Решение № 117 от 28.02.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Разград, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330100946 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата от договор за кредит от 09.08.2024 г., предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 110,00 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

С искова молба чрез пълномощника на Т. С. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П.********, против „Кредито" ЕООД с ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Черни връх № 51Г, ап. офис 32, представлявано от Р. Н. Т., се моли за прогласяване нищожността на клаузата от договор за кредит от 09.08.2024 г., предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 110,00 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

Съдът подробно е посочил в определението си по чл. 140 ГПК защо приема искът като допустим, а ИМ – редовна.

Сочи се, че на 09.08.2024 г. ищецът сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени заемни средства в размер на 100,00 лева. Съгласно договора заемателят дължал и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 110,00 лева, която той следвало да престира заедно с месечната погасителна вноска. Твърди се нищожност на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане за нищожна като неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем били избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане в срок от 15 минути до 2 часа или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означавала заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни. При необходимост от разглеждане на заявката в пократък срок, заемателят бил принуден да избере опция приоритетно 1 разглеждане. Тази такса била уговорена в договора едва след като била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължавал да плати такса, за която не му било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата била във фиксиран размер – 110,00 лв.

Твърди се, че липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, нямало извършена конкретна услуга, тя представлява скрит разход по договора за кредит, привидно уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че тази такса се вземала предвид при определяне размера на дължимите погасителни вноски. По същество представлява добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Договорена при тези условия тя представлявала допълнителна облага – печалба към възнаградителната лихва.

В осигуреното право на отговор ответникът сочи, че имат един единствен договор с № OL00103500 с ответника, а в него не съществувала договорена клауза в размер на 110,00 лева, представляваща такса за услуга за експресно разглеждане.

Сочи се, че по Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00103500 страните са уговорили различни параметри.

След като съобрази доводите на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Ответникът „КРЕДИТО" ЕООД признава сключването между страните на процесния договор, а именно сключения на 09.08.2024 г. Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00103500, по силата на който на ищеца Т. С. С. са предоставени заемни средства в размер на 100,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 0 %, годишен процент на разходите - 0 %.

В чл. 2, т. 5 от договора страните договорили заплащане от ищеца на такса за експресно разглеждане в размер на 30,00 лева. Общо дължимата сума по договора в размер на 130,00 лева следвало да бъде върната до 08.09.2024 г.

Според договора, индивидуалното договорената ТЕО е незадължителна, договорена по искане на ищеца и гарантира на ищеца експресна обработка на кандидатурата му за 20 минути от постъпването и при кредитора, ако искането е постъпило в работен ден от 09:00 ч. до 18:00 ч. Ако е постъпило след този срок се разглежда с приоритет в първия присъствен ден.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Процесният договор за заем е потребителски, доколкото страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция– търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Според чл. 9 ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем са използвани за цели извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по 2 делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 4 ЗПК, законът не се прилага само в изрично изброени хипотези, сред които безлихвени заеми без никакви други разходи за потребителя. Следователно критерият е дали потребителят дължи какъвто и да е разход, свързан с кредита. По делото е установено, че договорът е за паричен заем в размер на 100,00 лв., кредитополучателят е физическо лице – потребител, кредиторът е търговско дружество, което по занятие предоставя кредити. Макар да е уговорен лихвен процент 0,00 %, договорът предвижда допълнително дължима сума, водеща до общо задължение от 130,00 лв. При тези данни договорът не попада в изключенията на чл. 4 ЗПК, тъй като не е безразходен за потребителя. Наличието на какъвто и да е договорен разход, независимо от формалното му наименование, е достатъчно, за да намери приложение ЗПК. Съдът приема, че процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 2 ЗПК, поради което спрямо него са приложими всички императивни изисквания на ЗПК и чл. 143 – чл. 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно, а съдът в определението за насрочване е обявил на страните, че ще следи за неравноправни клаузи.

Съдът приема, че клаузата за такса експресно разглеждане в размер на 30 лв. функционално представлява разход, неразривно свързан с отпускането и ползването на кредита, а не отделна, самостоятелна услуга по избор на потребителя, поради което тя реално е елемент от цената на кредита. Таксата е уговорена в самия договор за кредит и е дължима именно по повод сключването, усвояването му. Тя не обслужва отделен, различен от кредита правен резултат. Договорът сочи ГЛП = 0% и ГПР = 0%, но едновременно с това предвижда, че при кредит 100 лв. потребителят следва да върне 130 лв. за 30 дни, което показва наличие на възнаграждение.

Съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът няма право да изисква от потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Процесната такса обслужва именно дейността на кредитора по обработка и предоставяне на кредита – дейност, която е присъща и неразделна част от кредитното правоотношение. Размерът е фиксиран, без да е обвързан с доказани действителни разходи и без да е посочен механизъм за нейното формиране, което изключва възможността за преценка на нейната еквивалентност. Посочването на 0% при наличие на договорен разход, дължим от потребителя и включен в общата сума за връщане, създава заблуждаваща представа за безвъзмездност на кредита и препятства информирания избор.

Ето защо съдът приема, че клаузата противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а ЗПК и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Независимо от горното, съдът намира, че изключването на таксата от годишния процент на разходите представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора е посочен ГПР в размер на 0 %, като същевременно е предвидено, че при кредит от 100 лв. потребителят следва да върне 130 лв. за срок от 30 дни. Това несъответствие показва наличие на възнаграждение, което не е отразено в ГПР и общата дължима сума. Посочването на ГПР 0 % при наличие на задължителен разход, включен в общата сума за връщане, създава заблуждаваща представа за безвъзмездност на кредита и препятства информирания избор на потребителя относно икономическите последици от договора. Клаузата за таксата не е доказано да е индивидуално договорена. С 3 нея върху потребителя се прехвърля разход, който по естеството си обслужва дейността на кредитора, като последният получава възнаграждение без наличие на насрещна еквивалентна престация, ясно отличима от самото кредитиране. Това води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя, поради което клаузата следва да се приеме и за неравноправна по смисъла на ЗЗП.

С оглед на изложеното съдът приема, че процесната клауза е нищожна, поради което предявеният иск се явява основателен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. По делото е направено искане за присъждане на разноски от ищеца, както следва: 50 лв. за държавна такса. Моли се за присъждане на адвокатско възнаграждение, като е заявено, че защитата е осъществена безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, като е посочено, че евентуален размер от 480 лв. е несъразмерен с фактическата и правната сложност на делото.

По делото е установено заплащане на държавна такса в размер на 50 лв., която представлява реално направен разход и подлежи на присъждане на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представено е доказателство, че процесуалното представителство на ищеца е осъществено от адвокат при условията на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, като е направено изрично искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, а насрещната страна е осъдена да заплати разноски, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, като приложи критериите по чл. 36 ЗА и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. С оглед материалния интерес по делото минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. е 400 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обосновава присъждане над минималния размер, поради което съдът приема, че дължимото възнаграждение следва да бъде определено именно в този размер. От представените доказателства е видно, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност. Съгласно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г., за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху определеното по Наредбата възнаграждение и се счита за неразделна част от дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ето защо върху сумата от 400 лева следва да се начисли ДДС в размер на 20 %, или 80 лева, като общият дължим размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 480 лева. Не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редукция на възнаграждението като прекомерно, тъй като претендираният размер съответства на нормативно определения минимум и на извършените процесуални действия.

Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/224c3860-de96-4e78-a2b8-d9b22c28c205