Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 330 от 31.03.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 720/2021
Вид
Решение № 330
Подписан
31.03.2021
В сила
20.04.2021
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Пловдив , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330200720 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4219919, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на С. П. И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в допълнителни мотиви се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Съгласно приложената разписка, обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 17.12.2020г., а жалбата е подадена на 22.12.2020г., поради което и същата е подадена в 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и 1 подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 02.11.2020г., в 14,13 ч. в гр.

Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ северно платно на надлеза в посока „Запад“, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 73 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 23 км.ч.

Собственик на МПС, съгласно справката за собственост на автомобила, е Адвокатско дружество „И. и Т.“. Като управител и представляващ дружеството в публичния регистър на българската адвокатура е посочен жалбоподателят С. П. И., поради което и наказанието „глоба“ е било наложено на него на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение (втора страница от преписката), което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал, измерената скорост е в размер на 76 км/ч. След правилно приспадане на толеранс от 3 км/ч съгласно Протоколът от проверка № 10-С-ИСИС/ 21.02.20г. за възможна грешка при измерване на скоростта в рамките на плюс/минус 3 км/ч, административно-наказващият орган правилно е установил, че наказуемата скорост е в размер на 73 км/ч.

Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. от 02.11.2020г. и от справката за собственик на процесния автомобил.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за

2 законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство Cordon M2 № MD1196, представляващо преносима система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложената по делото справка от Българския институт по метрология АУ-000029 № 33913/09.07.2018г. и което се потвърждава от служебно извършената справка в публичния сайт на Българския институт по метрология - https://ebim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails? identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/1704/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3, - техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото писмо, -техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 10-СИСИС/ 21.02.2020г., -надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред.

Възражението за неясно описание на мястото на извършване на нарушението е неоснователно. Като точно място на извършване на нарушението, освен гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“ е посочено и както булеварда (бул. „Цариградско шосе“), така и точното място в пътния възел, където е констатирано нарушението – на надлеза, на северното платно, в посока на движещите се МПС към Запад, което отговаря и на описаното в протокола по чл. 10 място и посока на движение на контролираните МПС.

Доколкото нарушението е извършено на територията на населено място, при важащо общо ограничение на скоростта от 50 км/ч, би било ирелевантно 3 изискването на утвърден план за организацията на движението в зоната на пътния възел, тъй като ноторно известен факт е, че към датата на извършване на нарушението, на територията на град Пловдив не са налични знаци, които да позволяват движение с по-висока скорост от 50 км/ч.

Изложеното в жалбата възражение за порочност на фиша поради липса на реквизити в Протокола по чл. 10, се явява неоснователно. Преценката за същественост на отсъстващи реквизити от Протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката (така и Решение № 380/22.2.2021г. по к.а.н.д № 1859/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив).

Така на първо място в настоящия случай няма съмнение кое е било техническото средство, с което е било извършено измерването. В Протокола е посочено АТСС № MD 1196, като към представенaтa снимка е видно, че посоченият номер MD 1196 е на средство за измерване от тип Cordon M2, като посоченият в електронния фиш номер е серийният номер на техническото средство. Същият номер е посочен и в протокола за премината надлежна метрологична проверка № 10-С-ИСИС/ 21.02.2020г.

Отбелязването в протокола по чл. 10 на „С“ – стационарно, касателно режима на измерване, посочва, че АТСС е действало при този режим. В тази насока неоснователно се явява и възражението, че не са посочени начало и край на участъка, доколкото същите се посочват само при режим на измерване „Д“ – в движение.

Без съмнение е и че АТСС е било технически годно, както вече се посочи. Касателно възражението на жалбоподателя, че в регистъра за одобрени типове не е вписано конкретното АТСС с № MD 1196, а е посочен друг номер – В-46, който се различава от номера на АТСС, следва да се отбележи, че в регистъра се вписва типа – в случая системата е тип CORDON M2. Посоченият в писмото и в протокола от БИМ номер B-46 се отнася до индивидуалният номер на вписване в регистъра на типът техническо средство – Cordon M2. Конкретното техническо средство Cordon M2, с което е било установено процесното нарушение, е със сериен номер № MD 1196, тоест двата номера индивидуализират съвсем различни обстоятелства.

Конкретното АТСС с № MD 1196 съответства на одобрения тип съгласно 4

Протокола от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.20г. и същото отговаря на метрологичните изисквания.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. В същата норма е посочена принципната забрана за водачите на МПСта от категория „В“ да превишават в населено място скоростта на движение над 50 км/ч. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 100лв.

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на делото , разноски са дължими на въззиваемия и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4219919, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на С. П. И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

6