Решение № 152 от 28.09.2017, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е №

152 гр.

Шумен, 28.09.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на тридесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав

Съдия: Т. Димитрова при секретаря С. Методиева, и с участието на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен М. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова гр.д. № 396 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 10/12.01.2017 г. по гр.д. № 396/2016 г. по описа на ШОС, имащо характер на определение, съдът е оставил без разглеждане, като недопустими, предявените от „ К. „ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. ..., представлявано от К.А.Н., ЕГН **********, срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – гр. С., ул. ..., иск по чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД / отм. /, за сумата от 10 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на депозиране на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д. № 1493/2010 г. по описа на ВОС и акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху главницата считано от 22.07.2010 г., като е прекратил производството по делото досежно тях. В посочената част решението е обжалвано от ищеца и отменено с определение № 402/10.07.2017 г. по в.гр.д. № 296/2017 г. по описа на ВАпС, като делото е върнато на ШОС за произнасяне по същество на предявените искове, предмет на разглеждане в настоящото производство.

В съдебно заседание на 30.08.2017 г. ищецът заявява, че поддържа исковите си претенции и моли да бъдат уважени изцяло като му бъдат присъдени и извършените по делото разноски.

Ответникът КОНПИ – гр. С. оспорва исковете изцяло като неоснователни и моли за отхвърлянето им, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна ШОП изразява становище, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

В исковата си молба, уточнена с молба вх. 5213/02.11.2016 г., ищецът твърди, че на 25.01.2001 г., в офисите на ЕТ ”К.”, гр. В. нахлули въоръжени и маскирани полицаи от специалните части на МВР за борба с организираната престъпност, които извършили оглед, претърсване и изземване на документи, свързани с фирмата. При осъществяване на дейността си, същите се държали унизително и обидно със собственика на фирмата К.А.Н., като го злепоставили пред служители, полицаи и поемни лица. В началото на 2002 г. било образувано досъдебно производство № 3066/2002 г. по описа на ОСС - Варна, по което на 10.09.2002 г. К.Н. бил разпитан като свидетел. На 30.06.2009 г. същият бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.257, ал.1, вр. с чл.26 от НК, а на 23.09.2009 г. Окръжна прокуратура – В. внесла във Варненския окръжен съд обвинителен акт срещу него, с обвинение за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. с чл.225, ал.1 от НК / отм. /, вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъда № 103/06.12.2011 г. по НОХД 550/2011 г. по описа на ВОС, подсъдимият Н. бил оправдан по повдигнатите му обвинения. Присъдата била потвърдена с решение от 05.04.2012 г. по ВНОХД № 25/2012 г. по описа на ВАпС, оставено в сила с решение № 395/25.01.2013 г. по н.д. № 1286/2012 г. по описа на ВКС. Междувременно, във връзка с воденото срещу Н. наказателно производство, с решение № 143/16.04.2010 г., Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност / сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество / образувала срещу него производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, като внесла във ОС – В. и ОС – С. мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки върху движимо и недвижимо имущество на Н. ***, находящо се на територията на В. и С. област. С определение от 22.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1493/2010 г. ВОС допуснал исканите обезпечения, с обезпечителни мерки - възбрани върху имоти и запори върху МПС, изброени в исковата молба, както и запор на дружествени дялове на Н., притежавани от него в капитала на „ К. „ ЕООД „. С определение от 31.08.2010 г. по в.ч.гр.д. № 460/2010 г., ВАпС потвърдил определението на ВОС за допускане на обезпечението, като с определение от 19.10.2010 г. по ч.гр.д. № 499/2010 г. на ВКС, въззивният съдебен акт не бил допуснат до касационно обжалване. Поради наложените обезпечения върху имуществото му, дружеството претърпяло неимуществени вреди, изразяващи се в затруднения в дейността му и уронване на търговския му имидж. Въз основа на изложените факти, ищецът моли съдът да осъди ответника КОНПИ – гр. С. да му заплати сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 22.07.2010 г. до окончателното й плащане, на основание чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД / отм. / – за иска за главница и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за иска за лихва за забава.

Съдът приема, че предявените искове са с правно основание чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД / отм. / – за исковете за главница и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за исковете за лихва за забава, като основава посочената правна квалификация на заявените от ищеца правно релевантни факти и искания, решение № 335/31.05.2010 г. по гр.д. № 840/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, както и задължителните мотиви към определение № 52/27.07.2016 г. по адм.д. № 43/2016 г. на Смесен петчленен състав на ВАС и

ВКС, според които не всички отношения между КОНПИ, като специализиран държавен орган по чл.5, ал.1 от ЗОПДНПИ и проверяваните лица при осъществяване на предвидената в ЗОПДНПИ проверка, са равнопоставени. Част от дейността на КОНПИ по ЗОПДИППД / отм. / и ЗОПДНПИ е с белезите на правозащитна - юрисдикционното производство протича между равнопоставени страни и решаващият орган стои извън тях и материалното правоотношение, от което произтича спора.

