Определение № 4164 от 12.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4164 гр. София, 12.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20258002103758 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на П. Н. Б., с адрес в с. Скобелево, чрез адв. А. Г., против въззивно решение № 4178 от 1 юли 2025 г., постановено по в.гр.д. № 5981/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6274 от 8 април 2024 г., постановено по гр.д. № 65289/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Б. срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно на уволнението му, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „управител на „ПРО“ ЕАД – клон Централен“ и за заплащане на сумата от 24358,10 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 03.10.2023 г.-12.02.2024 г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Неправилно въззивният съд приел, че Б. е работил като изпълнителен директор на ответното дружество по мандатен договор за възлагане на управление. В действителност той е бил управител на клон „Централен“ на дружеството и е бил вписан в търговския регистър като такъв, а не като член на управителния орган на самото дружество. Касаторът сочи, че няма пречка отношенията между търговеца и управителя на неговия клон да се уреждат посредством трудов договор, като определящо за характера на договора (трудов или граждански) са съществените му елементи, а не наименованието му. В случая в договора били налице основните характеристики на трудовия договор – уговорки за място на работа и характер на работа, задължение за спазване на здравословни и безопасни условия на труд, заплащането на месечно възнаграждение в размер съгласно правилата за работна заплата в дружеството, възможност за 1 командироване на лицето, определяне на платен годишен отпуск. Въззивният съд не обсъдил оплакването във въззивната жалба за отхвърляне от първоинстанционния съд на молбата на Б. за изменение на иска и на искането за разпит на свидетели. Освен това мотивите на въззивното решение били вътрешно противоречиви: от една страна съдът приел, че Б. е работил в ответното дружество като изпълнителен директор, а в същото време не се доказвало да е избран за член на Съвета на директорите; освен това съдът е установил, че Б. е назначен като управител на клон Централен на дружеството.

В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се цитират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД в отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба.

По делото е установено, че за процесния период Б. е работил при ответното дружество. Спорно е какво е било естеството на възникналото правоотношение – дали същото е било трудовоправно или гражданскоправно, т.е. какъв е характерът на сключения между страните договор и анекс към него. Съдът е посочил, че видът на договора следва да се установява във всеки конкретен случай с оглед неговото съдържание, като не са определящи цитираните в него правни норми и даденото му от самите страни наименование. Анализирани са разликите между облигационния договор за управление и трудовия договор и е отбелязано, че първият се сключва с лице, поставено най-високо в йерархията на управление на дружеството с цел да се уговори по-голяма отговорност при управлението на съответната дейност, отколкото отговорността на работника при трудовия договор; договорът за управление по ТЗ и ЗЗД има различен от трудовия договор по КТ данъчен и осигурителен режим; урежда по-точно и конкретно разпределение на правата, задълженията и отговорностите на лицето, на което се възлага управлението на дейността на предприятието; този договор винаги се сключва с цел постигането на определен резултат, който е съдържащата се в него бизнес задача с конкретни икономически показатели, които лицето, на което е възложено управлението, се задължава да постигне; като вид граждански договор договорът за възлагане на управление попада под общата регламентация на ЗЗД и е подчинен на принципа за свобода на договарянето, уреден в чл. 9 ЗЗД. Ето защо според съда няма пречка страните по договора да уговорят помежду си, че за някои техни отношения ще намира приложение КТ. Съдът е посочил още, че управляващият дейността на търговското предприятие разполага със значително по-голяма свобода и самостоятелност при вземане на решенията и не се намира под дисциплинарната власт на принципала, който не може да му налага дисциплинарните наказания по КТ.

Принципалът може да определя възнаграждението на лицето, на което е възложено управлението, според постигнатите финансови резултати, както и да прекрати едностранно договора с изтичане на уговорения му срок или предсрочно в случай на неизпълнение на предварително утвърдените 2 икономически показатели, каквато възможност е силно ограничена за работодателя по трудов договор. Затова, макар и довереникът по договора за управление да осъществява дейност, наподобяваща трудова функция, то неговият статут е коренно различен от статута на работника по трудов договор.

Според въззивния съд в конкретния случай правното основание за сключване на процесния договор е разпоредбата на чл. 244, ал. 4 и 7 ТЗ, тъй като дружеството се управлява по едностепенната система на управление.

Договорът за възлагане на управление от 12.04.2023 г. е сключен от действалия към този момент като прокурист Иван Ничев, който е бил упълномощен изрично за това на проведеното на 11.04.2023 г. общо събрание на дружеството и е имал правомощията да сключи такъв договор съгласно чл.

