Решение № 161 от 16.04.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 548/2026
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 08.05.2026
- Състав
- Валери Цветанов Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.139 ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл.10 ал.1 т.1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 10а, ал. 7 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 161 гр. Плевен, 16.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря Петя П. Антова като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20264430200548 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
С наказателно постановление №001106 от 22.01.2026г. *** отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София е наложил на основание чл.179 ал.3 вр. чл.139 ал.6 от ЗДвП на И. И. А. с ЕГН: ********** от с.Гостиля, обл.Плевен, ул. *** административно наказание глоба в размер на 153,39 евро /300лв/, както и заплащане на таксата по чл.10а, ал.2 от ЗП, съобразно категорията на ползваното пътно превозно средство в размер на 4,60 евро /9 лева/.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И. И. А., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като приеме по чл.39 ал.1 от ЗАНН случая за маловажен.
За въззиваемата страна *** отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София не се явява представител. Постъпила е писмена защита от юрк. Д.М., с която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като излага подробни съображения в тази насока. Моли да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.
1
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №001106 от 01.04.202г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 01.04.2025г. в 14:19 часа, жалбоподателят А. управлявал извън населено място ППС с peг. номер ***, вид лек автомобил, марка „Тойота Ярис“, с обща техническа допустима максимална маса до 3.5 тона, по път 3:305 /03-Долни Дъбник-1/, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, с което е нарушил чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата.
Нарушението е извършено при следните обстоятелства: На 19.08.2025 г. около 11:00 часа на път II-35, км 18+501, след извършена проверка се установило, че И. И. А. с EГН:*** управлявал товарен автомобил „Тойота Ярис“ с рег. номер: *** с обща допустима максимална маса F1 - 1440 кг., за което е дължима, но не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата, на 01.04.2025 г. в 14:19 часа по път 1-3 км 100+471, 3:305 /03-Долни Дъбник-1.
Горното е неизпълнение на задължение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП и подлежи на санкция съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
Извършеното нарушение е установено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 40221.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител П. М. Л. и свидетеля М. М. С., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – Заповед РД-11-692/01.07.2024г.; Заповед ЧР-СП-НТУ333/17.06.2025г.; Заповед РД-11-1326/17.10.2025г.; Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в - извлечение; Статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с peг.
№ *** - 2 бр. снимки; Писмо с изх. № 94-00-2331/28.01.2026г.; Известие за доставяне ИД PS 1618 OР1ЕАQ Р. Според показанията на актосъставителя Л. и свидетеля С. на 01.04.2025 г. в 14:19 часа на път 1-3, км 100+471, жалбоподателят А. е управлявал товарен автомобил марка „Тойота Ярис“, с рег. номер: *** с обща техническа допустима максимална маса F1 - 1140 кг., за което е дължима, но не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата, на дата 01.04.2025 г. в 14:19 часа на път 1-3 км 100+471, пътен участък: 3:305 /03-Долни Дъбник-1. Според показанията на актосъставителя Л. и свидетеля С. извършеното нарушение е установено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 40221. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Л. и свидетеля С., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя А. по управление на 2 автомобила без заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя А. в нарушение, което не е извършил. Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят А. не е доказал, че е управлявал автомобил, за който е имал валидна винетка.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят И. И. А. е осъществил състава на административно нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП. Движението на пътните превозни средства по платената пътна мрежа се осъществява след изпълнението на определени задължения, свързани със заплащането на дължимите пътни такси в зависимост от категорията им. Процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т., поради което на основание чл.10, ал. 1, т.
1 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа се дължи винетна такса.
Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до 3,5 тона, като заплащането и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Процесното пътно превозно средство попада в категорията на пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата, а именно ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона. За същото, съгласно законовите разпоредби, се дължи заплащане на винетна такса, като именно заплащането на същата дава право на ППС-то да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Жалбоподателят е управлявал посочения в наказателното постановление автомобил, без да е заплатена дължимата такса според чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
Деянието не е спорно и е установено с писмените доказателства по делото. С въпросното деяние жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Нарушението е формално, такова на просто извършване, заради което деянието на жалбоподателя е съставомерно при липсата на заплатена такса според Закона за пътищата. Деянието е извършено виновно – материалноправните норми се считат за известни на всички техни адресати от деня на влизането им в сила. Спрямо случая това показва, че знаейки задължението си за заплащане на пътна такса и обстоятелството, че не е платена, водачът на превозното средство е решил да предприеме пътуване по изискваща такава такса пътна мрежа. В това се изразява виновното му отношение към неправомерното използване на път, за който законът изисква нарочно таксуване. Наказанието, наложено с атакуваното постановление, е съответно на нарушението. Законът не предвижда минимум или максимум на предвидената глоба. Това означава, че сам законодателят е преценил съответствието между тежестта на нарушението и наказанието и по делото този въпрос не може да бъде обсъждан, още по-малко да влияе на 3 законосъобразността на наказателното постановление. Разпоредбата на чл.
139, ал. 5 от ЗДВП, предвижда, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Както бе посочено по-горе, безспорно по делото е установено, че подробно описаното ППС с рег. № *** „е засечено на 01.04.2024 г., 14:19 ч., по път I-3, км 100+471, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Нарушението е документирано от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, като е създаден доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Контролно устройство № 40221 е оборудвано с апаратура, категоризираща превозните средства и разпознаваща техните пътни табели, функционираща в съответствие с приложимите стандарти. Посоченото устройство покрива напълно всички изисквания за изграждане и пускането му в експлоатация, като е съвместимо с действащото законодателство както на национално, така и на европейско ниво. Извършеното нарушение е регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси. Съгласно чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.Същите в своята съвкупност доказват обстоятелството, че на посочената в АУАН и НП дата – 01.04.2025 г. автомобил с рег.
№ *** е бил управляван в обхвата на платената републиканска пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. ППС-то се движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира тол такса за изминато разстояние. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗП „Списъкът на пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, или такса за изминато разстояние – тол такса, се приема с решение на Министерския съвет.
Списъкът се обнародва в "Държавен вестник". Списъкът, актуален към датата на нарушението, е приет с Решение на МС № 680 от 21.02.2022 г. и е обнародван в ДВ бр. 78 от 2022 г. Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП на нарушителя е предоставена възможност да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта. Компенсаторната такса не е глоба, а е механизъм, чрез който нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение, свързано с използването на платената пътна мрежа. Възможността за нейното доброволно заплащане има за цел от една страна да повиши събираемостта на таксите за ползване на платената пътна мрежа и от друга – дава възможност на нарушителите да се освободят от налагането на санкции и свързаните с тях 4 мерки, като заплатят по-ниска такса от размера на глобата. Заплащането представлява доброволен акт, както ясно личи от горецитираните законови разпоредби. Компенсаторна такса по АУАН № 001106/01.04.2025г. не е постъпвала по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“ в законоустановения срок. Видно от доказателствата по делото, обратно на твърденията в жалбата, макар санкциониран в качеството си на водач, жалбоподателят е и собственик на процесното ППС към датата на извършване на нарушението.
Съгласно чл. 139, ал 6 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице“. Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП „При установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице“.