Определение № 2511 от 29.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2511 гр. Варна, 28.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501263 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 38484/23.05.2023 г. от „Гитекс“ ЕООД срещу Определение № 5973/17.05.2023 г., постановено по гр. дело № 3517/2021 г. на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Определение №2860/07.03.2023 г., постановено по същото дело, посредством намаляване на размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение предвид направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение.

Сочи, че при определяне на възнаграждението съдът не е съобразил направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от Н. К.. Претендира отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което размерът на присъденото адвокатско възнаграждение бъде определен по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагреждения в редакцията й към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, въззиваемия Н. К. К., чрез процесуалния си представител адв. А. Д., изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита изводите на първоинстанционния съд за правилни. Отправено е искане за отхвърляне на частната жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в 1 предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните аргументи.

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Гитекс“ ЕООД срещу Н. К.

К. иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за приемане за установено между страните, че ответникът не е собственик на право на строеж за построяването на апартамент № 6 с площ от 102,99 кв.м., находящ се на първи етаж на секция „Б“ от предвидената за изграждане жилищна сграда в ПИ с идентификатор *** с адрес в гр. Варна, район „Приморски“, кв. „Виница“, *** по дело

15827/2009г.

С Решение № 258/30.01.2023 г., постановено по гр. дело № 3517/2021г. на ВРС, е отхвърлен предявения иск. С Определение № 2860/07.03.2023г., съставът на ВРС е обезсилил постановеното решение и е прекратил производството по гр. дело № 3517/2021г. на ВРС поради отказ от иска, на основание чл. 233 ГПК. В резултат на това произнасяне ищецът е осъден да заплати разноски на ответника в общ размер на 3300 лева, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана молба от „Гитекс“ ЕООД за изменение на определението в частта за разноските като бъдат намалени съобразно предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагреждения минимум.

С обжалвания съдебен акт съдът е приел, че не са налице основания за изменение на Определение №2860/07.03.2023 г. в частта за разноските и е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК.

При прекратяване на производството по делото поради направено отказ от иска ответникът безспорно има право на разноските, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК (л. 356 от делото на ВРС), ответникът Н. К. К. претендира присъждане на разноски в общ размер на 3300 лв., от които 3000 лв. с включен ДДС за платено адвокатско възнаграждение и 300 лв. за платен депозит за вещо лице.

Извършването на разноски в претендираните размери е доказано с платежно нареждание от 28.10.2021 г. и договор за правна защита и съдействие от 27.08.2021 г.

Съставът на ВОС приема за неоснователно направеното възражение по реда на чл.

78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от „Гитекс“ ЕООД. С оглед разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото, времетраенето на процеса, броя на проведените съдебни заседания и обема на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на ответната страна, заплатеното възнаграждение за процесуално представителство в размер на 3000 лева с включен ДДС не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано.

2

С оглед изложеното ВОС намира, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5973/17.05.2023 г., постановено по гр. дело № 3517/2021 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на „Гитекс“ ЕООД, вх.

№18801/13.03.2023г. с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Определение №2860/07.03.2023 г., постановено по гр. дело № 3517/2021 г. по описа на ВРС.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд едноседмичен срок от съобщаването му на страните. в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3