Решение № 40 от 03.06.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Царево, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20262180100167 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т. П. Л. срещу „П. К. Б.“ ***, с която първоначално е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1418,19 евро, като получена по признат за недействителен Договор за потребителски кредит „С.“ № ***от ****.

Ищцата излага, че между нея и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит „С.“ №***от ***. Твърди, че с влязло в сила Решение №**/***. по гр. д. № ***/***. по описа на ***, договорът е признат за недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК. Поддържа, че по договора е заплатила общо сумата от 4273,74лв., от които 1500лв. главница и 2773,74лв. лихви, такси, обезпечения и възнаграждения. С оглед недействителността на договора счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита, поради което заплатеното над нея в размер на 1418,19 евро представлява недължимо платена сума, подлежаща на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При тези доводи се иска осъждане на ответника да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Представя писмени доказателства и заявява искане по чл. 190 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „П. К. Б.“ **, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че по договора са заплатени недължими суми над главницата в размер на 1418,19 евро. Твърди, че кредитът е усвоен на ***., като същият не е погасен съгласно първоначалния погасителен план, предвиждащ последна вноска с падеж ***., а е погасен предсрочно на ***., включително чрез рефинансиране с друг договор - ***№***. Излага се, че част от заемната сума по последния в размер на 548,24евро е била използвана за погасяване на задължението по процесния договор и същият е предсрочно погасен. Поддържа, че общо постъпилата сума по кредита е 1511,09 евро, с която са погасени следните задължения: главница - 766,93евро, 1 възнаградителна лихва - 281евро, възнаграждения за допълнителни услуги „Ф.“ - 134,37евро и „Ф.“ - 307,86евро, такси по тарифа - 10,22евро, лихва за забава - 5,54евро и такса за предсрочно погасяване - 5,17евро. Сочи, че в случай че ищцата поддържа, че по договора са заплатени суми в по-голям размер от описаното, в нейна тежест е да представи доказателства за извършените плащания - платежни нареждания или вносни бележки.

Навежда, че не е ясно от кого са извършени плащанията по кредита, като поддържа, че доказването на плащането е в тежест на ищцовата страна, а в случая са налице единствено твърдения. По изложените съображения моли съда да отхвърли иска за разликата над сумата от 744,16евро.

С молба вх. №***/***., подадена от процесуалния представител на ищцата, след запознаване с представените от ответника счетоводни данни и извлечение по сметка към процесния договор, е заявено, че искът се поддържа за сумата от 744,16евро. В молбата се сочи, че ищцата е заплатила със собствени средства сумата от 962,89евро, а сумата от 548,24евро е погасена чрез рефинансиране с друг договор за кредит между същите страни, като общо постъпилите по процесния договор суми възлизат на 1511,09евро. С оглед чистата стойност на кредита в размер на 766,93евро ищцата приема, че недължимо платената сума възлиза на 744,16евро, като за разликата над този размер до първоначално предявената сума от 1418,19евро оттегля иска.

С протоколно определение от ***., влязло в законна сила, производството по делото е прекратено в тази част на основание чл. 232 ГПК, поради което предмет на разглеждане по настоящото дело е искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 744,16 евро.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

За да бъде уважен предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е извършил процесните плащания в полза на ответника по процесния договор, както и размера на тези плащания, респективно че същите са получени от ответника и са били без правно основание, поради недействителност на договора. При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване и задържане на процесните суми, включително че същите са дължими на валидно правно основание, респективно че са погасени дължими задължения по договора.

Между страните не се спори, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит „С.“ №****от ***. се установява, че между ищцата Т. П. Л., като кредитополучател, и ответното дружество „П. К. Б.“ ***, като кредитор, е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. По силата на договора на ищцата е предоставен кредит в размер на 1500лв., който следвало да бъде погасен на 30 месечни вноски, всяка в размер на 79,47 лв. В договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49,03%, годишен лихвен процент в размер на 41,00% и общ размер на дължимата по кредита сума от 2383,74лв. Установява се още, че едновременно със сключването на договора ищцата е заявила ползването на допълнителните услуги „Ф.“ и „Ф.“, за които са уговорени възнаграждения съответно в размер на 600лв. и 1290лв.

Посочено е, че месечната вноска за тези услуги възлиза на 63лв., поради което общата месечна вноска по договора е определена на 142,47лв., а общата сума, подлежаща на връщане, е в размер на 4273,74лв.

Не е спорно между страните и се установява от представеното по делото Решение №***/***. по гр. д. №***/***. по описа на ***, което е служебно известно на настоящия съдебен състав, че процесният договор е признат за недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК. От извършената служебна справка в ***се установява, че решението е влязло в законна сила на ***., поради което недействителността на договора е установена със сила на пресъдено нещо между страните.

2

От представеното от ответника извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит се установява, че по договора са постъпили плащания в общ размер на 962,89 евро, както и сума в размер на 548,24 евро, посочена като постъпила чрез рефинансиране на задължението по договора. От съдържанието на извлечението и изложените в отговора на исковата молба твърдения се установява, че ответникът отчита общо постъпили по договора суми в размер на 1511,09 евро, като от тях е отнесъл 766,93 евро за погасяване на главница, а останалата част – за възнаградителна лихва, възнаграждения за допълнителни услуги, такси и лихва за забава. Съдът съобразява обстоятелството, че извлечението е представено именно от ответника и съдържа данни относно водената от него счетоводна отчетност по процесния договор. Същевременно изложените в отговора на исковата молба твърдения относно размера на постъпилите плащания и начина на тяхното разпределение съответстват на съдържанието на представеното извлечение.

С молба вх. №***/***. ищцата е заявила, че приема посочените от ответника данни относно размера на постъпилите по договора суми, като поддържа предявения иск за сумата от 744,16евро, представляваща разликата между общо постъпилите по договора плащания и чистата стойност на кредита.

При така установените факти, съдът намира предявения иск за основателен.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него. В случая със сила на пресъдено нещо е установена недействителността на процесния договор, поради което ответникът има право да задържи единствено предоставената на ищцата главница.

От приетите по делото доказателства се установява, че по договора са постъпили суми в общ размер на 1511,09 евро, от които 766,93 евро представляват чистата стойност на кредита. Следователно за разликата над тази сума до общия размер на извършените плащания ответникът е получил парични средства без правно основание, които подлежат на връщане по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ето защо, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 744,16 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

По делото са доказани разноски в общ размер на 351,72 евро, от които 56,72 евро държавна такса и 295 евро адвокатско възнаграждение, съгласно представените списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане.

С протоколно определение от ***. производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска за разликата над 744,16евро до първоначално предявения размер от 1418,19 евро. Ето защо, ищцата има право на разноски само за частта от иска, по която производството е приключило с уважаване на претенцията. Съобразно съотношението между първоначално предявения размер на иска от 1418,19евро и уважения размер от 744,16евро, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 184,55евро, от които 29,76 евро държавна такса и 154,78 евро адвокатско възнаграждение.

Ответникът не е претендирал и не е доказал извършването на разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „П. К. Б.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ №**, бл. **, вх. **, ет. **, да заплати на Т. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Ц., ул. „Р. Ш.“ №**, сумата от 744,16 евро, представляваща недължимо платена сума по признат за недействителен Договор за потребителски кредит „С.“ № ***от ***., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба ****. до окончателното изплащане, както и сумата от сумата от 184,55 евро разноски по делото, от които 29,76 евро държавна такса и 154,78 евро адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________

4