Разпореждане № 502 от 17.06.2026, Районен съд - Кнежа
- Съд
- Районен съд - Кнежа
- Дело
- Гражданско дело 286/2026
- Вид
- Разпореждане № 502
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Мая Павлова Кончарска
Цитирани разпоредби
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 502 гр. Кнежа, 17.06.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мая П. Кончарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20261430100286 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на М. М. Т., чрез адв. И. В. от АК – Плевен, срещу Прокуратура на Република България, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 5112.91 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 417/ 2019 год. по описа на РУ – Бяла Слатина, НОХД № 127/ 2020 год. на РС – Бяла Слатина и ВНОХД № 237/ 2021 год. на ОС – Враца, ведно със законната лихва от 09.06.2023 год. до окончателното й изплащане и сумата от 1 022.00 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 417/ 2019 год. по описа на РУ – Бяла Слатина, пр.№ 875/ 2019 год. по описа на РП – Бяла Слатина, ведно със законната лихва от 09.06.2023 год.
С разпореждане рег.№ 480/ 09.06.2026 год. съдът е оставил исковата молба без движение поради констатирани нередовности (липса на адвокатско пълномощно, невнесена д.т. за образуване на гражданско дело, липса на приложенията към ИМ) и на ищеца е даден едноседмичен срок за отстраняването им с конкретни указания.
С вх.№№ 1882/ 16.06.2026 год., 1898/ 17.06.2026 год. е постъпила молба от адв. Ив. В., с която са представени исканите от съда документи.
След получаване на исковата молба, съгласно чл. 129, ал.1 от ГПК съдът извърши повторна проверка за нейната редовност – наличие на съществените реквизити съгласно разпоредбите на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128 от ГПК. Същата съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
Втората проверка е относно допустимостта на иска /чл.130 ГПК/ – видно от приложените писмени доказателства се установява, че е налице правен интерес от водене на иска за ишеца, както и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК на ответника по делото 1 следва да се изпрати препис от исковата молба, като му се укаже, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор, както и задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
Съдът като прецени, че исковата молба е допустима и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ н а Прокуратура на Република България препис от настоящото разпореждане, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
ДАВАМ едномесечен срок от получаване на разпореждането за подаване на писмен отговор.
УКАЗВАМ, че съгласно чл.131, ал.2 от ГПК писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
В ОТГОВОРА на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, като към ОТГОВОРА на исковата молба следва да се представят и:
1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник ;
2. препис от отговора и приложенията към него според броя на ищците.
Съдът указва на ответника, че има възможност да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо, като правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в Закона за правната помощ /ЗПрП/ и в други закони, а системата за правна помощ обхваща случаите, при които по силата на ЗПрП задължително се предвижда адвокатска защита или представителство. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страната по гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. По граждански и административни 2 дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имуществено състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани обстоятелства.
Съдът указва на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства, не оспори истинността на представен документ, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал.1 от ГПК /според който в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него/; по чл.
212 от ГПК /според който с отговора на исковата молба ответникът, може да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото/ и по чл. 219, ал.1 от ГПК /според който с отговора на исковата молба ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, да помага/, както и по чл. 119, ал. 3 от ГПК /според който възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба/ той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдът указва на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съдът указва на ответника, че когато страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и се смятат връчени.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ 3