Решение № 531 от 04.04.2017, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1435/2016
- Вид
- Решение № 531
- Подписан
- 04.04.2017
- Състав
- ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- § 4, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 531 гр.
Пловдив, 04.04.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ при секретар П.К. като разгледа докладваното адм. дело № 1435 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Г.И.Л. ***, против Решение № 2153-15-137 от 25.05.2016 г. на Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-134/ 19.02.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което е било отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ при условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. В жалбата се твърди, че неправилно било прието, че стажът за времето от 16.08.1983 г. до 23.03.1992 г. с продължителност 8 г., 07 м. и 7 дни бил признат за ІІІ категория вместо за ІІ категория, и се моли съда да отмени обжалваните административни актове. В СЗ жалбодателят не представлява, в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител намира същата за неоснователна. В писмени бележки се излагат съображения по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Спорният по делото въпрос е дали положеният от жалбодателя стаж през периода 16.08.1983 г. - 23.03.1992 г. е от втора или трета категория труд, а оттам и дали жалбодателят притежава 15 г. стаж от втора категория. По делото са представени като доказателства разчетно-платежни ведомости, от които е видно, че жалбодателят е вписан като “бояджия”.
Осигурителят през този период /правоприемството в случая е без значение/ има изключително широк предмет на дейност, в това число и строително-монтажна дейност. В трудовата книжка за спорния период жалбодателят е вписан като “строителен бояджия”.
За изясняването на делото е назначена комплексна
СИЕ И СТЕ. Вещите лица сочат, че за процесния период осигурителят е бил регистриран с различни наименования, като видно от разплащателните ведомости за периода м.08, 1983 – м.03.1986 г. в кооперацията е обособено звено “АС услуги”, където назначените лица имат длъжности, всички свързани с изпълнение на СМР.
Посочва се, че се касае за звено от работници в строителството, което извършва изцяло строително монтажна дейност. Жалбодателят фигурира в разплащателните ведомости от м.09, 1983 г. до м.05.1984 г. в звено “Ремонтно – строителни групи” и “Ремонтно – строителни бригади”, което потвърждавало извършването на СМР от групата работници, наети от работодателя, а не други видове работа.
Изтъква се, че това че от м.06, 1984 до м.03, 1986 г. във ведомостите звената са вписани по други начини е само начин на запис на едни и същи дейности – СМР, за разлика от други вписани звена. Аналогично на горното във ведомостите за периода м.04.1986 г. – м.08, 1990 г. в също такова звено - “АС услуги” длъжностите на наетите лица били отново зидари, бояджии, мозайкаджии и т.н. и тези лица не биха могли според вещите лица да извършват друг вид дейност освен строително-монтажна. Разяснен е смисълът на понятието “строително монтажна дейност”, като се изтъква че зад всички посочени понятия и във всички случаи става дума за едно и също – извършване на строително – монтажни работи като част от строителен процес, а боядисването, което представлява фаза на довършителните работи е неразделна част от цялостното завършване на строежа, като същото е част от “архитектурно-строителните работи” при завършването на сграда или съоръжение, а от своя страна същите са част от “строително-монтажните работи”. Вещите лица са посочили още, че независимо от това в кой отрасъл на стопанството се отчита дейността на работодателя, тежестта на труда и вредностите при непосредствена работа на “строителен бояджия” и “общ работник” в строителството при изпълнение на един обект са едни и същи.
При така изложеното съдът намира, че въпреки указаната му доказателствена тежест, жалбодателят не е представил убедителни доказателства, от които да бъде направен извод, че трудът през процесния период е от ІІ категория. Противно на твърденията в жалбата стажът през спорния период следва да бъде приет като такъв от трета категория труд и не може да бъде причислен към втора категория по т. 66и от ПКТП
(отм.). Този труд не е положен в предприятие и организация от отрасъл „Строителство” (по смисъла на отменения Правилник за капитално строителство), липсват доказателства да е правен отделен баланс на дейността (да е водена собствена стопанска cметка за строителството), а последната не е отчитана в отрасъл „Строителство”. За да се ползват от правата по цитираната точка, строителните бояджии трябва да работили в специализирана строително-монтажна фирма и/или организация. От събраните от страна на пенсионните органи доказателства, в хода на извършените служебни проверки е видно, че през поне три пълни години от процесния период жалбодателят е вписан като “бояджия” или без длъжност, което изключва логически възможността същият да има 15 и повече години стаж от ІІ категория. В случая липсват убедителни доказателства, за да се признае положения от жалбодателя труд през спорния период за такъв от втора категория. Установените по делото факти относно предприятието, в което е положен този труд през периода, го определят като трета категория труд. Т.66и от ПКТП
(отм.) не само изчерпателно изброява длъжностите, но и мястото на полагане на труда. Няма как да се приложи и правилото на т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.), дори да се приеме, че извършваната от жалбодателя работа е била със същата вредност и тежест като тази по т. 66и от цитирания правилник, защото нормата на т. 67, ал. 1 се прилага само по отношение на дейности, визирани в раздел І и ІІ на правилника, а трудът, полаган на длъжност „строителен бояджия”, не е обхванат от раздел І и ІІ на ПКТП
(отм.). Тези изводи не се оборват от събраните по делото доказателства, включително и от заключението по назначената експертиза, което отговаря на общо поставените въпроси от страна на жалбодателя, но не дава възможност да се направи друг извод, а именно – че положеният труд е от ІІ категория.
Върховният административен съд многократно е изразявал становище, че за да се ползват от правата по т. 66и ПКТП
(отм.), строителните бояджии трябва да са работили в специализирана строително-монтажна фирма и/или организация. Осигурителят през спорният период несъмнено не е специализирано строително-монтажно предприятие (фирма, дружество, организация), независимо че във вписания в търговския регистър предмет на дейност фигурира и такава дейност. При липсата на безспорни доказателства за противното и при положение, че пенсионните органи са изпълнили в максимална степен задължението си за изясняване на всички факти от значение за случая, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена.
При този изход на делото следва да бъде осъден жалбодателя да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Л. ***, против Решение №
2153-15-137 от 25.05.2016 г. на Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-134/ 19.02.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.
ОСЪЖДА Г.И.Л. ***, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/