Решение № 23 от 18.02.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Раднево, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100848 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД срещу Р. Г. Х., с която се предявява иск с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК. Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит № 371634 от 14.11.2019 г. „Сити Кеш“ ООД е отпуснало на ответника Р. Г. Х. потребителски кредит в размер на 900 лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за връщането му на 9 месечни анюитетни вноски съобразно погасителен план, всяка в размер на 220 лв., с краен срок на погасяване до срок до 16.08.2020 г., като всички вноски били падежирали. Твърди, че бил договорен годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР от 48,63 %.

Твърди, че ответникът не изпълнявал задълженията си по договора за погашение на месечните погасителни вноски. Твърди, че горепосочения договор бил сключен по електронен път при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА 1

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, като вземането срещу длъжника било индивидуализирано на ред № 1212 от Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочен от него телефонен номер. Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 666/2024 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на адресите и предявява иска на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Твърди, че до момента плащане по заема няма. Твърди, че за забавата на вноските ответникът дължи законна лихва съгласно чл. 33 ЗПК. Поради това иска да се установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. Г.

Х., чрез особения представител адв. Р.. Развива съображения, че цесията не е достигнала до знанието на ответника и поради това не е произвела действие, а ищецът не е носител на вземането. Твърди, че по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК цесията не може да се съобщи на особения представител, за което развива съображения. Иска отхвърляне на исковете като неоснователни.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 660 по описа за 2024 г. на РСРаднево се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 404/12.08.2024 г. срещу длъжника Р. Г.

Х. за сумата 900 лв. - главница, представляваща незаплатени суми по договор за паричен заем № 371634 от 14.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.08.2024 г. до погасяване на задължението, сумата от 198,12 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 14.11.2019 г. до 14.08.2020 г., сумата от 266,33 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.08.2020 г. до 02.08.2024 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 02.10.2024 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си 2 по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По правната легитимация на ищеца като кредитор на вземането:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил претендираните вземания по договор за паричен заем № 3711634 от 14.11.2019 г., въз основа на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД /л.22-27/, като с пълномощно /л.28/ цедентът и упълномощил цесионера да уведомява длъжниците за цесията съгласно чл. 99 ЗЗД. Вземането на цедента по договора за кредит е включено в приложение № 1 към договора за цесия /л.20/, тоест е предмет на договора за цесия и е прехвърлено. Съставено е от ищеца уведомление за цесията /л.21/, но няма никакви данни същото да е пращано на ответника. По делото няма представени от ищеца доказателства за уведомяване за извършена цесия на длъжника по заповедното производство Р. Г. Х., поради което съдът приема за установено, че ищецът не доказа уведомяване на ответника за извършената цесия.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД , задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.

3

99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.

В случая цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства въобще да е уведомяван длъжникът за цесията, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От значение за уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените договори за цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на страна в заемното правоотношение. Затова съдът не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен представител на ответника.

Принципно утвърдителна е съдебната практика през последните години, че връчването на уведомлението за цесия е възможно чрез връчване в хода на процеса на длъжника, било то чрез приложение на уведомлението към исковата молба, било чрез изрично волеизявление за цесията в исковата молба.

В решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, 2-ро ТО, е посочено, че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

С оглед спора в съдебната практика за уведомлението за цесия чрез връчване на особен представител, съдът намира, че следва да даде отговор на правния въпрос: „При предявен установителен иск по реда чл. 422, ал. 1 ГПК възможно ли е връчване на уведомлението за извършена цесия в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при представителство на ответника от особен представител, назначен в процедура по чл. 47, ал. 6 ГПК?“.

4

В законодателството липсва изричен отговор на посочения по-горе правен въпрос, поради което съдебната практика е тази, която е формирала отговор на въпроса, при тълкуване на законовата уредба. В решение от 22.01.2019 г., постановено по в.т.д. № 1342/2018 г. на ОС-Стара Загора, ТО, влязло в законна сила на 22.01.2019 г., съдебният състав е извел заключение, че ответникът е бил представляван от назначен от съда представител, след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа, следователно до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда представител по чл.

47, ал. 6 ГПК. В решение № 74 от 27.07.2017 г., постановено по в.т.д. № 154/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, ТО, влязло в законна сила на 18.09.2018 г. поради недопускането му до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 по к.д. № 3153/2017 г. на ВКС, 2 ТО, съдебният състав е извел заключение, че не е налице известяване чрез връчване на уведомленията до длъжниците, като приложения към исковата молба, които са били представлявани от назначени от съда представители, след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК, на които са били връчени съдебните книжа, тоест до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомленията на процесуалните представители не може да се приравни на нотифициране на длъжниците, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. В този смисъл са също и: решение № 2 от 06.01.2020 г. по в.гр.д. № 1370/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение № 639 от 02.12.2019 г. по в.гр.д. № 1353/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение от 08.11.2019 г. по в.т.д. № 1246/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение от 29.10.2019 г. по в.т.д. № 1263/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение № 144 от 09.06.2022 г. по в.т.д. 20225501000086/2022 г. на ОС-Стара Загора, решение № 166 от 27.06.2022 г. по в.т.д. 20225501000087/2022 г. на ОС-Стара Загора, и други.

В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, 1 ТО, 5 съдебният състав е посочил, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Действително, в това съдебно решение се касае за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, а не на уведомление за извършена цесия по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но съдебният състав е заключил, че връчването на уведомлението на особения представител е надлежно, тоест настъпват материалните предпоставки на връчването. Съдебният състав, вероятно, е обосновал този свой правен извод въз основа на това, че последователно в практиката на ВКС: решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпвало становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД /идентичен с чл. 43 ЗЧСИ/ вр. чл.