Определение № 2997 от 23.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2997 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502395 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по частна жалба от П. Г. К., в качеството му на ответник по гр.д.№ 104/2025г. на РС- гр.Първомай, против определение № 254/28.05.2025г., с което производството по делото е прекратено поради липса на международна компетентност на съда.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд погрешно приел, че малолетния сън на страните П. П. К. пребивава заедно с майка си в ***, където последната се била установила трайно да живее и работи. Грешен бил и изводът на РС- гр.Първомай, че детето има обичайно местопребиваване във ***. Скоро след раждането му то било адресно регистрирано в ***, а в чужбина пътувало с нотариално заверена декларация от баща му, която била оттеглена по нотариален път на 25.04.2025г.

От въззиваемата М. Й. Д. не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 104/2025г. на РС- гр.Първомай е образувано по искова молба от М. Д. против П. К., с която са предявени искове за предоставяне на ищцата на упражняването на родителските права спрямо малолетния им син П. К. и осъждане на ответника да заплаща издръжка на детето. В исковата молба се твърди, че от 2020г. страните са живели заедно във *** и там на 28.06.2022г. се родил техният син П. П. К.. Поради факта, че ответникът не работел, между страните възникнал конфликт и те се разделили. Ищцата се прибрала в Р.България, но ответникът я последвал. Тогава тя се върнала в *** при децата си от предходен брак. К. отишъл и там. През есента на 2024г. ищцата се установила да живее в ***, но ответникът продължил да я преследва.

В отговора на исковата молба се твърди, че действително страните са живели в *** и там е роден техният малолетен син. След това с пари на ответника ищцата купила къща в ***, където живяла с детето.

От П. К. е подадена и насрещна искова молба, в която се твърди, че с М. Д. са живели заедно в жилище в *** до 24.12.2024г., когато тя го изгонила. След това К. наел друга квартира в близост, за да може да се вижда с детето. Последният скандал между страните бил на 14.02.2025г., когато Д. обвинила жалбоподатея, че дава малко пари за детето. Тогава той й дал 35 паунда.

1

В обясненията си, дадени на основание чл.59, ал.6 от СК, М. Д. сочи, че от раждането на детето, живеят с него в жилище в ***. Само през 2024г. били за два- три месеца в Р.България. С П. К. се видели за последно на 14.02.2025г. в ***, след което той се върнал в Р.България. В обясненията си К. сочи, че през 2024г. с М. Д. и сина им били за три месеца и половина в Р.България. Били на море, а след това в ***. След това се прибрали в ***. Детето не било живяло в Р.България повече от три месеца.

По първоинстанционното дело е разпитан свидетелят Й. Й.. Той сочи, че М. Д. трайно живее в ***. От дълги години живеела на един и същ адрес, в двуетажна къща, заедно с малолетния П., с дъщеря й и снаха й. Приет е социален доклад, изготвен по данни от П. К., като в същия са отразени обстоятелствата, съдържащи се в отговора на исковата молба, в насрещната искова молба и в обясненията му по чл.59, ал.6 от СК.

Относно международната компетентност за разрешаване на спора между страните относно упражняването на родителските права по отношение на малолетния П. е приложима Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 18.01.2006 г. - ДВ, бр. 9 от 27.01.2006г.

Съгласно чл.5 от конвенцията, съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. В съдебната практика на ВКС тайно и непротиворечиво се приема, че тъй като конвенцията е част от вътрешното законодателство на Р.България и има приоритет пред нормите на националните закони, които й противоречат, цитираната разпоредба на чл.5 изключва приложението на чл.7 от КМЧП, като същата следва да се тълкува в смисъл, че исковете за упражняване на родителски права са от компетентността на съдебните органи на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето. Така например в Определение № 2042 от 24.04.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1422/2025 г., III г. о., ГК изрично се сочи, че „международната компетентност на българския съд се определя по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. съобразно обичайното местопребиваване на детето“. В същия смисъл са Определение № 381 от 18.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2912/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 353 от 29.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2229/2019 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 950 от 27.02.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 274/2025 г., III г. о., ГК и много други.

В мотивите към цитираното Определение № 2042 от 24.04.2025 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1422/2025 г., III г. о., ГК се приема също така, че „под "обичайно местопребиваване на детето" следва да се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда и е центърът на неговите интереси“. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.48, ал.7 от КМЧП, съгласно която под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

Обичайното местопребиваване на детето съвпада с това на родителя, при когото то живее и който трайно се грижи за него. Безспорно е, че от раждането на детето, то трайно живее при своята майка и тя е тази, която се грижи за отглеждането и възпитанието му, независимо от това дали полаганите грижи са достатъчно добри или не. От твърденията на страните и събраните доказателства се установява, че от близо 6- 7 години М. Д. живее и работи в *** и понастоящем също е там, като е пребивавала в Р.България за около три месеца през 2024г., без да е демонстрирала намерение да промени местопребиваването си и да се установи да живее в *** или някъде другаде в страната. Ето защо следва да се приеме, че и малолетният П. П. К. има обичайно местопребиваване на територията на Обединено ***.

2

С молба от 01.09.2025г. от жалбоподателя П. К. са представени заверени преписи от разпореждане от 20.08.2025г. по гр.д.№ 595/2025г. на РС- гр.Първомай, с което е наложена забрана за извеждане от Р.България на малолетния син на страните, разпореждане по същото дело за връчване на М. Д. на преписи от исковата молба и приложенията към нея, удостоверение за настоящ адрес на П. П. К., декларация от неговия баща за оттегляне на съгласието му детето да пътува в чужбина, писмо от ГД“Гранична полиция“ до жалбоподателя, удостоверение от Нотариус Н.К. за даденото от П. К. съгласие за това сина му да напуска пределите на Р.България и писмо от Районна прокуратура- гр.Стара Загора до жалбоподателя. Тези документи не опровергават горния извод относно обичайното местопребиваване на малолетния син на страните, тъй като същото не е в зависимост от адресната му регистрация и от това, дали е налице съгласие от неговия баща да напуска пределите на Р.България. Детето е родено в Обединено ***, трайно живее там със своята майка, включително и към датата на завеждане на прекратеното първоинстанционно дело10.02.2025г., не е налице основание да се счита, че през определен период от време е имало обичайно местопребиваване на територията на Р.България и съответно, че е било изведено от страната по незаконен начин. Ето защо, частната жалба против определението за прекратяване на първоинстанционното производство ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. Г. К., в качеството му на ответник по гр.д.№ 104/2025г. на РС- гр.Първомай, частна жалба против определение № 254/28.05.2025г., с което производството по делото е прекратено поради липса на международна компетентност на съда.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3