Решение № 659 от 23.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. София, 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20241100900465 по описа за 2024 година

Предявени са в обективно и субективно кумулативно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

327, ал. 1 ТЗ и 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ВЕРТИГО БОЛКАНС“ ООД /в исковата молба и молбата по чл. 214 ГПК – л. 139 и 140 от делото/ твърди, че между него и първия ответник „МЕДИМИР“ ЕООД било налице облигационно правоотношение по рамков договор за продажба на обезмаслено сухо мляко. По заявка на купувача предал на последния стоките, описани в осем фактури, както следва: № 341/24.07.2019 г.; № 342/24.07.2019 г.; № 363/26.08.2019 г.; № 365/28.08.2019 г.; № 378/27.09.2019 г.; № 379/30.09.2019 г.; № 380/30.09.2019 г.; № 381/ 30.09.2019 г., като стоката била приета без възражения. Макар да престирал точно, купувачът не изпълнил задължението си да плати продажната цена, възлизаща на 65 436 лева. Със споразумение от 22.10.2019 г., сключено между ищеца и втория ответник Р. Е. С., понастоящем управител на „МЕДИМИР“ ЕООД, последният встъпил в дълга на търговеца, като поел солидарно с него задълженията по процесните фактури. Задълженията не били погасени и в уговорения в това споразумение срок. Предвид изложеното и след допуснато изменение на исковете с протоколно определение от 21.01.2026 г. ищецът претендира солидарно от ответниците заплащане на следните суми: 65 436 лева /33 456,89 евро/ – незаплатената продажна цена на стоките по описаните по-горе фактури, заедно със законната лихва от 08.03.2024 г. до погасяване;

20 773,45 лева /10 621,29 евро/ - мораторна лихва за периода 20.03.2021 г. 31.01.2024 г. Претендира разноски.

Ответникът „МЕДИМИР“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

Ответникът Р. Е. С., действащ чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, оспорва възникването на облигационно отношение по договор за продажба и предаването на стоките. Поддържа липса на 1 доказателства за качеството им. Счита, че споразумението от 22.10.2019 г. не представлявало редовен от външна страна документ, предвид отсъствието на данни относно гражданството, мястото на издаване и срока на валидност на документа за самоличност на встъпващия в задълженията. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:

Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Договорът за продажба е неформален, като същият се счита сключен с постигане на съгласие по съществените елементи /предмет и цена/, изразено както изрично, така и конклудентно. Ето защо за основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че ответното дружество е заявило доставката на процесните стоки или макар да не е правило такава заявка е приело отправеното му от ищеца предложение за доставка на описаните във фактурите стоки, което той е приел, както и че стоките са му били предадени /предвид липсата на уговорен срок за плащане/.

За установяване сключването на договора са представени следните фактури № 341/24.07.2019 г. за сумата 14 220 лева; № 342/24.07.2019 г. за сумата 14 508 лева; № 363/26.08.2019 г. за сумата 5 244 лева; № 365/28.08.2019 г. за сумата 5 244 лева; № 378/27.09.2019 г. за сумата 7 866 лева; № 379/30.09.2019 г. за сумата 7 866 лева; № 380/30.09.2019 г. за сумата 5 244 лева и № 381/30.09.2019 г. за сумата 5 244 лева. Във всяка от тях са посочени продавачът и купувачът - ищецът „ВЕРТИГО БОЛКАНС“ ООД и ответникът „МЕДИМИР“ ЕООД, стоката /обезмаслено сухо мляко/, количеството й и единичната цена. Към всяка фактура е представен приемо-предавателен протокол от съответната дата, в който се съдържа изявление за предаване на стоката. И фактурите, и приемо-предавателните протоколи са подписани за ответника от Р. С. /виж изявление на адвоката на ищеца в откритото съдебно заседание/, подписите на когото не са оспорени /според изявлението на особения представител на този ответник/.

От справка по партидата на „МЕДИМИР“ ЕООД в търговския регистър се установява, че към 2019 г. Р. С. не е законният представител на дружеството, като липсват твърдения и доказателства да е бил снабден с представителна спряно дружеството власт да сключва договори от негово име. При липса на доказателства лицето, подписало фактурите и протоколите, да има представителна за ответника - търговец власт, за възникване на облигационно отношение с този ответник е необхоД. да се установи осъществяването на фактическия състав на чл. 301 ТЗ – узнаване от търговеца за сключените без представителна власт сделки и липсата на незабавно противопоставяне.

Съгласно заключението на ССчЕ, неоспорено от страните в срока по чл.

200, ал. 3 ГПК, процесните фактури са приети и осчетоводени при ответника чрез включването им в справки-декларации за месеците юни, юли и август 2020 г. и в дневника за покупки, както и че е ползван данъчен кредит. Въз основа на изложеното съдът приема, че към момента на осчетоводяване на фактурите ответникът е узнал за заявките по посочените фактури, респ. за 2 поетите по тях задължения. Не се доказа незабавно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ. Ето защо съдът приема, че търговецът е потвърдил действията по сключване на сделките.

