Решение № 148 от 12.07.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Сливница, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100061 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Х. Г. А., ЕГН ********** срещу „***“ ООД, ЕИК **, иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, с който се иска обявяването нищожността на неустоечната клауза в Договор за потребителски кредит № 449482, сключен между страните.

В исковата молба се сочи, че между страните е сключен Договор за кредит № 449482 за предоставяне на сумата от 200 /двеста/ лева, със задължение да бъде погасен с 1 /една/ месечна вноска. Кредитът бил погасен, като са изплатени две вноски, а не дължимата една. В договора съществувала клауза, че в срок от 3 дни кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, с невъзможни условия за изпълнението на същите от длъжника, с размер на възнаграждението 4270 лева или 2440 лева, в зависимост от условията, като това станало начин за автоматично задействане на прекомерно висока неустоечна клауза – над 100% от размера на главницата. Заявява, че още със сключването на договора била начислена неустойка, в размер, надхвърлящ многократно законоустановения, макар да бил предвиден 3дневен срок за осигуряване на обезпечение от длъжника, като счита, че следва договорът да се приеме за недействителен при непосочването в него на ГПР и общата дължима сума. Заявява, че включената в погасителния план неустойка представлява скрита лихва и следва да бъде калкулирана в ГПР и ГЛП, като по този начин се заобикаля закона.

Ищецът твърди, че тази практика води до свръхзадлъжнялост и изпадане в неплатежоспособност на кредитополучателя, и е нелоялна търговска практика. Счита, че уговорената неустойка противоречи на закона и същата е нищожна, тъй като с нея се цели да се заобиколи ГПР, като още в 1 договора е начислена същата и е дължима още с подписването на договора, като съгласно чл. 21 ЗПК тази клауза се явява недействителна. Счита, че даденият 3-дневен срок за обезпечение е недостатъчен, с оглед затрудненото положение на кредитополучателите и с оглед задължителното оценяване на кредитоспособността на длъжника, с предоставянето на сумата следва от същия да не се изисква обезпечение, а ако действително е било нужно такова, трябва да се изисква преди подписването на договора.

Ищецът счита, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции от закона и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна, противоречи на добрите нрави и е извън пределите на договорната свобода, цитира съдебна практика. Сочи, че предвидената неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинско задължение по договора, без да става ясно какви вреди обезщетява, като с нея заемодателят цели единствено да се обогати.

Твърди се, че е налице заобикаляне на закона, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение – недаденото обезпечение, от което не произтичат вреди и намира кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Сочи, че неустоечната клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, поради задължението за заплащане на необосновано висока неустойка, като посочва, че в сайта са налице реклами, които опровергават, че няма скрити такси.

Предвид гореизложеното, за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иска, като моли съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожна неустоечната клауза в процесния договор, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане. Претендира разноски, прави доказателствени искания.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който заявява, че признава за основателен предявения иск и моли съдът да постанови решение при признание на иска, съгласно чл. 237 ГПК. Твърди, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор.

Моли да не му бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си ответното дружество не е станало повод за завеждане на иска, не е изпращало покани, уведомления и съобщения за заплащане на неустойката, цитира съдебна практика. Моли, при постановяване на решението, относно разноските да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

По делото е депозирана молба от процесуалния представител на ищцата, в която е обективирано становището на ищцовата страна във връзка с 2 направеното от ответника признание на иска, а именно: че на основание чл.

237 от ГПК желаят да се прекрати съдебното дирене по отношение на предявения установителен иск и съдът да постанови решение при признание на иска, както и че на основание чл. 237 от ГПК, по отношение на осъдителния иск, желаят съдът да продължи съдебното дирене.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.21 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове, ищцата следва да установи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона, както и че е заплатила на ответника по договора за кредит сума в размер на 10 /десет/ лева (частичен от 100 лева). В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за неустойка - за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, както и право да задържи платените по договора суми.

Не се спори между страните по делото, че същите са сключили договор за паричен заем № 449482 от 08.09.2020 г., с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, така, както е посочена като съдържание в исковата молба, която е недействителна. В тази връзка ответникът е направил и признание на установителния иск.

Спорното между страните е дали ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 100.00 /сто/ лева, недължимо платена.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно– счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, следва да бъде кредитирано, се установява, че: ГПР по Договор за кредит № 449482, като се включи в него и предвидената в договора и включена в погасителния план неустойка, ще е в размер на 408 %, както и че ищцата е заплатила сума в размер на 61.32 лева за погасяване на начислената в договор № 449482 неустойка.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „***“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищцата е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид гореизложеното, сключеният между страните договор за заем 3 по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на клаузата за неустойка, ищцата излага довод, че предвидената в договора неустойка е уговорена като такава с цел да бъде заобиколено ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК.

Безспорно между страните е, че са уговорили задължение на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора и би следвало да бъде включен като разход по кредита в ГПР. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума и е предвидена като неустойка с единствената цел да бъде заобиколено ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК, поради което същата се явява нищожна.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за неустойка по договора. Доколкото съдът прие, че клаузата за неустойка е нищожна на първото, посочено от ищеца основание, не дължи произнасяне по другите посочени такива.

Видно от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно– счетоводна експертиза, ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 61,32 лева за погасяване на начислената по процесния договор за кредит неустойка, която е недължимо платена и подлежи на връщане.

В хода на производството ищцовата страна не е направила своевременно /т.е. след приемане на експертизата/ искане за изменение на първоначално 4 предявения иск, поради което искът по чл. 55 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен до първоначално предявения размер от 10 /десет/ лева.

Като законна последица от уважаване на осъдителния иск ще се присъди и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.01.2023 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.

По отговорността за разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни, като, при този изход на спора, право на разноски се пораждат за ищеца.

Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото с Определение № 117 от 16.03.2023 г., поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК, разноските за държавна такса в размер на 50 лева и за съдебносчетоводна експертиза в размер на 200 лева ще се възложат в тежест на ответника, който ще бъде осъден да ги заплати на съда изцяло.

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. ЕАД „Д. М.“ /л.37/.

Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за ЕАД „Д. М.“ в размер на 400 лева, което ще се присъди в пълен размер, ведно с ДДС от 80 лева, съгласно § 2а от ДР към Наредбата, като по делото са представени доказателства за регистрация по ДДС на адвокатското дружество, която сума в общ размер на 480 лева ще бъде присъдена изцяло на адвокатското дружество.