Решение № 253 от 16.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Шумен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20263630200572 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 11980025 на ОДМВР - Шумен, с който на Т. М. Х., ЕГН ********** от гр.София, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 306.78 евро /600 лева/, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да бъде прецизирана глобата. В съдебно заседание , редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуален представител.

Процесуалният представител на ОДМВР – гр.Шумен - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалвания ЕФ да бъде потвърден. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна.

На 31.08.2025г. в 15.10 часа на гл.път І – 7 км.119+000, до фирма „Ставрополу“ със стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “MULTA RADAR” №00209D32D447 била засечена скоростта на движение на МПС - л.а.

“Шкода Октавия“ с рег. № СВ 6530 РЕ. Била отчетена скорост на движение от 96 км/ч., при максимално допустима – 60км/ч., въведена с пътен знак В26. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е жалб. Т. М. Х.. За заснето нарушение, от ОДМВР – гр.Шумен бил издаден процесния електронен фиш серия „К” № 11980025, в който при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на извършване, пътния знак, с който е въведено ограничението, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 93 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването, превишението от 33 км/ч.

Посредством същия, на Т. М. Х., в качеството му на собственик, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба 1 в размер на 214.75 евро /420.01 лева/, за нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, извършено при условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №10821338. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени и възражения в срока по чл.189 ал.6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено доказателство - снимка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В ЕФ правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост – 60км/ч., както и пътният знак, с който е въведена.

Нарушението е фиксирано със стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “MULTA RADAR” №00209D32D447, за която по делото са представени писмени доказателства, установяващи по категоричен начин изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение.

Приложен е протокол за проверка № 157 – СГ - ИСИС/21.11.2024г., изготвен от Български институт по метрология, от който е видно, че съответства на одобрения тип. Приложеното е и удостоверение от БИМ, от което се установява, че системата е одобрен тип средство за измерване.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства – изисканата и приета от съда втора схема на пътния участък, по безспорен начин се установява, че скоростта на автомобилът управляван от жалбоподателят е била фиксирана в зоната на действие на знак В 26. Разпоредбата на чл.50 ал.1 от ППЗДвП регламентира зоната на действие на пътните знаци за въвеждане на забрана, а именно до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Към момента на извършване на нарушението не е имало поставен знак отменящ действието на забраната, а поставена допълнителна табела, указваща разстоянието на въведеното ограничение.

От схемата се установява, че пътните знаци установяващи ограничение на максимално допустима скорост до 60 км/ч., за движещите се в посока гр.Варна са поставени на км.118+902 метра и на км.119+102 метра. За движещите се в посока гр.Велики Преслав пътния знак ограничаващ максимално допустима скорост до 60 км/ч е поставен на км.118+798,в комбинация с допълнителна табела Т2 – 250 метра, т.е. ограничението на скоростта въведено е от км.118+798 до км.119+048 метра. От изготвеното с техническото средство веществено доказателство – снимка се установява, че скоростта на движение е засечена на км.119+000, когато МПС се е приближавало към техническото средство, от което следва, че автомобилът се е движил в посока гр.Велики Преслав и е нарушил въведеното ограничение с пътния знак В26 поставен на км.118+798.

С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш.

Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният автомобил е собственост на жалбоподателя, поради което предвид чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят в качеството му на собственик се явява наказателноотговорното лице, чиято отговорност следва да бъде ангажирана. Същият не е посочил пред административно-наказващия орган лице, на което е предоставено управлението на МПС.

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП ЕФ се издава по образец утвърден от министъра на вътрешните работи и изчерпателно са посочени данните и реквизитите, които трябва да съдържа. Процесният ЕФ е издаден съобразно утвърдения образец и отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП касателно данните, които трябва да съдържа. Словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в 2 какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен ЕФ и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Видно от депозираната жалба, същият възползвал от него в срок.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП, т.е за нарушение на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, извършено в условията на повторност. Към датата на извършване на нарушението /31.08.2025г./ , разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП предвижда в случаите на извършено повторно нарушение по по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 налагане на предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

Според разпоредбата на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174,ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В процесния ЕФ изрично е посочен електронния фиш обосноваващи повторността, а именно нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №10821338 на ОДМВР – Разград, влязъл в законна сила на 10.06.2025г., поради което правилно с издаването на процесния ЕФ е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение извършено при условията на повторност.

Впоследствие е настъпила законодателна промяна като разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП е изменена с ДВ бр.64/2025г., в сила от 07.09.2025г. Новата редакция на чл.182 ал.4 от ЗДвП, предвижда по – висок размер на наказанията в случаите на извършено повторно нарушение по ал. 1 т. 5 и 6, ал. 2 т. 6 и ал. 3 т. 6 на чл.182 от ЗДвП. Процесното нарушение по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП вече не попада сред визираните в ал.4, поради което действаща към настоящият момент разпоредба се явява по – благоприятна за жалбоподателя.

След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК,във връзка с чл.84 от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В конкретният случай не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради което нарушението следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за което е предвидено наказание в по – малък размер – 153.39 евро /300 лева/, т.е. касае за по - леко наказуемо нарушение.

Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално представителство по делото юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 66.46 евро до 97.15 евро. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в три открити съдебни заседания, от друга страна делото не се отличава с правна или фактическа сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 67 евро.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 11980025 3 на ОДМВР - Шумен, с който на Т. М. Х., ЕГН ********** от гр.София, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 306.78 евро /600 лева/ като ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за което му налага административно наказание “глоба” в размер на 153.39 евро /300 лева/.

ОСЪЖДА Т. М. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 67 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.