Предвид изложеното съдът намира, че между страните търговци валидно е възникнало облигационно отношение по продажба с предмет – стоките, описани във фактурите. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС данъчният кредит се приспада от данъчните задължения за получени стоки. Ето защо осчетоводяването на фактурите, включването им в месечните справки декларации и ползването на данъчен кредит за резултата по тях съставлява извънсъдебно признание за получаване на стоките, което съдът кредитира, доколкото липсват данни, които да сочат на друго. Съгласно чл. 324 ТЗ купувачът трябва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. Твърдения и доказателства за възражения относно качеството на стоката липсват. Следователно към момента на приключване на устните състезания за ответника „МЕДИМИР“ ЕООД е възникнало задължение за плащане на цената в претендирания размер от 65 436 лева /33 456,89 евро/, което последният не доказа.

Съгласно чл. 101, изр. 1 и 3 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника, като отговаря солидарно за задължението с първоначалния длъжник. Към исковата молба е представено споразумение от 22.10.2019 г. между Р. С. и ищеца, подписано и за двете страни, с нотариално удостоверяване на подписите. В него се съдържа съгласие на страните С. да встъпи в процесния дълг на „МЕДИМИР“ ЕООД и да изплати задължението в срок до 31.12.2020 г. На първо място, за валидността на това съглашение не е необходима форма – законът не изисква такава нито за договора по чл. 101 ЗЗД, нито за сделката, от която е възникнало задължението, в което встъпва този ответник. Ето защо, дори и да е налице порок в нотариалното удостоверяване, то той не би довел до извод за неговата недействителност /доколкото положеният подпис за Р. С. не се оспорва/. Второ, нотариалното удостоверяване на подписа на С. върху документа е редовно. Съгласно чл. 590 ГПК при удостоверяване на подпис се прилага чл. 580 ГПК, а според чл. 580, ал. 1, т. 3 ГПК документът следва да съдържа пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност. По отношение на С. в документа не са посочени всички изброени данни, но от това не следва невъзможност да се идентифицира лицето, положило удостоверения подпис. Щом може да се установи това лице, то удостоверяването не е нищожно /така решение № 60/19.05.2016 г. по гр. д.

№ 3569/2015 г. на ВКС, 3 ГО/. Съгласно чл. 582 ГПК, когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач. Видно от удостоверяването, преводач е назначен не на С., а на управителя на ищеца. Конкретни твърдения и доказателства за порок на волята на Р. С. поради незнание на български език или неграмотност липсват, поради което наведените възражения в тази връзка не следва да бъдат обсъждани. И на последно място, доколкото чл. 590 ГПК не препраща към чл. 579 ГПК, не е налице изискване за прочитане на глас от нотариуса на съдържанието на документа.

Предвид изложеното съдът намира, че за Р. С. също е възникнало 3 задължение за плащане на сумите по процесните фактури, при условията на солидарна отговорност с първия ответник.

С оглед извода за основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по направеното в срок от ответника Старвев евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Задължението за плащане на продажна цена е именно такова. Срокът започва да тече от момента, в който задълженията по процесните фактури са станали изискуеми /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. За ответника С. това е денят, следващ уговорения в споразумението падеж – 31.12.2020 г.

Давността се прекъсва с подаване на исковата молба /чл. 116, б. „б“ ЗЗД/ 08.03.2024 г., към който не е изтекъл давностният срок.

Ето защо приетите за основателни претенции следва да бъдат уважени и срещу двамата ответници, като върху тях следва да бъде присъдена и законната лихва от предявяване на иска до погасяване.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличие на главен дълг за плащане на продажна цена. Към началния момент на претенцията за мораторна лихва /20.03.2021 г./ и двамата ответници са били в забава – търговецът с оглед разпоредбата на чл. 303а ТЗ /предвид момента на осчетоводяване на фактурите/, а физическо лице – предвид уговорения падеж.

Размерът на лихвата върху вземането от 65 436 лева, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 20 773,45 лева /10 621,29 евро/.

Субективно съединените искове за заплащане на мораторна лихва следва да бъдат изцяло уважени.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на своевременно поисканите разноски, вкл. сторените в производството по обезпечение на исковете /т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. По аргумент от чл. 78, ал. 4 ГПК същите следва да бъдат намалени съобразно частта от исковете, за която производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК.

В списъка по чл. 80 ГПК /л. 141/ ищецът претендира разноски в общ размер на 16 193,34 лева, от които 40 лева – държавна такса в обезпечителното производство, 2 000 лева – адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство; 3 669,17 лева – държавна такса за исковото производство; 3 984,17 лева – възнаграждение за особен представител на ответника Р. Ставрев, и 6 500 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство. Разноските за ССчЕ не се претендират /не са посочени в списъка/, поради което и не следва да се присъждат.

Ответниците дължат солидарно всички разноски, освен тези за особен представител, които намалени съобразно оттеглената част от исковете, възлизат на 11 809,40 лева /6 038,05 евро/. Р. С. дължи на ищеца и разноските за особен представител, намалени съобразно оттеглената част от исковете, в размер на 3 459,77лева /1 768,95 евро/. Липсва основание този разход да се възлага на ответника търговец, защото е сторен единствено по иска срещу ответника физическо лице.