Решение № 86 от 19.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ловеч, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310101566 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

Цена на установителния иск: 373.09 лв.

Цена на осъдителния иск: 187.75 лв.

Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Г. С. С. – К. против С. В. В., с адрес: ***.

Ищецът излага в исковата молба, че поради неизпълнение на договорното задължение „Профи Кредит България“ЕООД е входирало в РС – Ловеч заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. В. В., по което е образувано ч.гр.д.№ *** г. Длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД е указано да подаде установителен иск за сумите по заповедта. Посочва, че в законоустановения срок и в изпълнение на Разпореждане на РС – Ловеч предявява настоящия установителен иск относно вземанията на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит (ДПК) №*** в размер на 373.09 лв. – Главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Сочи, че с подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД заявление е претендирано и заплащане на непогасено падежирало договорно възнаграждение и възнаграждение за закупена услуга „Фаст“. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендират цитираните вземания, поради което и на основание чл.415, 1 ал.1, т.3 от ГПК ищецът подава осъдителен иск за тези вземания.

В ИМ ищецът изрично е заявил, че в настоящото производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД се отказва да търси посредством осъдителен иск претендираните с подаденото заявление суми – 200.00лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, 16.48 лв. – лихва за забава от 16.09.2023 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 15.01.2025 г., 32.45 лв. – законна лихва, дължима от 15.01.2025 г. / датата на изтичане на погасителния план/ до 26.06.2025 г., по отношение на които заявлението е отхвърлено с Разпореждане № ***/*** г. по ч.гр.д.№ *** г. по описа на РС – Ловеч.

Наведени са твърдения, че на *** г. С. В. подала до „Профи Кредит България“ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт. Същата е декларирала, че е запозната с Общите условия и е получила преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

Ищецът излага, че съгласно параметрите на процесния договор и чл.15 от ОУ по ДПК № *** клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, като закупуването на същите не е задължително условие за сключване на договор, а е опционално.За клиент, избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. Твърди се, че страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаната в договора услуга „Фаст“.

След като „Профи Кредит България“ЕООД одобрил отпускането на заем, на дата *** г. с ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който заявителят е изпълнил точно и в срок задължението си, а клиентът е получил одобрение да закупи поисканата от него услуга „Фаст“.

Посочва се, че Договорът за кредит е подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора, предадени са на клиента и същият е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема.

Посочени са параметрите на процесния договор, както и параметрите на закупената допълнителна услуга. Отбелязано е, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни и незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.

Твърди се, че сумата по договора в размер на 1000.00лв. е преведена чрез паричен превод към ИзиПей на дата *** г. Ответницата от своя страна е поела задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове според погасителния план, който е неразделна част от Договора за кредит.

Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила поетото задължение, като е 2 преустановила плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава, като е направила описаните в ИМ плащания по заема в общ размер на 1497,20 лв. Сочи, че с горната сума са погасени следните задължения: сума в размер на 1319.06 лв., съгласно задължението по погасителен план (12 пълни вноски). Частично плащане в размер на 65.66 лв. има по 13-та вноска. В общата сума на получените плащания са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 68.14 лв. Поради плащане на вноските със закъснение са били начислени лихви за забава в размер на 84.62 лв, които са заплатени частично. Заплатени са и разходи за събиране при забава, т.н. Такси по тарифа, възникнали като задължение на 30.10.2023 г. в размер на 110.00 лв.

Твърди се, че предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е изпаднал в забава, към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер, като последната вноска по погасителен план е била с дата 15.01.2025 г.

В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено със СПН съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД срещу длъжника С. В. В., възникнало на основание неизпълнение на ДПК № ***, в общ размер на 373,09 лв. – главница, вено със законната лихва от датата на подаване на заявлението / 27.06.2025 г./ до изплащане на вземането.