Такива са действията по обезпечаване, предявяване и разглеждане на иска, и за вреди от неправомерното им извършване. С оглед систематичното място на разпоредбата на чл.2а от ЗОДОВ, законодателят е имал предвид отговорността на Държавата за дейността на КОНПИ да се реализира пред общите съдилища по ГПК, подобно отговорността на правозащитните органи. Този извод се налага и с оглед решение № 2/23.05.2013 г. по к.д. № 1/2013 г. на КС, в което е прието, че някои решения на КОНПИ имат характера на административни актове, но за тях специалният ЗОПДНПИ предвижда защитата на засегнатите лица да се осъществи по друг ред - пред общите съдилища. В същия смисъл са и определение по гр.д. № 13/2013 г. на Петчленен състав на ВКС и определение № 305/29.04.2014 г. по ч.гр.д. № 2099/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС, определение № 423/09.07.2014 г. по гр.д. № 3914/2014 г., І г.о на ВКС и определение № 474/18.05.2016 г. по гр.д. № 1563/2016 г., ІV г.о. на ВКС, задължителни за съда на основание чл.274, ал.3 от ГПК.

Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковите претенции – От събраните писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че с постановление от 30.06.2009 г. на следовател при ОСС – В. по сл.д. № 3066/2022 г. К.Н. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.257, ал.1, вр. с чл.26 от НК. На 23.09.2009 г. Окръжна прокуратура – В. внесла пред Варненски окръжен съд обвинителен акт срещу обвиняемия по ПП № 1684/2002 г. по описа на ОП – В. по сл.д. № 3066/2002 г. на ОСС – В., с обвинение за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. с чл.225, ал.1 от НК / отм. /, вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъда № 103/06.12.2011 г. по НОХД 550/2011 г. по описа на ВРС, Н. бил оправдан по повдигнатите му обвинения. Присъдата била обжалвана и оставена в сила с решение от 05.04.2012 г. по ВНОХД № 25/2012 г. по описа на ВАпС, потвърдено с решение № 395/25.01.2013 г. по н.д. № 1286/2012 г. по описа на ВКС. Във връзка със заведеното наказателно производство и уведомление от 16.03.2010 г. от

ОП - Варна, с решение

№ 143/16.04.2010 г., Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност / сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество / образувала срещу Н. производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, като внесла в ОС – Варна и ОС – Смолян мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки върху движимо и недвижимо имущество, находящо се в области Смолян и Варна, притежавано от него и „ К. „ ЕООД, гр. В., чиито едноличен собственик бил. С определение от 22.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1493/2010 г. ВОС допуснал исканите обезпечения, с обезпечителни мерки - възбрани върху имоти и запори върху МПС, собственост на посочените лица, изброени в исковата молба, както и запор на дружествени дялове на Н., притежавани в капитала на „ К. „ ЕООД. Определението на ВОС било потвърдено с определение от 31.08.2010 г. по в.ч.гр.д. № 460/2010 г. ВАпС, което било обжалвано и не било допуснато до касационно обжалване с определение от 19.10.2010 г. по ч.гр.д. № 499/2010 г. на ВКС. Наложените обезпечителни мерки били отменени с определение 15.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 1491/2010 г. по описа на ВОС, по молба на Комисията.

Така установените факти налагат извод, че, при липса на предвидените от закона основания, а именно – осъществена от лицето престъпна дейност, КУИППД / сега КОНПИ / е взела решение за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и е внесла в съда искане за налагане на обезпечителни мерки, вследствие на което с определение на ВОС от 22.07.2010 г. са били наложени възбрани и запори върху имущество на ищеца, отменени с определение от 15.03.2013 г. на ВОС, което ангажира деликтната отговорност на ответника за репариране, на основание чл.2а от ЗОДОВ на всички евентуални вреди, претърпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от посочените незаконосъобразни действия на държавния орган.

Заключението си за наличие на предпоставки за реализиране деликтната отговорност на ответника във връзка с визираните по-горе действия, предприети от негови длъжностни лица при осъществяване на служебните им задължения, съдът основава и на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 166/18.10.2016 г. по гр.д. № 1642/2016 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, определение № 165/01.06.2016 г. по ч.гр.д. № 921/2016 г., І г.о., определение № 474/18.05.2016 г. по гр.д. № 1563/2016 г., ІV г.о. и определение № 326/01.04.2016 г. по гр.д. № 834/2016 г., ІV г..о., според която, съгласно чл.12 ЗОПДИППД / отм. / Комисията има задължение да извърши проверка за установяване на имущество, което е придобито от престъпна дейност на лица, за които е установено, че са придобили имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу тях е започнало наказателно преследване за някое от изчерпателно изброените в чл.3 от Закона престъпления. В зависимост от резултатите от проверката, Комисията разполага със свобода на преценка дали да извърши последващите предвидени в закона действия – дали да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, дали да внесе в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки, а след това и мотивирано искане по чл.28 от Закона, дали да поддържа веднъж внесеното пред съда искане, какви действия да предприема във връзка с него и дали да обжалва постановените съдебни актове. За всички свои действия, тя носи отговорност като процесуален субституент на Държавата по реда на ЗОДОВ. Вземането на решение за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, съответно последващите го действия, включая внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки, са действия при или по повод изпълнение правомощията на Комисията, които са винаги незаконни при липса на очертаните от закона предпоставки за предприемането им към датата на осъществяването им или при последващо отпадане на основанията за извършването им. Само при наличие на предвидените законови основания е допустимо образуване и развитие на процедурата по установяване на незаконния източник на придобитото имущество.

Само тогава ограниченията на собствеността, следващи от нея, в необходима степен защитават интересите на обществото. Нейното провеждане е недопустимо, ако законовото основание за образуване на процедурата не съществува или ако отпадне в периода на нейната висящност. Това е така защото производството засяга частната собственост, която с чл.17, ал.3 от КРБ е прогласена за неприкосновена. А, неприкосновеността й е накърнена, ако при липсата на законово основание, държавни органи проверяват източниците за придобиването й.