Определение № 1079 от 22.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1079 гр. София, 17.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902420 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Голд Кроун“ЕООД, чрез пълномощника му адв. И. А. от САК, против решение № 216 от 5.07.2022 г. по т. д. № 136/2022 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 53 от 12.11.2021 г. по т.д. № 56/2021 г. на Силистренския окръжен съд. С първоинстанционното решение по предявен от „Семпекс”ЕООД иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, е признато за установено, че ответникът „Голд Кроун“ЕООД му дължи сумата от 120 000 лева, авансово заплатена като цена за закупуване на 600 т. пшеница по развален поради неизпълнение договор за покупка на бъдеща реколта № 010 от 5.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от 29.12.2020 г. до окончателното ù изплащане, както и сумата от 18 000 лв.- компенсаторна неустойка по чл. 9, ал. 1 от същия договор, за които по ч.гр.д.№ 542/2020 г. по описа на Тутраканския районен съд е издадена заповед за изпълнение № 4 от 4.01.2021 г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. Изложено е, че произнасяйки се по довода на ответника за нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора поради противоречие с добрите нрави, първоинстанционният съд неправилно е приел, че гражданскоправните принципи са неприложими за договори, сключени между търговски субекти. Поддържа се, че накърняване на добрите нрави е 1 налице, когато се установи недобросъвестност на купувача по сделката, както и че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 15 % от дължимата цена, е уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което не поражда права и задължения за страните. Посочено е, че размерът на уговорената компенсаторна неустойка е в разрез с присъщите ù обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неспазването на срока за доставка на стоката. Твърди се, че справедливият размер на неустойката може да се съизмери с вредите от неизпълнението, изразяващи се в разликата между установената по договора цена и цената по заместваща сделка, ако такава е била сключена, както и че неустойка в по-голям размер от тази разлика, е прекомерна и заплащането ù би довело до несправедлив резултат, поради обогатяване на купувача, който разполага с възможност да получи родово определените вещи от друг продавач. Наведен е довод, че уговарянето на неустойката в такъв размер е несъвместимо с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите ù по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето ù създава предпоставки за неоснователно обогатяване на купувача за сметка на продавача, поради което и съобразно т. 4 от ТРОСТК № 1/15.06.2010 г. на ВКС неустоечната клауза следва да се приеме за нищожна. Наведен е довод, че съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, стоката следва да бъде получена от купувача в землището на гр. Тутракан, в което се намират площите, обработвани от продавача и доколкото престацията е търсима от ищеца, инициативата за изпълнение на договора лежи върху него.

Посочено е, че по делото липсват доказателства купувачът да е предприел фактически действия за извозване на пшеницата от землищата на продавача и тъй като последният няма вина за неизпълнението на договора, е неприложима клаузата на чл. 9, ал. 1, която предвижда разваляне на договора без да се дава нов срок за изпълнение, при непредаване в срок на договореното количество, както и връщане на авансово получената сума и заплащане на компенсаторната неустойка в размер на 15% върху нея.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е обосновано със следния въпрос:

Поведението на конкретния правен субект съставлява ли действие, накърняващо „ добрите нрави ”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, и следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело. Касаторът счита, че с обжалваното решение този въпрос разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.

290 от ГПК, а именно решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т. о., ТК, решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 395/2008 г., I т. о., Т. К., определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/2011 г., ІІ т. о., Т. К.

2

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се и присъждане на разноските, направени от касатора по водене на делото пред всички инстанции.

Ответникът по касация „Семпекс”ЕООД оспорва касационната жалба. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му адв. Д. Г. от Варненската адвокатска колегия, се твърди, че не са налице предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Поддържа се, че формулираният от касатора въпрос, касаещ добрите нрави, не е от значение за изхода на делото, както и че той изобщо няма никаква връзка с него. Евентуално се твърди, че този въпрос е свързан с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства, при това само по отношение на претенцията за неустойка и не може да обоснове допускането на касационно обжалване. Възразява, че посочената от касатора практика на Върховния касационен съд няма връзка с формулирания от касатора въпрос и е неотносима към него, както и че решението на Варненския апелативен съд не е постановено в противоречие с нея. Изложени са и съображения, че въззивното решение е законосъобразно и обосновано, както и че при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неправилни изводи относно спорното право. Посочено е, че в производството по делото „Голд кроун” ЕООД не е твърдял обстоятелства и не е ангажирал доказателства, които да обосновават тезата, че ищецът „Семпекс”ЕООД, в качеството му на купувач недобросъвестно е попречил на изпълнението на договора. Наведен е довод, че недобросъвестността предпоставя, че продавачът е предложил изпълнение, което в случая не се установява. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства е установено, че ответникът не е разполагал с количество пшеница, достатъчно за надлежно изпълнение на задължението му по договора, което обстоятелство той е признал по повод изпълнението на друг договор между същите страни, по който е изпълнил частично задължението си, с обяснението, че не притежава друго количество от уговорената стока.

