Решение № 293 от 27.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Варна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000293 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на Н. У. от *****, чрез особен представител, срещу решение № 84 от 17.04.2025г. по гр.д.№ 236/24г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Н. У. дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 55 028.34лв., от които: 44 954.99лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.08.2020г.; 8 444.73 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 18.11.2021г. до 08.08.2023г.; 478.82лв. – лихвена надбавка за забава за период от 18.11.2021г. до 08.08.2023г.; 1 149.84лв. – законна лихва за периода от 09.08.2023г. до 18.10.2023г., ведно със законната лихва от 23.10.2023г. до окончателно изплащане на цялото вземане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1041 от 24.10.2023г. по ч.гр.д.№ 2339/23г. по описа на РС-Шумен, както и са присъдени направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

1

Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила визирани в чл.12, чл.235 ал.2 и ал.4 и чл.236 ал.2 от ГПК с оплаквания за непълно изясняване фактическата обстановка по делото. Твърди, че съдът се е отклонил от текста и смисъла на заложения в чл.5 от ГПК принцип за законност, както и от задължителната практика на ВКС, като е постановил немотивирано решение при липса на обсъждане, преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Неразгледано е останало възражението на ответника за липсата на доказателства за това, че лицето, представлявало банката за сключването на процесната сделка, е било упълномощено да сключва договор за отдаване на банков кредит в такъв размер, без да се обследва кредитоспособността на кредитополучателя по см. на чл.16 от ЗПК. Допуснато е нарушение на чл.10 от ГПК. Твърди, че първоинстанционното решение е вътрешно противоречиво, доколкото е сформирана воля за частична основателност на исковата претенция, а с постановения диспозитив е уважена изцяло исковата претенция.

Позовава се на потребителската защита по ЗЗП, с оплаквания за недействителност на процесния договор на основание чл.23 от ЗЗП поради несъответствието му с изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗЗП относимо към съдържанието му, а именно, в него липсва посочване на начина, по който е определен ГПР по кредита. Твърди също така, че липсва и конкретна уговорка за условията за прилагане на ГЛП, липсва уточнение за базата, въз основа на която се начислява лихвения процент във времето. Сочи, че няма отбелязване нито в договора, нито в погасителния план към него какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението и с главницата по кредита, за да може да се установи при какви условия е приложен лихвения процент и дали същия отговоря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. Твърди, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, тъй като не е налице индивидуално договаряне на параметрите на договора за потребителски кредит, поради което и твърди, че въпросните договори клаузи за ГПР и ГЛП са неравноправни и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП са нищожни.

Твърди, че първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с разпоредбите на чл.32 ал.8 от ЗПК, чл.41 ал.4 от ЗКНИП и чл.146 ал.1 във връзка с чл.143 т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП. Сочи, че 2 първоинстанционният съд не е извършил преценка за неравноправност на клаузите в договора с оглед несъответствието им с изискванията за добросъвестност, обстоятелството, че същите водят до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя се явява в негова вреда – основание за неравноправен характер на клаузи в потребителските договори. Излага, че при недействителност на договора потребителят съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

Твърди, че не е налице обявена от банката предсрочна изискуемост на кредита.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което установителния иск на банката да бъде отхвърлен. В съдебно заседание, чрез назначения му особен представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД със седалище гр.София, депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на въззивното производство е предявен установителен иск след заповедно производство в хипотеза на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Н. У., с който да се приеме за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на банката срещу него по договор за кредит за текущо потребление от 27.08.2020г. за суми, представляващи главница, договорна лихва, лихви за забава и мораторна лихва, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 2339/23г. по описа на ШРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане.

3

Не е спорно пред въззивна инстанция сключването на 27.08.2020г. между банката и кредитополучателя У. на договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване при договорена лихва по погасителен план с падеж 18-мо число на текущия месец.

Не са спорни пред въззивна инстанция усвояването на кредита на 27.08.2020г., както и плащането от страна на кредитополучателя на суми до 15 месечна погасителна вноска с падеж 18.11.2021г. общо в размер на 7 949.36лв.

