Решение № 895 от 27.02.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 981/2025
- Вид
- Решение № 895
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- Константин Калчев
Други актове по делото
- Разпореждане № 3864 от 01.12.2025 · Константин Калчев
- Разпореждане № 3961 от 05.12.2025 · Константин Калчев
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2, б. "м" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал.5, изр. последно · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 895
Велико Търново, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - IX състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При секретар С.Ф. като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20257060700981 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г. А. Ю., с пост. адрес ***, [улица], чрез адв. М. Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1739-000071/18.11.2025 г., издадена от началника на РУ Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на ППС – лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] за срок от 3 месеца, считано от 17.11.2025 г. Жалбоподателят оспорва заповедта като издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че не е шофирал по начина, описан в заповедта, а автомобилът му имал механична повреда на разпределителния вал, като при подаване на газ от ауспуха излизал сериозен дим от неизгорелите газове, който облак може да е заблудил полицейските служители. Излага подробни съображения, че описанието на нарушението било непълно, неясно и неточно, с което правото му на защита било нарушено. В съдебно заседание се представлява от адв. М. Б..
Ответникът по жалбата – началника на Районно управление – Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
От полицейски служители при РУ В. Търново е съставен АУАН серия GA № 3529220 срещу Г. А. Ю. за това, че на 17.11.2025 г. около 22:43 ч. в гр. В. Търново, на ул. „Стефан Стамболов“ до хотел „Панорама“ в посока към ул. „Иван Вазов“, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 525 Д“ с рег. № [рег. номер], като по време на движение водачът на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като същият форсира двигателя и поднася задницата си от дясно на ляво по посока на движението си, и придружено със свистене на гуми – нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН са иззети СУМПС и СРМПС.
При тази фактическа обстановка е издадена от началника на РУ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1739-000071/18.11.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно спиране от движението на ППС лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] за срок от 3 месеца, считано от 17.11.2025 г. Мотивите на заповедта възпроизвеждат съдържанието на АУАН. Същата е връчена на жалбоподателя на 18.11.2025 г., който я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 27.11.2025 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. Направен е оглед на видеозаписите от камерата в патрулния автомобил и от бодикамерите на полицейските служители. Допълнително по искане на жалбоподателя са изслушани показанията на свидетеля М. С. А.. Същата заявява, че се возила на задната седалка на автомобила на жалбоподателя на въпросната дата. Като стигнали до хотел „Панорама“ усетила, че скоростта на автомобила леко се увеличила, но не е усетила свистене на гуми, нито почувствала да се въртят гуми. Шофьорът бил казал, че от ауспуха му излиза повече дим, отколкото трябва да бъде и в автомобила имало дим.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. директорът на ОДМВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.4 от заповедта са посочени началниците на РУ при ОД на МВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от съответното РУ. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. В същата са изложени съответните мотиви, като при издаването й не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на твърденията на жалбоподателя, нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, за да му даде възможност да организира своята защита.
По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП, посочена като правно основание за постановяване на оспорената ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.
В конкретния случай по делото се установява безспорно, че на 17.11.2025 г. в посочените време и място жалбоподателят е управлявал МПС, негова собственост. Спорен по делото е въпросът дали управлението е извършено по начина, описан в ЗППАМ и това представлява ли ползване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В съдебното производство съдът е длъжен да проучи фактите, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение с правна квалификация чл. 104б, т. 2 ЗДвП, обуславящо прилагането на процесната ПАМ. Съгласно приложимата норма на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не се съдържа легална дефиниция досежно „ползването на пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“, което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. За този вид нарушения в практиката се е наложило понятието „дрифт“. Общоприето е разбирането, че под понятието „дрифт“ следва да се разбира специфичната техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез „презавиване“, което води до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Съзнателното опасно шофиране посредством занасяне на автомобила в различни посоки, в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - превоз на хора и товари. Управлението на автомобила чрез приплъзването на задните му колела, при което купето се поднася в посоки, различни от посоката, в която е насочен автомобила, е ярък пример на ползването на пътя за забавление, показност и неадекватно изпитание на уменията на конкретния водач да управлява съответното МПС екстремно, което управление на практика представлява ползването на пътя за несвойствена цел.
В случая съдът намира, че съдържанието на ЗППАМ, описваща такова поведение на жалбоподателя, е опровергано от прегледа на записите от камерата на полицейския автомобил. На същите се вижда ясно, че пред хотел „Панорама“ от автомобила на жалбоподателя излиза еднократно облак тъмен дим от задната част на превозното средство, което продължава ускорено движението си право напред, без каквото и да е превъртане на предни или задни колела и поднасяне на задната част на автомобила на дясно и след това на ляво или обратното. В този смисъл са и показанията на св. М. А., които няма основание в случая да не бъдат кредитирани. Евентуалното еднократно форсиране на двигателя на движещия се автомобил, за което свидетелства облака дим /който може да се дължи на различни причини/ и ускоряването на автомобила, не може да бъде прието, че представлява ползване на пътищата, отворени за обществено предназначение за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Предвид това заповедта е издадена при липса на фактически основания за нейното налагане, което обуславя отмяната ѝ като незаконосъобразна.
Въпреки този изход на делото в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. Искане за присъждане на разноски не е направено нито в жалбата, нито до приключване на съдебното заседание на 11.02.2026 г., съответно до този момент не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Такова искане и доказателства се съдържат едва в писмената защита на адв. М. Б. от 17.02.2026 г. Събирането на доказателствата приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. След тази фаза на процеса страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия: не могат да въвеждат нови искания/в т.ч. за присъждане на разноски/, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. /вж. т. 11 от посоченото ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1739-000071/18.11.2025 г., издадена от началника на РУ Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за заплащане на разноски.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Разпечатката съдържа 30 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2247c763-2f61-4d00-9fdf-115f02389960