Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 385 от 04.06.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1583/2025
Вид
Решение № 385
Подписан
04.06.2025
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Б., 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120201583 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на "Д. **" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***************** представлявано от управителя Б.Д.П. против Наказателно постановление № 23-2500045/01.04.2025 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр.С., с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лева.

Със жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, маркиращи конкретните измерения на допуснатите съществени процесуални нарушения – противоречия и разминавания в описателната част на АУАН и НП, липса на дата на извършване на нарушението, посочена в АУАН, както и липсата на съдържателен отговор на възраженията на жалбоподателя против акта. Твърди се,че неправилно и немотивирано е инидивудализирана имуществената санкция в размер 1800 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител.

За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юрисконсулт Н., която моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2024 г. свидетелите С.С. и М.Ст.- инспектори в Дирекция "ИТ" - Б. извършили проверка на дружеството-жалбоподател, - обект пицария „Б.М.“, находящ се в ***************** и констатирали, че дружеството, в качеството му на работодател, не е обозначило местоположението и идентифицирането на пожарогасителните технически средства,с което е нарушен чл.223 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. чл.10,ал.3 Наредба №РД 07-8 от 20.12.2008 г. за минималните 1 изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.

За констатираното на 09.01.2025 г. бил съставен Протокол № ПР

2449391/09.01.2025 г., в който, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, в 6 точки, били издадени задължителни за изпълнение предписания на дружеството-жалбоподател. В т. 1 изрично било предписано, в срок до 14.01.2025 г. дружеството „Д. **“ ЕООД да обозначи местоположението и идентифицирането на пожарогасителните технически средства с табели и/или цветове за безопасност съгласно Приложение №1, №2 и №4 от Наредба №РД 07-8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, съгласно изискванията на чл.223 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. чл.10,ал.3 Наредба №РД 07-8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.

Протоколът с предписанията е връчен на 09.01.2025 г.

На 03.02.2025 г. била извършена проверка от гл.инспектор В. П. и инспектор Ц.

К. от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ на място в обект – пицария „Б.М.“, стопанисван от „Д. **“ ЕООД, а на 06.02.2025 за приключване на проверката по документи в сградата на ДИТ –Б., *****************, при която се установило, че дружеството в качеството си на работодател по см. на пар.1,т.1 ДР на КТ не е изпълнило принудителна административна мярка „предписание“, приложена от контролен орган в т.1 от Протокол №ПР2449391/09.01.2025г. за извършена проверка, връчен на 09.01.2025 г.,а именно:

Работодателят „Д. **“ЕООД да обозначи местоположението и идентифицирането на пожарогасителните технически средства с табели и/или цветове за безопасност съгласно Приложение №1, №2 и №4 от Наредба №РД 07-8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, съгласно изискванията на чл.223 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. чл.10,ал.3 Наредба №РД 07-8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа. Посочено е в АУАН,че срокът на предписанието е изтекъл още на 14.01.2025 г., а нарушението е извършено на 03.02.2025 г. и констатирано при проверката в обекта на същата дата.

Съгласно Протокол №ПР2505001/06.02.2025г., след проверка на място в обекта на контрол на 03.02.2025 г. и на 06.02.2025 г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда Б.“ е обективирано,че дружеството -работодател е нарушило разпоредбата на чл.415,ал.1 КТ, като не е изпълнило принудителна административна мярка „предписание“, приложена от контролен орган в т.1 от Протокол №ПР2449391/09.01.2025г. за извършена проверка, връчен на 09.01.2025 г.

АУАН бил предявен и връчен на управителя на „Д. **“ ЕООД на 06.02.2025г., който го подписал и получил препис от него, като в реквизит „обяснения или възражения“ не е вписал изявления.

В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН били депозирани писмени възражения против АУАН.

Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Б. издал обжалваното Наказателно постановление № 23-2500045/01.04.2025 г., с което при идентично възпроизведени фактически параметри на нарушението и индивидуализация на правната квалификация на нарушението, - на чл.415,ал.1 КТ, наложил на въззивното дружество на основание чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.415, ал.1 КТ имуществена санкция в размер на 1800 лв.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след цялостен анализ и внимателна проверка на събраните по делото доказателства и доказателствени източници в тяхната взаимовръзка и взаимообусловеност,съдържащи се в гласните и в писмените доказателствени средства, които изграждат единна и непрекъсваема логическа верига от факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН,/НП е връчено на 14.04.25 г., а жалбата е депозирана на 28.04.2025 г./ подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче жалбата се явява частично основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи, видно от приложената по делото л.24 Заповед № 30864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно приложената л.20 от делото Заповед №3-0117/30.01.2025г. на актосъставителя В.

И. П. гл.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е изрично възложена териториална компетентност в срок от 30.01.25 г. до 31.03.2025 г. за извършване на проверка по спазване трудовото законодателство и за съставяне на АУАН в обекти на контрол на Дирекция „Инспекция по труда“ Б.. Несъмнено актосъставителят притежава качеството на контролно длъжностно лице по см. чл. 416,ал.1 КТ, която предписва,че нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, при това с временно придадена му териториална компетентност в обекти на контрол на Дирекция „Инспекция по труда“ Б.. И това е сторено в съответствие с Раздел VII. Правомощия и статут на контролния орган от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Съгласно, чл.21, ал.4 от Устройствения правилник, служителите в териториалните дирекции "Инспекция по труда" имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция.

Тази териториална компетентност е разширена с разпоредбата на чл.21,ал.5 от Устройствения правилник, която гласи,че териториална компетентност на контролните органи се определя и изменя от изпълнителния директор с изрична заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.416,ал.5 КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. При това положение и с оглед временно променената местна компетентност на актосъставителя именно Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е компетентният орган за издаване на НП.

Спазени са сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН при съставяне на АУАН и при издаване на НП .

НП съдържа всички лимитативно изброени в чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на АУАН са спазени задължителния минимум на изискуеми съдържателни критерии съгл. разпоредбата на чл. 42,ал.1 от ЗАНН. Признаците от състава констатираното с АУАН нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е обвинен, с оглед съответствие между словно отразеното фактическо описание на нарушението и неговата правна квалификация, което обезпечава стандартите за ясно и безпротиворечиво административно-наказателно обвинение, подпомагащо пълноценно и ефективно упражняване правото на защита.

Налице е и в АУАН и в НП очертаване на комплекса обективни признаци на нарушението и е индивидуализирана нарушената законова разпоредба в АУАН и в Н П, т.е. налице фактическа и юридическа тъждественост, в контекста на които правилно е приложена в НП и кореспондиращата на нарушението санкционна норма на чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.415, ал.1 КТ. Противно на персоналното несъгласие на жалбоподателя и в АУАН и в НП еднозначно се поддържа,че нарушението е извършено на 03.02.2025 г. и е констатирано на същата дата. Еднакво е и изложението на фактическата обосновка на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП и от него става ясно,че жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна отговорност във вр. с констатирано, както при физическа проверка в обекта на 03.02.2025 г., така и на 06.02.2025 г. след приключване на проверката по документи в ДИТ-Б., неизпълнение на принудителна административна мярка – „предписание“, приложена от контролен орган в т.1 от Протокол №Р2449391/09.01.2025 г. за извършена проверка, връчен на жалбоподателя на 09.01.2025 3 г. Подробно е детайлзиирано и в АУАН и в НП съдържанието на конкретно неизпълненото предписание с фиксиран срок на изпълнение до 14.01.2025г.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател, противно на персоналната оценка в жалбата, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

По приложението на материалния закон:

По безспорен начин в процеса се установи, че жалбоподателят, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението по чл.415,ал.1 КТ, за което е ангажирана отговорността му.

Дружеството-жалбоподател несъмнено има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.415,ал.1 КТ, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.