Посочено е, че дори при непроизведена от него пшеница продавачът е могъл да изпълни задължението си за престиране на уговореното количество, тъй като предмет на договора е родовоопределена, заместима престация, по смисъла на чл.64 от ЗЗД. Оспорено е и твърдението за нищожност на неустоечната клауза поради прекомерност, с възражението, че преценката за това е конкретна за всеки отделен случай, съобразно неговата специфика, като доказателствената тежест се носи от страната, която се позовава на такава нищожност. Формулирано е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, ако такова бъде допуснато - то да бъде изцяло потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение 3 намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

По делото е установено, че с договор, сключен на 5.12.2019 г. „Голд Кроун“ЕООД се е задължило да продаде на купувача „Семпекс”ЕООД 600 т. пшеница от реколта 2020 г. от български произход, с физически показатели, посочени в клаузата на чл. 4, ал. 1, срещу цена от 120 000 лв., платима авансово в 5-дневен срок от издаване на фактура, при задължение за предаването ù до 15.07.2020 г. в землището на гр. Тутракан, в което се намират площите, обработвани от продавача. Съгласно клаузата на чл. 9 от договора, ако продавачът не предаде количеството растителна продукция в уговорения срок, договорът се смята развален изцяло, без да задължение на купувача за определяне на нов подходящ срок за изпълнение, като в този случай дължи на последния връщане на авансово заплатената като цена сума, както и компенсаторна неустойка в размер на 15% върху нея, които суми, според ал. 2, продавачът следва да заплати с банков превод по сметката на купувача в 5-дневен срок от развалянето. Безспорно е също така, а това е видно и от извлечението от движението на банковата сметка на „Семпекс”ЕООД, че купувачът е превел на продавача „Голд Кроун“ЕООД сумата от 120 000 лв. на 6.12.2019 г. въз основа на издадена от него фактура № 541/5.12.2019 г. в изпълнение на процесния договор, като авансово дължима цена на 600 т. пшеница от реколта 2020 г. с единична цена 200 лв./т.

С нот. акт № 176, т. VІ, рег.№ 6025, съст. на 19.12.2019 г. по нот.д.№ 820 от нотариус с рег.№ 315, за обезпечаване изпълнението на задълженията на „Голд Кроун“ЕООД по договор № 10 от 5.12.2019 г. до размер на сумата от 138 000 лв., включваща авансово заплатената по него цена от 120 000 и за заплащане на неустойка по чл. 9, ал. 1 от него от 18 000 лв., трети физически лица – ипотекарни длъжници са учредили в полза на „Семпекс”ЕООД ипотека върху собствения си недвижим имот, подробно описан в т. ІІ от акта.

На 4.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 542/20 г. Тутраканският районен съд е издал в полза на „Семпекс”ЕООД заповед за изпълнение по чл. 417 срещу длъжника „Голд Кроун“ЕООД общо за сумата от 138 999 лв., включваща авансово заплатената цена по договор № 10/5.12.2019 г. и неустойката по чл. 9, ал. 1 от него, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда - 29.12.2020 г. до окончателното ù изплащане, въз основа на споменатия нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, както и за направените в заповедното производство разноски. С писмено възражение, подадено в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът „Голд Кроун“ЕООД е оспорил заповедта, което обуславя правния интерес на кредитора „Семпекс”ЕООД от предявяване на специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за чието наличие съдът следи служебно.

При тези данни, за да потвърди първоинстанционното решение на Силистренския окръжен съд, с което искът е уважен изцяло, в обжалваното по 4 касационен ред въззивно решение съставът на Варненския апелативен съд е приел, че страните са били обвързани от валиден договор за покупкопродажба на пшеница от реколта 2020 г., както и че е налице пълно неизпълнение на задълженията по него от страна на ответника, който не е доставил уговореното с него количество от 600 т. в срока до 15.07.2020 г., нито след това, както и че изобщо не е разполагал с количество, необходимо за изпълнение на задължението му по договора. Направил е извод, че поради това в полза на ищеца е възникнало правото да развали договора и да претендира връщане на авансово платената сума, ведно с договорената неустойка в размер на 18 000 лева. Изложил е съображения, че инкорпорираната в клаузата на чл. 9, ал. 1, изр. първо от договора уговорка за разваляне на договора без предизвестие и без задължение на купувача за определяне на нов подходящ срок за изпълнение не противоречи на закона, нито на добрите нрави, като е приел, че в нея е предвидено прекратително условие, по смисъла на чл. 25 от ЗЗД. Приел е за неоснователно възражението на ответника за недобросъвестност на ищеца, препятстваща изпълнението, като е посочил, че наличието на такава предполага, че продавачът е предложил изпълнение, каквото не е установено по делото, като допълнително е съобразил, че дори да не е произвел уговореното количество пшеница, продавачът е могъл да изпълни задължението си, тъй като предмет на договора е родовоопределена, заместима престация, по смисъла на чл.64 от ЗЗД. Намерил е за неоснователно възражението за нищожност на неустоечната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора поради противоречие с добрите нрави, по съображения, че преценена в светлината на правата на купувача по чл. 82 от ЗЗД, тя не разкрива белега „прекомерност”, а от друга – че при установеното по делото авансово плащане на цената от страна на купувача уговарянето на такава неустойка е напълно съвместимо с правилата на добрата търговска практика.