Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 628 от 15.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2306/2022
Вид
Решение № 628
Подписан
15.05.2023
Състав
Диана Коледжикова, Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.153 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 157, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 29, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
  • чл. 127 · Търговски закон
  • чл. 129, ал. 1, изр. 1 · Търговски закон
  • чл. 158, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 175, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 181 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000502306 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 901843 от 16.05.2022 г., постановено по гр. д. 166/2019 г., състав на Окръжен съд - Благоевград е отхвърлил иска на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), предявен срещу Г. С. Х. на основание чл. 153 ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на сумата с обща стойност 1 931 759,09 лв. – представляваща сумата в размер на 2 158.58 лв., вноски на каса от дата 01.06.2011 г. по картова сметка в лева по издадена кредитна карта „Райкарт“ IBAN: ***, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с титуляр Г. С. Х., открита на 24.03.2008 г.; сумата в размер на 2 621,37 лв., представляваща погасителни вноски по кредити в периода 11.07.2009 г. 31.12.2009 г., по разплащателна сметка в лева IBAN: ***, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с титуляр Г. С. Х., открита на 26.03.2008 г.; сумата в размер на 4 142.76 лв., представляваща погасителни вноски по кредити през 20 Юг, по разплащателна сметка в лева IBAN: ***, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с титуляр Г. С. Х., открита на 26.03.2008 г.; сумата в размер на 836,38 лв., представляваща погасителни вноски по кредити през 2011 г. по разплащателна сметка в лева IBAN: ***, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с титуляр Г. С. Х., открита на 26.03.2008 г.; сумата в размер на 5 000 лв., представляваща левовата равностойност на придобитите 50 дяла от капитала на „Аутомотив Глобъл Сълюшънс“ ЕООД, ЕИК 200029461; сумата в размер на 1 917 000 лв., представляваща левовата равностойност на придобитите 1 1

278 броя поименни акции от капитала на „Си Ти Ай Клотнинг Трейд Интернешънъл“ АД, ЕИК 106596056.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от КПКОНПИ.

Оплакването е за неправилност извода на първоинстанционния съд, че процесната сума не подлежи на отнемане.

Ответникът по въззивната жалба не изразява становище по нея.

Въззивната жалба е допустима. Подадена са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

В исковата молба на Комисията се твърди, че ответника Г. С. Х. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 211, пр. 3 вр. чл. 209, ал .1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. През проверявания период 02.11.2007 г. - 02.11.2017 г. е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника: имуществото е в размер 1 939 499,47 лв., нетният доход е отрицателна величина в размер 36 935,56 лв., несъответствието е в размер 1 976 435,03 лв.

Предявеният иск е с правно основание чл.153 от ЗПКОНПИ.

Фактическият състав на чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ включва следните материалноправни предпоставки: 1/ установяване, че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; 2/ извеждане на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно, като обосновано предположение е налице винаги, когато след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, възлизащо на 150 000 лв. за целия проверяван период (чл. 107, ал. 2 и пар. 1, т. 3 от ДР, съдържащи легални дефиниции на понятията „обосновано предположение“ и „значително несъответствие“) и 3/ образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем.

През периода на проверката ответника е придобил имущество в общ размер 1 931 759,09 лв., за което е налице несъответствие. Пред настоящата инстанция спорът е за наличието на основание за отнемане в полза на държавата на суми в размер на 9 759,09 лв., преминала през посочените погоре банкови сметки на ответника, но неналична в патримониума му към крайната дата на проверката или към датата на сезиране на съда – нито в брой, нито по банкови сметки, нито преобразувани в друго налично имущество. Претендира се и отнемането в полза на държавата на сума в размер на 5 000 лв., представляваща левовата равностойност на придобитите от Г. Х. 50 дяла от капитала на „Аутомотив Глобъл Сълюшънс“ ЕООД и сумата от 1 917 000 лв., представляваща левовата равностойност на придобитите от ответника 1 278 бр. поименни акции от капитала на „Си Ти 2

Ай Клотнинг Трейд Интернешънъл“ АД.

На отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежи незаконно придобито имущество, за което не е установен законен източник. Съгласно § 1, т.4 от ЗПКОНПИ, „имущество“ е всякакъв вид собственост. В случая се иска отнемане на суми, преминали през банкови сметки на ответника, през проверявания период, но неналични към края на периода. На отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежат парични средства, които са налични и се държат от ответника или се намират по банкови сметки, на които е титуляр. В хипотезата, при която тези средства не са налични – изразходвани са за задоволяване на ежедневни или други нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни разходи, при които не се реализира насрещна облага, налична в края на проверявания период, те не могат да се отнемат. Случаите, в които имуществото не е налично, а на отнемане подлежи получената при неговото отчуждаване насрещна облага, са изрично посочени в чл. 142, ал. 1 от ЗПКОНПИ. В случая не може да намери приложение текстът на чл. 142, ал. 1 ЗПКОНПИ, съгласно който, когато е невъзможно да се отнеме обособено имущество по чл. 141, отнема се паричната му равностойност по пазарни цени към момента на предявяване на иска.

Понятието "обособено имущество" се отнася до вещи, а не до парични средства, притежавани в проверявания период, но неналични при проверката, тъй като парите нямат "парична равностойност по пазарни цени" по формулировката в цитираната разпоредба.

По въпроса дали може да се отнема пазарната равностойност на дружествен дял от търговско дружество, когато той е наличен в патримониума на ответника по иск за отнемане на незаконно придобито имущество, е налице противоречива съдебна практика. В преобладаващата вече част от актовете на ВКС се застъпва становището, че паричната сума, представляваща стойността на дружествен дял, не подлежи на отнемане от проверяваното лице, когато същото не се е разпоредило с дружествения си дял и продължава да го притежава; на отнемане в тези случаи подлежи (ако са налице и останалите предпоставки за това) самият дружествен дял, който съгласно разпоредбата на чл. 127 от ТЗ съставлява дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела на съдружника в капитала (ако не е уговорено друго), поради което дружественият дял представлява имуществено право и подлежи на отнемане като такова /Решение № 242 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4499/2019 г., IV г. о., ГК/.

В посоченото решение са цитирани и други решения на ВКС в този смисъл решение № 187/13.12.2018 г. по гр. дело № 1180/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 506/25.07.2012 г. по гр. дело № 1792/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В същия смисъл е и решение № 142 от 31.07.2018 г. по гр.д. № 4408/2017 г. на ВКС, IV г. о. Посочените актове, макар и постановени по приложението на ЗОПДИППД /отм./ следва да бъдат съобразени и при приложението на действащия ЗПКОНПИ, тъй като се приема, че дружественият дял представлява имуществено право и като такова подлежи 3 на отнемане /така, както може да се прехвърля и наследява - чл. 129, ал. 1, изр. 1 от ТЗ/. В този смисъл и определение № 364 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 699/2021 г., III г. о., ГК.

Съгласно чл. 158, ал. 1 от ТЗ капиталът на акционерното дружество е разпределен в акции. Акцията е ценна книга, която удостоверява участие в капитала на притежателя й с посочената в нея номинална стойност (чл. 175, ал. 1 ТЗ). Тя материализира членствените права на акционера (чл. 181 от ТЗ).

От друга страна тя изразява връзката с капитала на акционерното дружество.

Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че предмет на отнемане по ЗПКОНПИ, може да бъде самата акция.

След като ответникът и понастоящем притежава процесните дялове и акции, липсва основание да се отнеме тяхната равностойност – законът не позволява подобно „заместване“. Сума като действителна стойност на имущество може да е предмет на отнемане по изрично посочените в закона основания в случай, че съответният актив не съществува като част от притежаваното от ответника имущество. Ако активът съществува, то самият той подлежи на отнемане. По настоящото дело се претендира отнемането на равностойността на налични в патримониума на ответника дружествени дялове и акции, а не на самите дружествени дялове и акции. Така предявеният иск е неоснователен. Решението следва да бъде потвърдено и в тази част.

Настоящата инстанция напълно възприема изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази насока и при условията на чл. 272 от ГПК препраща към тях. Обжалваното решение, в което е направен същият краен извод за неоснователност на иска, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд София държавна такса в размер на 38 635,18 лв.

Така мотивиран Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 901843 от 16.05.2022 г., постановено по гр.д. № 166/2019 г., състав на Окръжен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ: 129010997, гр. София, пл.

„Света Неделя“, № 6, да заплати по сметка на Апелативен съд - София държавна такса в размер на 38 635,18 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5