Решение № 16742 от 26.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16742 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110117768 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от М. Т. С. против „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата в размер на 100 лева, представляваща част от общо дължимо застрахователно обезщетение по щета № *** по Договор за застраховка „Каско Стандарт“ при клауза за покрити рискове „ПЪЛНО КАСКО“ № *** с предмет лек автомобил марка „Тойота“, модел „Урбан Крузер“ с рег. № ***, в размер на 8500 лева, за настъпили имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие на 30.07.2023 г. докато автомобилът е бил паркиран, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 28.03.2024 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за застраховка „Каско Стандарт“ при клауза за покрити рискове „ПЪЛНО КАСКО“ № *** с предмет лек автомобил марка „Тойота“, модел „Урбан Крузер“ с рег. № ***. Ищцата поддържа, че на 30.07.2023 г. възникнало застрахователно събитие докато процесният автомобил бил паркиран, като в резултат на събитието били констатирани следните увреждания: облицовка-предна броня – за боядисване; преден ляв калник – за боядисване; предна лява врата – за боядисване; задна лява врата – за боядисване. В исковата молба са изложени твърдения, че по повод настъпилото събитие на 02.08.2023г. ищцата депозирала пред ответника претенция за изплащане на обезщетение, по която ответникът заплатил сумата в размер на 426,56 лева.

Страната поддържа, че определеното от застрахователя обезщетение е крайно занижено и не отговаря на действителната стойност необходима за възстановяване на автомобила.

С протоколно определение от 12.02.2026 г. е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск, като същият се счита предявен за сумата в размер на 540,22 1 евро (1056,58 лева), представляваща разликата между установената по съдебноавтотехническата експертиза стойност, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния автомобил, в размер на 758,32 евро (1483,14 лева), и заплатеното извънсъдебно от ответното дружество застрахователно обезщетение в размер на 218,10 евро (426,56 лева).

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Зидолски оспорва исковата претенция по основание и размер. С отговора е оспорена стойността на твърдените увреждания на моторното превозно средство, тъй като претендираното обезщетение значително надвишава стойността на действително претърпените вреди. Представителят на ответника оспорва описаните от ищеца увреждания да са реализирани вследствие на процесното събитие, тъй като твърдените щети не могат да бъдат реализирани при т.нар. „паркинг щета“. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че с изплащане на сумата в размер на 426,56 лева вземането по щетата е изцяло погасено. Представителят на ответника поддържа, че съгласно клаузите на сключения между страните застрахователен договор стойността необходима за отстраняване на уврежданията следва да бъде определена на база цените за ремонтиране в „доверен сервиз“. В депозирания отговор са изложени твърдения, че ищцата не е материално и процесуално легитимирана по исковата претенция, тъй като не е единствен собственик на застрахования автомобил. По изложените съображения е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

В открито съдебно заседание от 12.02.2026 г. процесуалният представител на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД поддържа, че ответникът оспорва единствено размерът на претендираното застрахователно обезщение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна по спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 405, ал.

1 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативно дадени предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния лек автомобил, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението, съответно да докаже възраженията си, наведени с отговора на исковата молба.

Страните не спорят, че между М. Т. С. и ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД е съществувало валидно облигационно правоотношение по Договор за застраховка „Каско Стандарт“ при клауза за покрити рискове „ПЪЛНО КАСКО“ № *** с предмет процесния лек автомобил, както и че по образуваната при ответника преписка по щета № *** е определено и изплатено на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 426,56 лева. В проведеното на 12.02.2026 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника изрично заявява, че не оспорва наличието на причинна връзка между процесното застрахователно събитие и констатираните увреждания, като спорът между страните се свежда единствено до размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Предвид изложеното основният спорен по делото въпрос е какъв е размерът на вредите, причинени на собствения на ищцата лек автомобил вследствие на процесното застрахователно събитие. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, а съгласно чл. 400, 2 ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съобразно формираната непротиворечива съдебна практика съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО/.

От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил от уврежданията, описани в съставения от застрахователя опис, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие, възлиза на 758,32 евро (1483,14 лева).

Изчислението на необходимите разходи за възстановяване на вещта по средни пазарни цени е обективният критерий за действително причинените вреди, тъй като определената по този начин стойност е формирана въз основа на проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официалният сервиз за съответната марка и алтернативните доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. При изслушване на експертизата вещото лице разяснява, че определеното от застрахователя обезщетение е изчислено по т. нар. „експертна оценка“, при която се прилагат нормовремената по Наредба № 24 от 2006 г. и предвидените в общите условия на застрахователя минимални часове труд.

Експертът сочи, че тези нормовремена нямат отношение към средните пазарни цени, тъй като нито един сервиз на територията на страната не работи по тях, а стойността на боядисването, определена по Наредба № 24, е близо два пъти по-ниска от прилаганата от доставчиците на съответните бои.

Възраженията на ответника, че дължимото обезщетение следва да бъде определено съобразно клаузите на общите условия – по експертна оценка, съответно по цени за ремонт в „доверен сервиз“, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ има императивен характер и не може да бъде дерогирана с уговорки в застрахователния договор или в общите условия на застрахователя, които водят до определяне на обезщетение под размера на действително претърпените вреди. Отделно от това ищцата има качеството на потребител на застрахователна услуга, поради което клаузи, които предварително ограничават размера на дължимото обезщетение до стойности, формирани едностранно от застрахователя по методика, различна от действителната стойност на вредата, се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не обвързват потребителя. Ирелевантен за размера на дължимото обезщетение е и срокът на експлоатация на увреденото моторно превозно средство – съгласно изричната разпоредба на чл. 400, ал. 2 КЗ възстановителната стойност се определя без прилагане на обезценка, като застрахованото лице не следва да бъде задължавано да възстанови вещта с овехтели или неоригинални части.

Предвид изложеното съдът намира, че застрахователното обезщетение за отстраняване на причинените на лек автомобил „Тойота“, модел „Урбан Крузер“, с рег. № *** вследствие на процесното застрахователно събитие вреди възлиза на сумата в размер на 758,32 евро (1483,14 лева), от която следва да бъде приспадната извънсъдебно погасената от ответното дружество сума в размер на 218,10 евро (426,56 лева). От горното следва, че предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е основателен за сумата в размер на 3

540,22 евро (1056,58 лева) и като такъв следва да бъде уважен в пълния предявен след допуснатото изменение размер.

С исковата молба е заявено искане за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаването

– 28.03.2024 г. Увеличението на размера на предявения частичен иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има за последица, че за увеличената част искът се счита предявен от датата на молбата, с която е поискано изменението, а именно от 11.02.2026 г. /в този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС относно правните последици на предявяването на частичен иск/.

Ето защо законна лихва следва да бъде присъдена върху първоначално предявения размер от 51,13 евро (100 лева) от 28.03.2024 г., а върху разликата над 51,13 евро (100 лева) до пълния уважен размер от 540,22 евро (1056,58 лева) – от 11.02.2026 г. до окончателното погасяване на вземането.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищцата съдебни разноски в общ размер на 178,95 евро (350 лева), от които 25,56 евро (50 лева) – внесена държавна такса за разглеждане на спора, и 153,39 евро (300 лева) – внесен депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на 4 преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. В случая повдигнатия спор няма правна или фактическа сложност, цената на исковата претенция е ниска, а процесуалният представител на ищеца не се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Предвид изложеното съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 153,39 евро ( 300 лева) с включен ДДС.