03.2019 г. между ответниците П. В. С. и П. Т. Л. е сключен договор за дарение на 1/30 идеална част от съсобствения на дарителя С. и останалите ответници недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, с адрес на имота: гр.София, р-н Люлин, Люлин разширение, с площ 2102 кв.м. с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: 1045, при съседи: имоти с идентификатори № ***, №***, №

***, № 68134.4354, който имот по документ за собственост представлява: неурегулиран поземлен имот /бивша нива/ целият с пространство от 2 130 кв.м., съставляващ имот № 1045 по плана на град София, местността Люлин - разширение, находящо се местността “***“, при съседи на имота: улица, имот № 959, наследници на Й. Г., наследници на Д. Д.

Й., наследници на Г. и А. С., наследници на Т. П .М. и наследници на В. С. К..

Договорът е сключен в изискуемата се по закон нотариална форма за валидност и обективиран в нотариален акт № 126, том І, рег. № 1458, дело № 117/2019 г. на нотариус Д. Т.-Нотариус с рег. № № *** на НК, с район на действие-РС София, надлежно вписан в СВ-София.

Един месец по-късно, на 11.04.2019 г. между ответниците И. Н. С., Р. И.

С., З. Т. Ц., Б. Е. Ц., С. Е. Ц., П. В. С., В. В. С., В. Ц. С., М. О. С. и С. К. М. от една страна като продавачи и ответника П. Т. Л. от друга страна като купувач, е сключен договор за продажба на 19/30 идеални части от гореописания недвижим имот за продажната цена общо от 130 187 лв. Договорът е сключен в изискуемата се по закон нотариална форма за валидност и обективиран в нотариален акт № 43, том ІІ, рег. № 2434, дело № 225/2019 г. на нотариус Д.

Т.-Нотариус с рег. № № *** на НК, с район на действие-РС София, надлежно вписан в СВ-София. Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че купувачът Л. е заплатил на продавача П.

В. С. продажната цена от 5 139 лв., съответстваща на притежаваните от него идеални части в размер на 1/40.

Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелите 5

Д. Ю. П., Д. Г. Д., С. К. К. и В. П. К..

Свидетелят Д. П. установява, че познава страните по делото. С ищеца Г.

С. има договор за наем на имот, който ползват за паркинг и съхранение на автомобилите, в ж.к. Люлин, близо до 09 РУ, на ул. „***“ № ***. Имотът наел от ищеца по обява в Интернет през 2018 г. Свидетелят установява, че през месец март, април 2019 г. дошъл човек на име И. от фирма „Булавто“, която фирма държи имота зад този който ползва ищеца и който имот представлява сервиз на камиони Ивеко. Казал, че е собственик на имота и свидетелят следва да се изнесе от него. След няколко дни свидетелят и други лица били поканени в офиса на „Булавто“, където получили заплахи с искане да напуснат имота. На въпроса на свидетеля как е купено мястото, като има 11 човека съсобственици, било отговорено, че хващаш единия от съсобствениците той ти дарява имота, а другите места ги изкупуваш без проблем. След този случай на проверка идвали и от 09 РУ, след това имало заплахи от фирма „Делта Гард“, че собственикът на „Булавто“ ще ги наеме и те ще охраняват имота отпред, така че да не може да се влиза и излиза от него. После отново имало обаждания от „Булавто“, казвали на свидетеля че незаконно е наел под наем имота, че имат много силни прокурори и за три месеца ще ги изнесат оттам със съдебни изпълнители. Свидетелят отговорил, че си има договор за наем и да се разбират с другия съсобственик.

Свидетелят Д. Д. установява, че познава О. С. от 2018 г., когато се свързал с него и му отдал под наем парцел в Люлин, където трябвало да се премести паркинг от ж.к. „Банишора“. Свидетелят е от фирма „Де и ДЕ финанс-заложни къщи“. О. разчистил имота и след около два месеца фирмата започнала да го ползва, поставили ток, вода, канализация. Свидетелят също присъствал на срещата в офиса на Булавто, където им било обяснено, че от Булавто имат интереси към имота, тъй като вече са част от новите собственици. Предложили да им отстъпят друг парцел и да направят всичко необходимо само да освободят наетия имот. На срещата било споменато, че Булавто имат интерес за изкупуване на имоти в околията. Свидетелят установява, че има отношения с О. С., не с Г. С., предполага че Г. е баща на О..