Решение № 7583 от 15.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7583 гр. С, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №

20221110136281 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени отрицателни установителни искове от Р.

Н. А., ЕГН ********** против „ф-ма“ АД за признаване за установено по отношение на дружеството, че ищеца не дължи на сумата от 3 521.10 лв. – главница, представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода 26.11.2012г. – 20.10.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.07.2022г. до погасяване на вземането; 1 982.57 лв. – законната лихва върху главницата по т. 1, натрупана за периода 15.12.2016г. - 03.07.2022г.;

426,75 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 27.12.2012г.-20.10.2016г. и 338,35 лева – разноски по ч.гр.д. № 73316/2016 год. по описа на СРС, Гражданско отделение, 77 състав, от които 38,35 лева платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, предмет на Изпълнителен лист от 28.03.2017 год. по ч.гр.д. № 73316/2016 год. по описа на СРС, Гражданско отделение, 77 състав, за събирането на които е образувано изп.дело № 2854/2017г. по описа на ЧСИ С Х, рег. № 863 на КЧСИ, район на действие – СГС, образувано по молба на ответника от 24.08.2017г., поради обстоятелството, че възможността за принудително събиране на посочената сума е погасена по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма“ АД е депозирал отговор, с който признава иска. Посочва, че ищцата действително не дължи оспорените вземания поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Считат, че не са дали повод за завеждане на делото и молят на осн. чл.78, ал.2 ГПК разноските за водене на делото да бъдат възложени на ищеца. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

1

От ответникът е направено изрично признание за изтичане на приложима, според него, кратка погасителна давност, като е признат предявения иск. Доколкото от страна на ищеца не е направено искане за постановяване на решение при признание, то следва да се приеме, че направеното от „ф-ма“ АД такова представлява признаване на проявлението в обективната действителност на посочените в исковата молба факти и обстоятелства. Следва да се приеме, че „ф-ма“ АД признава изтичане на погасителна давност и погасяване на възможността за принудително изпълнение на вземанията, поради което и предявените искове следва да се уважат.

Независимо от позоваването на чл.78, ал.2 ГПК отстрана на ответника, настоящия състав намира, че не са на лице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за приложението на разпоредбата. „ф-ма“ АД признава иска, но с поведението си е дала повод за завеждането му поради което не може да бъде освободена от заплащане на разноски. „фма“ АД признава твърденията в исковата молба, следователно признава и обстоятелството, че е поискала спиране на изп.дело № 2854/2017г. по описа на ЧСИ С Х, рег. № 863 на КЧСИ, район на действие – СГС, т.е. че продължава да поддържа висящност на изпълнителен процес и има качеството на взискател по отношение на отричаните вземания.

При висящност на производството за ищеца единственото средство за отричане на възможността за принудително реализиране на сумите по издаден изп.лист е именно провеждане на искова защита. Поради изложеното следва да се приеме, че „ф-ма“ АД е дала повод за завеждане на делото и следва да понесе разноските.

По разноските:

От страна на ищеца е поискано присъждане на разноски – за държавни такси и такса преписи в размер на 266,55лв., които с оглед уважаване на претенцията следва да се присъдят. Поискано е и присъждане на възнаграждение на процесуален представител на ищеца, пряко на адвокат Е. М. Г. – за предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Настоящия състав намира, че не следва да се присъжда отделно възнаграждение за подаване на частна жалба и за производството пред СГС доколкото защита на ищеца е настоящето производство включва и поредставителството по подаване на частната жалба. На основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 926,88лв.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр.С, ж.к.“О к“, бл.3, вх.Б, ет.6, ап.53, срещу “ф-ма” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.”М 4” ул.”Б. п. С” №1, сгр.2А, че ищецът не дължи на дружеството сумата 3 521.10 лв. – главница, представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода 26.11.2012г. – 20.10.2016г., ведно със 2 законната лихва за забава, считано от 04.07.2022г. до погасяване на вземането; 1 982.57 лв. – законната лихва върху главницата по т. 1, натрупана за периода 15.12.2016г. - 03.07.2022г.;

426,75 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 27.12.2012г.-20.10.2016г. и 338,35 лева – разноски по ч.гр.д. № 73316/2016 год. по описа на СРС, Гражданско отделение, 77 състав, от които 38,35 лева платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, предмет на Изпълнителен лист от 28.03.2017 год. по ч.гр.д. № 73316/2016 год. по описа на СРС, Гражданско отделение, 77 състав, за събирането на които е образувано изп.дело № 2854/2017г. по описа на ЧСИ С Х, рег. № 863 на КЧСИ, район на действие – СГС, образувано по молба на ответника от 24.08.2017г., поради обстоятелството, че възможността за принудително събиране на посочената сума е погасена по давност.

ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК **** да заплати на Р. Н. А., ЕГН ********** , на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 266,55лв.

ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

С, ж.к.”М 4” ул.”Б. п. С” №1, сгр.2А да заплати на адв. Е. М. Г., с адрес: гр.С, ул.”С С” №8, ет.2, ап.5, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение, за осъществена безплатна помощ, в размер на 926,88лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3