Решение № 9792 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9792 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110153170 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на Н. Ж. А. за признаване на установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът „.............“ АД му дължи сума в размер на 250 евро /488,96 лв./, представляваща обезщетение за закъснял полет ..... от 14.06.2024 г. по дестинацията летище ......., ведно със законната лихва за периода от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33689/2025 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че има качеството на пътник по договор за въздушен превоз, сключен с ответника, като закупил електронен самолетен билет за полет № ..... по дестинация ........ Самолетният билет бил закупен на името на пътника, съгласно приетата регистрация 115892 на ответника. Полетът е следвало да се осъществи по следното разписание: излитане от летище ....... на 14.06.2024 г. в 12:15 часа и краен пункт на пристигане на летище София на 14.06.2024 г. в 15:10 часа. На 14.06.2024 г. пътникът се представил на гишето за регистрация на летището в ........ Полетът обаче не бил извършен по предварително договореното разписание, а бил реализиран с голямо закъснение – повече от над 4 часа. Твърди, че разстоянието между летище ....... и София било до 1500 км. На 15.06.2024 г. предявил пред ответника извънсъдебна претенция за заплащане на обезщение, като между страните протекла кореспонденция, но въпреки това обезщетението не било заплатено.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът се позовава на наличието на извънредно обстоятелство – удар на птица в корпуса на въздухоплавателното средство с рег.знак ........-........, планирано да извърши полета, като вследствие на летателната негодност на първоначално планираното летателно средство, се наложило полетът да бъде извършен с друго такова средство с рег.знак ........-......

Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е положителен установителен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 7, пар. 1, б. "а", вр. чл. 5 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския 1 парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, с който се иска да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро - обезщетение за закъснение с над 3 часа на полет номер ..... по дестинация летище .......-София на 14.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: валидно сключен договор за въздушен превоз за процесния полет; че полетът е кацнал на летище София със закъснение по-голямо от 3 часа; размерът на дължимото обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг

В тежест на ответника е да установи наличието на извънредно и непредвидимо обстоятелство, което не е можело да бъде избегнато и предотвратено дори да са били взети всички необходими мерки.

Безспорно е между страните, че е бил сключен договор за въздушен превоз между ищеца и ответника, че полетът е извършен със закъснение, че разстоянието между летище ....... и летище София, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е до 1 500 километра.

Единственият спорен въпрос по делото е дали е налице извънредно обстоятелство, изключващо отговорността на ответника, по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно който опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. В доказателствена тежест на въздушния превозвач /на ответното дружество/ е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са станали причина за закъснението на процесния полет.

Ответникът твърди, че закъснението на полета е настъпило вследствие на удар на птица в корпуса на въздухоплавателното средство.

Съгласно задължителното за настоящия съд тълкуване, дадено с решение от 04.05.2017 г. по, член 5, § 3 от, във връзка със съображение 14 от същия регламент, следва да се тълкува в смисъл, че сблъсъкът на самолет с птица представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба.

Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка, уреждаща дейността на въздушните превозвачи, включително от съображение 7 от преамбюла на Регламент № 261/2004, което предвижда възможност полетите да се изпълняват и с въздухоплавателни средства, които не са собственост на превозвача.

Показателно в тази насока е и съображение 12 от същия регламент, предвиждащо правото на пътниците на информация и подходящо премаршрутиране.

В тежест на превозвача е да докаже, че закъснението е било неизбежно въпреки предприемането на всички разумни мерки, които биха могли да се изискват от един въздушен превозвач.

Настоящият съд намира, че ответникът нито твърди, нито доказва по делото, че е предприел всички разумни мерки за ограничаване на закъснението, включително организационни действия по своевременно осигуряване на алтернативно въздухоплавателно средство, позволяващо изпълнението на полета в разумен срок. Единственото твърдение на ответника е, че поради летателната негодност на първоначално планираното въздухоплавателно средство се наложило процесният полет да бъде изпълнен с друго такова.

При тези данни съдът приема, че ответникът не е доказал, че закъснението не е могло да бъде избегнато дори при полагане на всички разумни мерки. Поради това възражението се явява неоснователно, а предявеният иск — основателен и следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е 2 доказал извършването на разноски за заповедното производство за платена държавна такса в размер на 12,78 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, както и за настоящото производство в размер на 12,78 евро за държавна такса и 204,52 евро за адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът „.............“ АД, ЕИК:........ дължи на ищеца Н. Ж. А., ЕГН:********** сума в размер на 250 евро /488,96 лв./, представляваща обезщетение за закъснял полет ..... от 14.06.2024 г. по дестинацията летище .......-София, ведно със законната лихва за периода от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33689/2025 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „.............“ АД, ЕИК:........ да заплати на Н. Ж. А., ЕГН:********** сума в размер на 217,30 евро разноски за заповедното производство /ч.гр.д.№ 33689/2025 г. по описа на СРС/ и 217,30 евро разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3