Решение № 12824 от 28.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12824 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20241110108313 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното: т е предявило срещу Т. Г. А., А. Т. Д. и М. Т. Г., искове с правно основА.е чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53686/2023 г., по описа на СРС, 74 състав:

1 . Т. Г. А. - сумата в размер на 1 954,23 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. гр. София, ж.к. "Връбница-1", бл. 621, вх. А, ет. 7, ап. 20, аб. № 197898, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 305,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 39,77 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 9,11 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;

2 . А. Т. Д. - сумата в размер на 488,56 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. гр. София, ж.к. "Връбница-1", бл. 621, вх. А, ет. 7, ап. 20, аб. № 197898, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 76,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 9,94 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;

3 . М. Т. Г. - сумата в размер на 488,56 лева, представляваща главница за цена на 1 доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. гр. София, ж.к. "Връбница-1", бл. 621, вх. А, ет. 7, ап. 20, аб. № 197898, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 76,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 9,94 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение,

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет стрА.цата на ищеца, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които оспорват исковете по основА.е. Оспорват да са се намирали в твърдяното облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на вземА.ята по давност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице – помагач „т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и обсъди събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основА.е чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирА.я размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последните е да докажат, че са погасили претендирА.те вземА.я.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежА.ето на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В разглеждА.я случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства – заповед № РД-41-938/30.07.1987 г. на СНС-ИК, акт за женитба № 1536 от 30.11.1969 г. и удостоверение за наследници и от 16.08.2022 г., се установява, че процесният имот е бил придобит от е Т. по време на брака й с ответника Т. Г. А., като не се спори и се установява, че е придобит в режим на СИО. Установява се, че Еленка Т. е починала преди исковия период – на 24.10.2013 г., като нейни единствени наследници по закон са ответниците Т. Г.

А. – нейн съпруг и децата й А. Т. Д. и М. Т. Г.а. Следователно със смъртта на е Т. се 2 прекратява съпружеската имуществена общност между нея и Т. Г. А., като дяловете им са равни (чл. 28 СК). Така делът на е Т. от ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот е наследен от съпруга й и техните деца при равни квоти съгласно правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН, т.е. ответниците Т. Г. А., А. Т. Д. и М. Т. Г.а са наследили по 1/6 ид.ч. от имота.

Следователно ответникът Т. Г. А. е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот, а ответниците А. Т. Д. и М. Т. Г.а – на по 1/6 ид.ч. от процесния имот. При това положение се налага извод, че същите съобразно действащата нормативна уредба са били клиенти на топлинна енергия през исковия период. Така придобитото качество законът не огрА.чава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основА.я за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения. П о делото не са ангажирА. доказателства и не се твърди ответниците да са отчуждили притежавА.те от тях ид.ч. от процесния имот преди исковия период, поради което се следва да се приеме, че е налице договорна връзка между стрА.те за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на която ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е възникнало задължение да платят дължимата цена съобразно притежаваната от тях квота от съсобствеността на имота.

СъдържА.ето на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

Между стрА.те не се спори, а и се установява от събрА.те по делото писмени доказателства, включително представените такива от третото лице – помагач, че доставеното в процесния имот и неплатено количество топлинна енергия през исковия период възлиза на претендираната от ищеца стойност в общ размер на 2931,34 лева. Следователно задължението за главница за стойност на доставена топлинна енергия на ответника Т. Г. А. съобразно квотата му от съсобствеността възлиза на сумата в размер на 1954,23 лева, а на другите двама ответници в размер на по 488,56 лева. В същия размер са и претендирА.те от ищеца суми, което налага извод за основателност на предявените искове за главница за стойност на доставена в имота топлинна енергия.

На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между стрА.те не се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на цитирА.те разпоредби. Между стрА.те не е спорно, а и доказателствата по делото сочат, че дължимата сума за процесния период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. е в общ размер на 59,66 лева. Доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия не е включена и дължимата сума за дялово разпределение, то претенцията за същата се явява основателна.

Следователно съобразно квотата от съсобствеността задължението на ответника Т. Г. А. възлиза на сумата в размер на 39,77 лева, а това на другите двама ответници - в размер на по 9,94 лева, в какъвто размер са и претенциите на ищеца, поради което същите се явяват основателни.

С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и релевираното от ответниците възражение за погасяване по давност на вземА.ята на ищеца, по което съдът намира следното:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите 3 на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащА.я са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от 29.09.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и разглеждА.те искове. Ето защо вземА.ята на ищеца, станали изискуеми преди 29.09.2020 г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.