22 ТЗ. От събраните по делото писмени доказателства и от направената в Търговския регистър справка не се установява Б. да е избран и вписан като член на Съвета на директорите по регламентирания законов ред и при спазване на процедурните правила. Съдът е уточнил, че обстоятелството дали управителят е член или не на Съвета на директорите на търговското дружество, не води до разлика в естеството на договора, който се сключва с него, т.е. не води до квалифицирането му като трудов договор. С процесния договор Б. е назначен като управител на клон Централен на ответното дружество. Като такъв той има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с дейността на клона, който макар да не е юридически обособен, е самостоятелна икономическа структура със самостоятелно управление и представителство. Съдът се е позовал на константната съдебна практика, според която правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Като допълнителен аргумент че процесният договор има основните характеристики на договор за възлагане на управлението, а не на трудов договор, съдът е посочил, че за неговото сключване не се твърди да е подадено уведомление по реда на чл. 63, ал. 3 КТ, нито същият е придружен от длъжностна характеристика. В договора липсва определено работно време; освен това не са посочени и трудовите функции на Б., поради което не може да се установи от какво точно естество са били задълженията му, а това е част от задължително необходимото съдържание на един трудов договор. С процесния договор на него е било възложено да осъществява управлението и развитието на дейността на „ПРО“ ЕАД – клон Централен, като извършва всички необходими за това действия, т.е. изисква се постигането на определен резултат, но липсват посочена длъжност и характер на работа, които също са основна характеристика на един трудов договор. Изхождайки от съдържанието на договора, съдът е приел, че страните са имали воля да сключат договор от гражданскоправен характер, какъвто е договорът за възлагане на управлението, а не трудов такъв. Поради това предявените искове са приети за неоснователни.

3

Касационният съд приема, че не се обосновава наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.

Първият въпрос е следва ли съдът, когато прави преценка дали един договор е трудов или граждански, да изхожда от неговото съдържание и характеристики, а не от наименованието на договора. Този въпрос е намерил положителен отговор в константната съдебна практика, която не се нуждае от преосмисляне и осъвременяване, и която е изцяло съобразена от въззивния съд. В решението подробно е анализирано съдържанието на договора, без съдът да отдава преимуществено значение на наименованието му. Напротив, обсъждани са отделни клаузи от договора и начина на уреждане на задълженията на управителя, включително задълженията му да организира изпълнението на поставена от доверителя 4-годишна бизнес програма, да разработва и изпълнява бизнес план за дейността на клона, и др. Въз основа на този анализ, а не на наименованието на договора, въззивният съд е стигнал до извод, че се касае не за трудов договор, а за договор за възлагане на управлението. Предвид изложеното липсват допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по поставения въпрос.

Въпросите каква е разликата между трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, и може ли управителят на клон на търговско дружество да изпълнява дейността си въз основа на трудов договор, или единствената възможност да упражнява тази дейност е по силата на граждански договор, са общотеоретични и не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че съдът е изяснил характеристиките на правоотношенията, възникващи от трудов договор и от договор за възлагане на управлението в контекста на спора и е изложил мотиви защо правоотношението между страните не е такова по трудов договор. Поставените въпроси, така както са формулирани, не са относими към тези конкретни мотиви на съда, съответно и отговорът им не би повлиял на изхода на делото.

Поставя се и въпросът длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните. Задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички наведени от страните доводи и оплаквания, както и да обсъди събраните по делото доказателства, е изяснено в трайната съдебна практика.

Въззивният съд не се е отклонил от нея, тъй като е обсъдил възраженията на въззивника и е изложил подробни мотиви относно основния спорен въпрос по делото – за характера на договора между страните. Само за пълнота следва да се посочи, че по искането за допускане на свидетелски показания съдът се е произнесъл в разпореждането за насрочването на делото, като е приел, че не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК и затова не е допуснал изслушването на свидетели. Действително въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с твърдението, че е следвало първата инстанция да даде указания за уточняване 4 на допълнителното искане по чл. 357, ал. 1 КТ за признаване на установено, че процесният договор е трудов. Това обаче не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по никакъв начин не се отразява нито на допустимостта на производството, нито на крайния съдебен акт. Ищецът по делото с нарочна молба е поискал изменение на иска, като бъде разгледана и претенцията му за установяване съществуването на валидно възникнало трудово правоотношение, но тази молба е оставена без уважение.

Отказът за изменение на иска обаче в случая е без значение за резултата по спора, тъй като съгласно практиката на ВКС, за да се произнесе по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът следва да разгледа преюдициалния въпрос съществува ли трудово правоотношение. Именно това е направил въззивният съд, във връзка с което е изложил подробни мотиви, както вече беше посочено. В заключение, не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.