Първата неплатена вноска е с падеж 18.12.2021г., като след тази дата не са извършвани плащания.

Поради което и въззивният съд намира, че след изтичането на 90 дни от тази дата съобразно чл.18.2 от Общите условия към договора са налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем.

Не е спорно по делото предприемането на връчване на покана – уведомление чрез съдебен изпълнител. Последователно в практиката на ВКС се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез частен съдебен изпълнител или чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.47 ал.1 - 5 от ГПК отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. Видно от представения по делото към съобщението за връчване констативен протокол за извършени действия за 4 връчване на покана, съставен от ЧСИ от 08.08.2023г., изискванията на чл.47 ал.1 от ГПК са спазени – направени са справки за постоянен и настоящ адрес и за действащи трудови договори, длъжностното лице е посетило постоянния и настоящ адрес на У., събрани са данни от кмета на с.Добри Войникова, че лицето не живее на посочения адрес от няколко години, залепено е уведомление на външната входна врата и никой не е явил да получи книжата.

С оглед на така изложеното, и след изтичане на срока за получаване на книжата – 08.08.2023г. и на основание чл.47 ал.5 от ГПК писмото – уведомление на банката се счита за връчено. Въззивният съд намира връчването на У. на писмото уведомление по реда на чл.47 от ГПК за редовно, поради което и приема, че банката е упражнила субективното си потестативно право да обяви задължението на кредитополучателя У. по договора за текущ потребителски кредит от 27.08.2020г. за предсрочно изискуемо.

Не е спорно по делото, че въззивникът У. има качеството на потребител и породилите се между страните облигационни отношения се регулират от разпоредбите на Закона за потребителския кредит и същевременно не е налице някое от изключенията, визирани в чл.4 от закона. Поради което и независимо от оплакванията във въззивната жалба на основание чл.7 ал.3 от ГПК въззивният съд дължи и служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, които да засягат правата на кредитополучателите – потребители и водещи до тяхната нищожност съобразно чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и за спазване на императивните правила на ЗПК, неспазването на които води до нищожност на договорни клаузи или в хипотезите на чл.22 от ЗПК до нищожност на договора.

Не всяко нарушение на императивна норма води до нищожност на целия договор, като приложение намира правилото на чл.26 ал.4 от ЗЗД, че нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор.

Специалният ЗПК в чл.22 урежда изрично случаите, при които договорът за потребителски кредит е нищожен, а именно при неспазване на изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7 - 9.

От извършената от съда служебна проверка не се установи наличие на договорни клаузи, които да са сключени в нарушение на принципа за добросъвестност и да създават съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните и като резултат да е във вреда на 5 потребителя.

Служебната проверка на съдържанието и формата на договора за кредит не установи нарушение на императивните изисквания на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7 - 9, в които случаи договорът за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК е нищожен.

Договорът е сключен в писмена форма, с изискуемото в чл.11 от ЗПК съдържание. Размерът на използвания в документите шрифт – 12 е установен от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. На основание чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК в чл.8 от договора е посочен годишният процент на разходите по кредита. Размерът на ГПР е посочен в погасителния план, неразделна част от договора, като е посочено и какво включва, като и съответните допускания, предвидени в приложение № 1. В подписания от страните погасителен план, неразделна част от договора, е налице конкретизация на дължимата от потребителя обща сума, като изрично е посочено каква част от нея са главница и лихви и разходи за такси.

Кредитополучателят е запознат предварително с размера на сумата, която ще върне на банката, както нейния общ размер, така и с отделните разходи по кредита, които ще заплати.

Съобразно чл.7 от договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 4.95 % годишно или 0.01 % на ден, формиращ се от стойността на референтен лихвен процент 0.13 % и фиксирана преференциална надбавка в размер на 4.82 %, предоставена с оглед сключен между страните договор за ползване на пакет „ДСК Премиум“ на банката.

Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/224d8e02-5592-4d18-ad4f-8791f1fd9533