Решение № 61 от 22.03.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. гр.Велинград, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20215210200476 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. С. ОСМ., ЕГН **********, с адрес: гр. Сърница, ул. „Любен Каравелов“ № 8, чрез адв. Д.С., против Наказателно постановление № 334/02.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя С. С. ОСМ. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева), на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 2 от ЗГ, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5, т. 6, т. 7 и ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, във вр. с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП).

Твърди се, че същото е издадено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. При условията на евентуалност, твърди се, че са налице предпоставките за приложение на чл.

28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на НП. Претендират се 1 разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С.О. , чрез процесуалния си представител адв. Д.С., поддържа жалбата, излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна - административнонаказващият орган, чрез юрк.

И.Б., оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. С. ОСМ. е лице, упражняващо лесовъдска практика - лицензиран лесовъд на „О.“ ЕООД, вписан в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ и притежаващ удостоверение за регистрация № 11096/10.12.2014 г. На същия, в качеството на лицензиран лесовъд на „О.“ ЕООД, било издадено Позволително за сеч № 0598633 от 25.01.2021 г. за провеждане на групово постепенна сеч в отдел 200, подотдел „б“, държавна горска територия, намиращ се в землището на Община Сърница, със срок на провеждане на сечта и извозване на материалите от сечището от 28.01.2021 г. до 30.11.2021 г. и очакван добив 864 куб. м. пл. лежаща маса. В подотдела било извършено маркиране с контролна горска марка № А4424, с оранжева боя от Мехмед Толупов. Съставен бил карнет- опис от 11.10.2018 г.

При извършена в периода 09.11.2021 г. - 10.11.2021 г. от служители на ИАГ – София и РДГ – София, съвместно с участието на представители на РДГ - Пазарджик и ТП „ДГС Селище“, сред които свид. Халил Ибишев, теренна проверка в отдел 200, подотдел „б“, намиращ се в землището на Община Сърница, било установено наличие на отсечени 8 броя дървета от вида бял бор с различни диаметри в пънната част, които не били маркирани с контролна горска марка (КГМ). По голямата част от останалите на корен дървета били повредени вследствие на сечта. Подрастът в отворените прозорци бил почти унищожен. Не била спазена технологията за почистване на сечището, указана в позволителното за сеч и в технологичния план. Имало 2 прокаран новоизграден път, който не бил отразен в изготвения технологичен план.

Констатациите били обективирани в Констативен протокол от 10.11.2021 г.

Въз основа на констатациите на проверяващите органи, свид. АНГ. Н.

АНГ. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 002184/24.11.2021 г. за това, че в качеството си на регистрирано по чл. 235 от ЗГ лице -лицензиран лесовъд на „О.“ ЕООД, получил Позволително сеч № 0598633/25.01.2021г. за отдел 200, подотдел „б“, държавна горска територия, намиращ се в землището на Община Сърница по време на провеждане на сечта, не е упражнил вменените му с чл. 108, ал. 2 от ЗГ, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5, т. 6, т. 7 и ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, във вр. с ч л . 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, задължения.

Посочено е, че нарушението е извършено на 28.01.2021 г. и е установено на 10.11.2021 г.

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на свид. В.К.. Жалбоподателят С.О. отказал да подпише АУАН, което било удостоверено с подписа на лицето Мехмед Муса Толупов, но получил препис от него. В законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН (ред. преди изм. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., действаща към датата на извършване на нарушението ) жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу издадения АУАН, в което оспорил вмененото му нарушение.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя С.О. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 2 от ЗГ, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5, т. 6, т. 7 и ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, във вр. с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените доказателства, приложени по административнонаказателната 3 преписка, надлежно приобщени по делото и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. и писмени

Разпитан като свидетел актосъставителят А.А. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от актосъставителя се подкрепя от показанията на свид. В.К.. Двамата сочат, че не са присъствали при извършване на теренната проверка, както и че АУАН е съставен въз основа посмо на ИАГ – София, в което било разпоредено съставянето му. Затова в АУАН не били посочени конкретните фактически действия, извършени от нарушителя, а само нарушените законови разпоредби, посочени в писмото от ИАГ – София.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан горски инспектор Халил Ахмед Ибишев, който е присъствал при извършване на теренната проверка в отдел 200, подотдел „б“, намиращ се в землището на Община Сърница. От показанията на същия се установяват констатираните при проверката нарушения, извършени от жалбоподателя.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А.А., В.К. и Халил Ибишев, тъй като намира същите за последователни, логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

4

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. АНГ. Н. АНГ. , заемащ длъжността „главен горски инспектор“ при Регионална дирекция по горите - Пазарджик .

Компетентността на актосъставителя следва от разпоредбата на чл. 199 от ЗГ вр. чл. 197, т. 13 от ЗГ, а тази на административнонаказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление – от чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и представената по делото Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните.

АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

При съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП обаче са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната процедура, поради което и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП се явява основателно.

Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.

Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл.

40, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).

Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за 5 извършеното административно нарушение. Към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното производство по обжалване на НП конкретни факти и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в НП нарушение, които не са били отразени в него.

От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (дата, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които то е осъществено). Ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността му.

В процесните АУАН и НП не са посочени изискуемите елементи от обективната страна на вменения административен състав. В същите липсва пълно и ясно изложение на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Посочени са само нарушените материалноправни норми, но не и действията, респ. бездействията на жалбоподателя С.О., с които той е извършил нарушението, т.е. релевантните фактически обстоятелства не са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП. Констатираните пороци при описание на 6 нарушението в АУАН и НП не могат да бъдат санирани на етап съдебно следствие пред въззивната инстанция. Недопустимо е пороците в съдържанието на АУАН и НП да се санират чрез информация, извлечена от доказателствата по делото, която не е предявена на дееца по надлежния процесуален ред. В случая се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което несъмнено накърнява правото на защита на наказания субект. За съда не съществува възможност да потвърди НП въз основа на съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.