Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 03.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7377/2022
Вид
Решение № 25
Подписан
03.01.2023
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. С., 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110207377 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул.

“Е.Й.“ ХХХ, против Наказателно постановление № СОА22-РД11411/28.04.2022 г., издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Правен и административен контрол“, упълномощена със заповед № СОА20-РД09-1059/13.01.2020 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба за обществения ред на територията на Столична община, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за обществения ред на Столична община и чл. 53, ал. 1 ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за обществения ред на територията на Столична община.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че в случая не се касае за умишлено деяние, а за забравен включен телевизор, което от своя страна обуславя ниска степен на засягане на обществените отношение без умисъл за извършване на визираното нарушение. Сочи се, че в конкретния 1 случай оспореното наказателно постановление не отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, доколкото в същото ли pсва номер и дата, на която е издадено, а отделно от това в последното не са посочени и причините за налагане на наказанието, съгласно изискването на чл. 27 ЗАНН. На следващо място се поддържа, че са налице процесуалните предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. На последно място се навежда, че полицейските служители не са направили замерване на звука, респективно и не би могъл да се релевира категоричен извод, че последният е бил над допустимата норма.

По изложените съображения се постановление да бъде отменено изцяло. моли атакуваното наказателно

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован се явява лично. В дадения ход по същество, последният моли за отмяна на процесното наказателно постановление по съображенията, посочени в жалбата, инициирала производството.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.П., с доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото. В дадения ход по същество и в депозирано по делото писмено становище, процесуалният представител пледира за потвърждаване на процесния акт като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. П. живеел на адрес в гр. С., ул. “Е.Й.“ ХХХ, ХХХ.

На 23.02.2022 г. около 02:00 часа, в РУ-СДВР по местоживеене на жалбоподателя П. бил получен сигнал за нарушаване на тишината.

С оглед извършването на проверка на мястото били изпратени полицейски служители при 05 РУ-СДВР.

Впоследствие, св. Т. Р. Х. – полицейски инспектор към 05 РУ – СДВР, съставил срещу Б. П. АУАН ХХХХХХХХХХ/01.03.2022 г., за това, че на 23.02.2022 г. около 02:00 ч., гр. С., ул.“Е.Й.“ ХХХ, е причинил безпокойство в живущите на адреса, като е нарушил нощната тишина посредством 2 забравения телевизор в ап. 2, който обитава. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 2, ал. 1 от Наредба за обществения ред на територията на Столична община.

Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред на 01.03.2022 г., който го подписал без конкретни възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН ХХХХХХХХХХ/01.03.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление № СОА22-РД11411/28.04.2022 г., издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Правен и административен контрол“, упълномощена със заповед № СОА20-РД09-1059/13.01.2020 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя Б. П. на основание чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба за обществения ред на територията на Столична община, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за обществения ред на Столична община и чл. 53, ал. 1 ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за обществения ред на територията на Столична община.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Т. Р. Х..

Съдът се довери на заявеното от свидетеля Т. Р. Х., от показанията на която се установяват обстоятелствата, свързани със съставянето на АУАН ХХХХХХХХХХ/01.03.2022 г. Показанията на този свидетел са обективни и последователни. Свидетелят заявява, че е съставила посочения акт въз основа на данните от докладна записка на посетилите процесния адрес полицейски служители, като обаче не излага конкретна информация относно вмененото на въззивника П. административно нарушение.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на 3 гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – заповед № СОА20-РД09-1059/13.01.2020 г. на кмета на Столична община, Удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, Заповед № 513з-2158/03.04.2015 г. на директор на СДВР, длъжностна характеристика.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени надлежно на санкционираното лице.

Въпреки изложеното до тук, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка, при съставянето на АУАН ХХХХХХХХХХ/01.03.2022 и издаденото въз основа на него наказателно постановление № СОА22-РД11-411/28.04.2022 г., не са спазени изискванията, произтичащи от разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т.

5 от ЗАНН. В двата процесуални документа е посочено, че на 23.02.2022 г. около 02:00 часа е установено, че жалбоподателят П. е причинил безпокойство в живущите на адреса, като е нарушил нощната тишина посредством забравен телевизор в ап. 2, който обитава.

Според настоящия съдебния състав това съдържание не покрива изискванията на закона за описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Нито в акта, нито в постановлението е отразено кой е установил създаването на шум, по какъв начин е замерен шумът и въз 4 основа на какво е прието, че такъв е създаден и то именно от въззивника П.. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че по делото липсват ангажирани от страна на наказващия орган, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказателства, потвърждаващи нарушението.

Следва да се отбележи също така, че липсват писмени сведения, съдържащи данни относно конкретното нарушение, в това число и сочената от свидетеля – актосъставител докладна записка. Отделно от това следва да се има предвид, че дори и да беше приложена към материалите по делото визираната докладна записка, същата отново не представлява годно доказателствено средство, съгласно трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017 г. по н. д. № 688/2017 г. на ВКС, III НО и други), респективно и съдържащите се в нея данни не биха могли да послужат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.

Съдът също така констатира, че е опорочена самата процедура по съставяне на АУАН, доколкото същият е съставен в присъствието на един свидетел, за който липсват каквито и да било данни да е присъствал при извършване или установяване на нарушението, т. е. той е единствено свидетел при съставяне на акта. От разпита на актосъставителя Х. в хода на съдебното следствие по делото се установи, че и последната не е присъствала при извършването на проверката и при установяване на нарушението. Ето защо е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, в която е необходимо съставяне на АУАН в присъствието на "двама други свидетели", т. е. такива, които не са присъствали нито при извършване, нито при установяване на нарушението. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН представлява нарушение на процесуалните правила, достатъчно да обоснове отмяна на обжалваното наказателно постановление единствено на посоченото основание.

Посочените процесуални нарушения са от категорията на съществените, доколкото ограничават правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере въз основа на какви свидетели и за какво го обвинява административнонаказващият орган, респективно да организира по адекватен начин защитата си. Последното е недопустимо, тъй като с акта и наказателното постановление се очертават пределите на административното обвинение и последното следва да бъде ясно, конкретно и 5 да съдържа всички признаци от обективната страна на вмененото нарушение.

Визираните по-горе съществени нарушения на процесуалните правила обуславят извод за отмяна на наказателното постановление на формално основание.

На следващо място и с оглед приетата по-горе фактическа обстановка, на база събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че вмененото на въззивника административно нарушение се явява недоказано, следователно е недопустимо за него да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б. П.. В хода на производството от страна на наказващия орган не бяха ангажирани достатъчно доказателства, установяващи извършването на визираното нарушение. Действително, в преценката си дали да се издаде наказателното постановление административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото наказателно постановление обаче и по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция е застъпена и в т.7 от Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В аспекта на посоченото, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, като дава възможност на наказващия орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези, посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. В процесния случай не се събраха достатъчно по обем и категорични доказателства за това, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, доколкото по делото не се събраха категорични доказателства в подкрепа на издаденото наказателно постановление.