Решение № 291 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Петя Попова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно административно наказателно дело № 20221100603918 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл.XXI НПК.

Образувано е по жалба от С. Й. Х., чрез адвокат В. Ч., срещу решение от 19.04.2022г. по нахд № 657/2022г., по описа на СРС, н.о., 134-ти , с което обв. Х. е призната за виновна по обвинението за това, че на 13.06.2021г., около 18.30ч., в гр.София, бул.“Черни връх“ №100, МОЛ „Парадайс“, на ескалатор между ниво 1 и ниво 2, е направила опит да отнеме чужди движими вещи - парична сума в размер на 2100/две хиляди и сто/ лева, от владението на А.Г.М., без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини и деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.194 ал.3, вр.ал. 1,вр. чл. 18 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал.4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал.1 и ал. 6 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание "Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В жалбата от 03.05.2022г. се заявява, че решението е неправилно, необосновано , постановено в противоречие с доказателствата; твърди се че авторството на деянието не е безспорно доказано. Настоява се за отмяната му и оправдаване на лицето.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд прие, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание хода на съдебните прения, Софийска градска прокуратура, редовно уведомена не изпраща представител.

Защитникът – адв. Ч. поддържа, че в не е доказано авторството на деянието, поради което иска оправдаването на Х.. Защитата заявява, в случай че не се споделят доводите му за недоказаност, съдът да приложи нормата на чл. 78а, ал. 5 от НК и да намали размера на глобата.

Обвиняемата С. Й. Х., редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание .

1

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-и въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, изложеното в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Фактическата обстановка е установена в пълнота от първия съд и се възприема изцяло с допълнителни уточнения от настоящата инстанция, а именно:

Обвиняемата С. Й. Х. е родена на ****г., в гр. София, пълнолетна, с основно образование, неосъждана, живуща гр. София.

На 13.06.2021г. около 18:00 часа св. М. посетила МОЛ „Парадайс“ находящ се в гр.

София,бул. „Черни връх“ № 100. От ниво 2 същата се качила на ескалатора по посока ниво 1, около 18:30 часа. Докато слизала св. М. усетила, че някой я бута. Обръщайки се назад, св.

М. видяла, че зад нея стои млада жена – обвиняемата Х., чиято дясна ръка се намирала в чантата на М., в която последната държала сумата от 2100,00 лева. Обв. Х. взела пачката с посочената сума и я държала в ръка, след което извадила ръката си от чантата, като продължавала да държи парите в себе си. Св. М. веднага я хванала за ръката и я попитала какво прави, вследствие на което обв. Х. хвърлила пачката с пари на стъпалата на ескалатора. Св. М. продължавала да я държи за ръката, като същевременно викала за помощ.

Преди идването на полицейските служители св. М. прибрала обратно в чантата си изхвърлената на стъпалата на ескалатора пачка с пари. Случващото се било възприето от св.С.Д., който придвижвайки се по ескалатора от ниво 1 към ниво 2 се разминал с двете жени и по – възрастната – св. М. / родена 1971г. / държала за ръката другата жена и й викала „Защо ми бъркаш в чантата?“ „Ти ми взе парите“. Междувременно св. М.Р. работещ като охранител в търговски обект на територията на MOJI-a, възприел словесния конфликт между двете жени, а и след като към него се обърнал св. Д. за съдействие, се насочил към входа на обекта, за да потърси охранител, който да сигнализира на органите на полицията за случилото се. Това било сторено от св. В.Б., който подал сигнал.

Местопроизшествието било посетено от св. А.К. и св.Г.Т., които след като разговаряли със св. М. пристъпили към установяване на соченото от нея лице, което все още било на място и било установено като С. Й. Х..

При извършена проверка на територията на търговския обект било установено, че зоната на ескалаторите попада в обхвата на монтираните охранителни камери, като записите били предадени на органите на полицията с протокол за доброволно предаване.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е подложил на оценка обективно съществуващия и относим към предмета на делото доказателствен материал, събран в досъдебното производство. В доказателствената съвкупност отсъстват каквито и да е противоречия, при което с основание е прието от първия съд, че свидетелските показания изцяло кореспондират помежду си, с приобщените писмени доказателства, както и с данните от видеотехническата експертиза / ВТЕ/ .

Възраженията на защитника за отсъствие на доказателства по делото, които да сочат обв. С. Х. за автор на деянието са изцяло неоснователни. Очевидно се игнорират показанията на св. М., която сочи, че е усетила действията на обвиняемата и взимането на пачката, незабавно се е обърнала и хванала ръката й и на висок глас започнала да иска обяснения за действията й и да вика за помощ. Показанията на св. М. са детайлни, а и се оценяват като непредубедени, т.к. данните, които съобщава кореспондират с показанията на св. Д., който също е с непосредствени възприятия върху случилото се от момента на придвижването на двете жени по ескалатора и на отправените обвинения от св. М. към обв. Х.. Заключението по ВТЕ, отразяващо наблюдаваните действия на две лица от женски пол, е в съответствие с твърденията, правени от св. М., св. Д., св. Р..

2

При така възприетата фактическа обстановка, се приема, че първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че обв. С. Й. Х. е осъществила състав на престъпление по чл.194 ал.3, вр.ал. 1,вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

Изтъкнатите от първия съд изводи на СРС, че фактите, покриват всички изискуеми обективни и субективни признаци на посочения състав на престъпление, са правилни.

Установява се, че е налице пълнолетно лице, способно да отговаря наказателно за действията си. Отнемането като изпълнително деяние е реализирано чрез акта на бъркане в чантата на св. М. и вземане на пачка пари със сума от 2 100 лева. Предмета на престъплението е чужд за обв. Х., която не е имала съгласие на неговия собственик, а действието е несъмнена проява на намерението на обвиняемата за противозаконно присвояване. Деянието е останало недовършено, поради независещи от овб. Х. – а именно в резултат действията на св.М., която хванала за ръката и я задържала обвиняемата преди да успее да установи трайна фактическа власт върху вещите.

Споделя се извода на първия съд, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – при възможност деецът да ръководи постъпките си, да предвижда общественоопасните последици от деянието и да желае, иска и цели те да настъпят.

При тези обстоятелства, от правна страна, в съответствие със закона е заключението на СРС, че са налице основания за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК и налагане на административно наказание. Предпоставките за налагане на този диференциран вид отговорност са обсъдени в решението на СРС и не следва да се преповтарят.

Административното наказание е индивидуализирано в размер от минимума, предвиден в закона 1 000 лева, при констатация за отсъствие на отегчаващи вината обстоятелства при обв. Х..

Доводите, които се навеждат от защитника за наличие на основания за приложение на нормата на 78а, ал.5 от НК са били правени и пред първия съд, и на тях е бил даден законосъобразен отговор: предвидените в особената част на НК наказания за престъплението по чл. 194, ал.3 вр. с чл. 18 от НК при условията на алтернативност са лишаване от свобода, пробация или глоба, а не само глоба или глоба или по –леко наказание, както изисква чл. 78а, ал.5 от НК, което обуславя неприложимост на тази норма в конкретната хипотеза.

В заключение, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, и с оглед изложените съображения следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6, от НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 19.04.2022г. по нахд № 657/2022г., по описа на СРС, н.о., 134-ти състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4