МОЛИ съдът да постанови решение, с което да осъди длъжника С. В. В. да заплати задължението, възникнало на основание неизпълнение на ДПК № ***, а именно: непогасено подежирало договорно възнаграждение – 35.03 лв., дължимо за периода от 15.09.2024 г. до 15.01.2025 г. /датата на изтичане на погасителния план/ и възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 152.72 лв, дължимо за периода от 15.09.2024 г. до 15.01.2025 г. / датата на изтичане на погасителния план/. Претендирана е и законна лихва от датата на заявлението в съда /27.06.2025 г./ до изплащане на вземането.

Претендирани са и направените разноски в заповедното производство и в исковото производство.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответницата е депозирала писмен отговор. Оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан, поради: нищожност на договора поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 и чл.23 от ЗПК; неравноправност и нищожност на клаузите за „допълнителни услуги“ по чл.146 от ЗЗП; противоречие на лихвената клауза с добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД/; липса на надлежно настъпила предсрочна изискуемост по чл.60, ал.2 от ЗКИ. Счита, че ДПК е нищожен поради липса на коректен ГПР, като излага подробни съображения. Позовава се и на Решението на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, в което изрично се приема, че договор за кредит, в който ГПР не отразява всички разходи, е недействителен, а потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Намира за нищожни и клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, а начислените възнаграждения по тях – за недължими. Счита, че при липса на валидно основание тези суми 3 не могат да бъдат предмет на иск по чл.422 от ГПК. На следващо място излага доводи за противоречие на лихвата с добрите нрави, както и за липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост. Твърди се, че ответницата е извършила плащания в общ размер на 1497,20 лв.

Тъй като главницата е 1000 лв, а останалата част се отнася до нищожни клаузи, всичко платено над тази сума представлява недължимо платено по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, да приеме, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради нарушение на ЗПК и ЗЗП, евентуално – да приеме, че ответницата дължи единствено чистата стойност на кредита – 1000 лв, която вече е изплатена. Претендирани са разноски по делото. Моли съдът да присъди в полза на адв. М. Т. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. вр. с чл.37, ал.2 от ЗПП, съгласно приложен Списък по чл.80 от ГПК.

В о.с.з. ищeцът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.

Ответникът С. В. В. не взема лично участие в процеса. Представлява се от представител по пълномощие – адв. М. Т. – САК, която преди заседанието по същество е депозирала писмена молба, в която оспорва предявения иск и поддържа писмения отговор.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ *** г. по описа на РС - Ловеч се установява, че същото е образувано въз основа на заявление от

«ПРОФИ КРЕДИТ България»ЕООД , седалище/адрес на управление: гр. София, бул.»България»49, бл.53Е, вх.В, чрез юрк. Ивета Тенева с искане за издаване наЗаповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С.

В. В. за вземане в общ размер на809.77, формирано, както следва: сумата от 760.84 лв, която включва: неплатена главница в размер на 373.09 лв, нееплатено договорно възнаграждение в размер на 35.03 лв, дължимо за периода от 15.09.2024 г. до 15.01.2025 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 151.70 лв,, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 200 лв., начислени на 14.10.2024 г.; лихва за забава в размер на 16.48 лв. за периода от 16.09.2023 г. до 15.01.2025 г., законна лихва в размер на 32.45 лв. за периода от 15.01.2025 г. до 26.06.2025 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С Разпореждане № *** от *** г, постановено по ч.гр.д.№ *** г. заповедният съд е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” 49, бл. 53Е, вх. “В”, против длъжник С. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, за следното вземане по договор за потребителски кредит № ***/*** г., а именно: 373.09 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 4

/27.06.2025 г./ до изплащане на вземането, като е отхвърлил заявлението в ЧАСТТА за следните суми: 35.03 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.09.2024 г. до 15.01.2025 г., 152.72 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 200.00 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 14.10.2024 г., 16.48 лева – лихва за забава от 16.09.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 15.01.2025 г., 32.45 лева – законна лихва, дължима от 15.01.2025 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 26.06.2025 г., и за присъждане на разноските по делото. С разпореждането заповедният съд е указал, на основание чл. 415 ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК, на заявителя , че в едномесечен срок от съобщението, може да предяви осъдителен иск срещу длъжника за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Въз основа на горепосоченото разпореждане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която съдът е разпоредил Длъжникът С. В. В., с горните данни, да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: