Решение № 317 от 25.05.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. гр. Хасково, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640103155 по описа за 2022 година

Предявени са от Ф. Ф. К., от с.В., Община С., Област Х., против Община С., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника се намирали в трудовоправни отношения, възникнали по силата на сключен Трудов договор № 092/03.10.2006г. Съгласно този договор заемал длъжността „електромонтьор поддържане на електропроводни линии и мрежи“, с пълно работно време и място на работа Община С. - местни дейности.

По време на всички тези 16 години изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения. На 18.10.2022г. ответникът в качеството си на работодател подал на ищеца писмено Предизвестие, като го уведомил, че ще прекрати трудовите правоотношения на основание чл.

328, т.2 от КТ- поради съкращение в щата. На същата дата на ищеца била връчена и обжалваната Заповед № 17/18.10.2022г. за прекратяване на трудовия договор на същото основание - съкращение в щата. Ищецът твърди, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като според него в ответната Община не е било извършено реално 1 съкращение в щата и по-конкретно на длъжността, която той е изпълнявал. В мотивите си работодателят се позовавал на Решение на Общински съвет С. № 265/25.08.2022г., с което решение била одобрена докладна на кмета на общината за съкращаването на две щатни бройки в дейност 604 „Осветление на улици и площади“. Именно едната от тези длъжности е заемал ищецът. Със същото Решение били разкрити други две щатни бройки в дейност 619 „Други дейности по жилищното строителство, благоустройство и регионално развитие“. Твърди също, че функциите, задачите и задълженията на изпълняваната от ищеца длъжност до момента не били реално премахнати, а било променено само наименованието на новооткритите длъжности. В този смисъл намира обжалваната заповед за незаконосъобразна, тъй като съкращението в щата не било реално налице и което поведение на ответника намира за злоупотреба с право. Освен казаното, ишецът намира Заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения за незаконосъобразна и на второ основание, а именно - допуснато нарушение на задължителната норма на чл.333 от КТ. Според цитирания законов текст работодателят преди да пристъпи към уволнение поради съкращение в щата е бил длъжен да вземе предварително разрешение на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, тъй като на ответника му било известно, че ищецът страда от заболявания, които му гарантират предварителна защита по смисъла на КТ. В изложения смисъл счита, че за него е налице правен интерес от предявяването на настоящите искове, като моли съда да постанови решение, с което да да бъде признато за незаконно извършеното със Заповед № 17/18.10.2022г. уволнение, като същата бъде отменена, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди това уволнение, както и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, като претендира сума в размер на 3840.06 лева на това основание. Претендира деловодни разноски.

Ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прихващане на сумата 4 187.71 лева, представляваща изплатено на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1, чл.222, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ с вземането на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните по делото са били в трудовоправни отношения по силата на сключен Трудов договор от 03.10.2006г., които са прекратени с обжалваната Заповед № 17/18.10.2022г. и на основанието, посочено в същата - съкращение в щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 от КТ. По силата на така сключения трудов договор ищецът е заемал длъжността „електромонтьор поддържане на електропроводни линии и мрежа“ с място на работа Община С. - местни дейности. Няма спор още, че заповедта, предмет на настоящия спор, е била изготвена на 18.10.2022г., като е била връчена на ищеца на 20.10.2022г. при условията на отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели - Н. Е. и Р. М. и е породила своето действие именно от този момент. От същата е видно също, че ищецът е освободен именно от длъжността, която е заемал по силата на цитирания по-горе трудов договор.

По делото се представи като доказателство Предизвестие № 16/18.10.2022г., отправено от работодателя до работника, с което последния е уведомен за предстоящото прекратяване на трудовия му договор, поради съкращение в щата. Предизвестието е връчено също на 20.10.2022г. и отново при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Срокът на същото не е бил спазен, поради което работодателят е разпоредил на работника да бъде изплатено обезщетение на основание чл. 220, ал.1 от КТ за 30 календарни дни.

По делото се установява също, че е съществувало Длъжностно разписание, в сила от 21.10.2022г., утвърдено с Решение на Общински съвет С. № 265/25.08.2022г. и Заповед № 273/14.09.2022г. Представено е и Поименно разписание на длъжностите, в сила от 21.10.2022г., утвърдено с посочената по-горе заповед на кмета на Общината. Като доказателство по делото бе прието и Длъжностно разписание в сила от 01.08.2022г. и поименно такова, които са били изготвени на основание ПМС № 37/24.03.2022г. за МРЗ, т.е. последното представлява предшестващо длъжностно разписание. От поименното длъжностно разписание, което е действало от 01.08.2022г., т.е. предишното такова, съдът установи, че ищецът е заемал длъжност „електромонтьор поддържане на електропроводни линии и мрежи“, отдел „Улично осветление“, както и че е имало две щатни бройки за тази длъжност.

Установява се също, че по новото длъжностно разписание липсва такъв 3 отдел, съответно и двете щатни длъжности. Видно е, че е създаден нов отдел „Други дейности по жилищното строителство, благоустрояване и регионално развитие“ с две новооткрити длъжности „работник поддръжка“, без обаче да става ясно дали към този нов отдел е преминал закритият отдел, в който е работел ищецът, както и дали самата трудова функция е била премахната.

Преди обаче да се разгледа спора по същество и се изследва въпроса дали са били налице материалноправните предпоставки за прекратяването на трудовия договор на посоченото в заповедта основание, съдът счита, че следва на първо място да се отговори на въпроса дали към момента на издаването на същата служителят е бил защитен от закона и дали е била преодоляна предварителната закрилата по чл.333 от КТ, каквито оплаквания се навеждат в исковата молба, според която законова норма работодателят в случаите на чл.328, ал.1, т.2 от КТ може да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който попада под закрилата на нормите на чл.333, ал.1, т.1,2,3,4,5 и 6 от КТ, като в случаите на т.2 и т.3 е задължително работодателят да е взел предварително мнението и на ТЕЛК. В изложения смисъл е следвало работодателят да спази този ред. По делото се представи Писмо, изх.№ 22084816/11.10.2022г. от Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, изпратено до ответника, с което му се съобщава, че дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Ф. Ф. К. на основание чл.333, ал.1, т.4 от КТ във връзка с искането на работодателя с вх.№ 22105459/06.10.2022г. По делото липсват данни от съкращавания работник да са изисквани декларация или други, удостоверяващи здравословното му състояние писмени документи преди да се пристъпи към съкращението му. Нещо повече, ответникът поддържа становище, че не е знаел за всички налични заболявания на ищеца, които биха могли да му осигурят защитата по чл.333 от КТ. По делото се събраха доказателства, че част от представените от ищеца болнични листове са били отменени с Решение на ТЕЛК-Хасково, а друга част потвърдени. В тази насока е ЕР на ТЕЛК-Хасково № 1947/06.10.2022г., с което е отменен Болничен лист за времето от 11.09.2022г. до 30.09.2022г. и ЕР № 1940/05.10.2022г., с което е 4 потвърден Болничен лист за времето от 22.08.2022г. до 10.09.2022г.

По делото няма доказателства дали работодателят преди да пристъпи към съкращението на щата е отправил искане до ТЕЛК, която да изрази мнение. Както бе посочено по-горе, представените решения на ТЕЛК не са в този мисъл. С тях се разрешава един въпрос относно това дали издадените на ищеца болнични листове са редовни или не, но в никакъв случай не е разрешаван въпроса дали той попада под закрилата на закона. Смисълът на изискването да се иска мнението на ТЕЛК при прекратяване на трудовия договор с работници, които страдат от определени болести, е, за да се държи сметка за естеството на уязвимото положение, в което се намират тези работници. Ето защо, съдът намира, че работодателят е бил длъжен да събере предварителна информация дали ищецът страда от болестите по Наредба № 5/1987г., като изиска от него да представи медицинска документация, съответно да поиска мнението на ТЕЛК, защото това експертно медицинско мнение ще помогне на Инспекцията по труда да вземе своето решение при даването на предварително разрешение. Без наличието на мнението на ТЕЛК, Разрешението на Инспекцията по труда не е правомерно издадено. В този смисъл издаденото от Инспекцията Разрешение в конкретния случай, без работодателят да е изискал предварително мнение на ТЕЛК, е незаконосъобразно, което от своя страна води до незаконосъобразност на самото уволнение. Освен това по делото се събраха данни за наличие на заболяването „Захарен диабет“, което несъмнено попада в посочените такива в Наредба № 5/1987г. Друг е въпросът, че данните са от период, следващ датата на уволнението, но е възможно заболяването да е било налично и преди това. Осигуряването на тези и други доказателства съдът намира, че беше в тежест на ответника по делото, който следва да установи законосъобразността на уволнението.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваната заповед е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при нейното издаване.

Закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът или служителят боледува от точно 5 определени болести, а не изобщо от каквато и да е болест.

Законодателят е въвел такава защита, с оглед да не се влошава здравословното състояние поради наличното му тежко заболяване в случай, че бъде уволнен и не може да намери друга подходяща работа.Тези болести са точно изброени в Наредба № 5 на Министъра на здравеопазването /1987г./ и включва в своя чл.1, ал.1 ”Захарен диабет”.

Казаното налага извода, че преди да пристъпи към съкращение на ищеца, ответникът е бил длъжен да поиска информация, което не е сторил и едва тогава да поиска предварително разрешение на Инспекцията по труда, както и на основание чл.333, ал.2 от КТ преди това да поиска и мнението на ТЕЛК. Едва тогава е имал правната възможност да издаде процесната заповед, респективно да прекрати трудовите правоотношения. Видно от доказателствата по делото е, че работодателят е подходил твърде формално при изпълнението на това свое задължение, тъй като е изискал само разрешение от Инспекцията по труда, без да спази останалите две условия.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че не следва да се разглежда спора по същество, тъй като се установи незаконосъобразност на заповедта за уволнение на процесуално основание, защото ищецът се е ползвал от предвидената предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ и за да бъде уволнен, е следвало работодателят предварително да изиска и да получи разрешение от Инспекцията по труда, както и да вземе мнението на ТЕЛК.

За пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че ответникът, върху когото пада тежестта на доказване законосъобразността на уволнението, не стори това. Събраха се доказателства, че и след съкращаването на двете щатни бройки и премахването на целия отдел, длъжностната характеристика на длъжността, изпълнявана от ищеца, изисква от работниците да извършват всички дейности по електропроводните линии и мрежа, такава дейност се извършва в ответната община, но от външни изпълнители, тъй като нуждата от тази дейност не е отпаднала. В този аспект е заключението на назначената по делото съдебно- техническа експертиза. Тези доказателства дават основание да се приеме, че извършеното съкращение е фиктивно, тъй като трудовите функции не са 6 премахнати, нито е отпаднала нуждата от тях.