Решение № 494 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Г. П. К. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Частно наказателно дело № 20241100203869 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 33а от НПК.

Настоящето производство е образувано по предложение на прокурор от СГП за допускане поправка на ОФГ, като в диспозитива на решение 333/29.04.2025г., постановено по ч.н.д. 3869/2024г. по описа на СГС, НО, 9 състав да се запише, че периода на задържане на лицето Е. Н. Б. в Италия за времето от 26.07.2012г. до 18.07.2013г. не се зачита, тъй като този период е вече зачетен по нохд. 1030/2010г. по описа на СГС, както и в определението по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК да се запише, че се определя едно общо най-тежко наказание ЛОС в размер на 10г. и 6 м. на осъденото лице Б. и да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на личното име на осъденото лице.

Настоящият съдебен състав е постановил решение 333/29.04.2025г., постановено по ч.н.д. 3869/2024г. по описа на СГС, с което е признал:

- наказателно решение 986/А на Апелативен съд гр. Букурещ, Р. Румъния, влязло в законна сила на 21.06.2017г. по което българския гражданин Е. Н. Б. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления, по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закон 143/2000 и чл.

2, ал. 1 и ал. 2 от Закон 143/2000 с прилагането на чл. 38, ал. 1 от НК и чл. 5 от НК на Р.

България, съответстващи на престъпления по чл. 242, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за които му е било наложено наказание ЛОС в размер на 10г. и 6 м., при „строг“ режим на изтърпяване;

- присъда 2234/2013г. на Апелативен съд гр. Милано, Р. Италия, влязла в сила на 08.06.2017г. по която българския гражданин Е. Н. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 74, ал. 1 и чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990 г., съответстващи на престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК на Р. България, с която му е било наложено едно общо наказание в размер на 20 г. ЛОС, като съдът е намалил размера на наложеното от италианския съд наказание до максимално предвидения в чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК на Р. България, в редакцията му към ДВ бр. 92 от 27.09.2022г., до срок от 10 години ЛОС, като на осн. чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС времето през което осъдения Б. е търпял предварително задържане на територията на Р. Италия е било приспаднато, а именно 11м. и 24 дни или 354 дни, като е бил определен „строг“ режим на изтърпяване на 1 наказанието ЛОС.

В същото съдебно заседание съдът е извършил кумулация на трите осъждания на Б., а именно по признатото осъждане на Апелативен съд гр. Букурещ, Р. Румъния, влязло в законна сила на 21.06.2017г., по признатото осъждане на Апелативен съд гр. Милано, Р.

Италия, влязло в сила на 08.06.2017г. и по осъждането му от СГС, влязло в сила на 26.04.2018г., с което му е било наложено наказание ЛОС за срок от 6 г., като му е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 10г. и 6м., което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, а на осн. чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание времето през което осъдения е търпял наказание ЛОС по някое от осъжданията.

Така посоченото решение е било протестирано от СГП, като състав на САС е изменил същото в частта с която е била призната и приета за изпълнение присъда 2234/2013г. на Апелативен съд гр. Милано, Р. Италия, влязла в сила на 08.06.2017г., като деянията по пункт 2. и 3. по нея са били квалифицирани като престъпления по чл. 321, ал. 1 от НК, вместо по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, като в останалата му част решението е било потвърдено, както и направеното групиране по реда на чл. 23-25 от НК и приложението на чл. 25, ал. 2 от НК.

Настоящият съдебен състав намира предложението на СГП с правно основание чл.

33а от НК за частично основателно.

То се явява основателно единствено в частта в която се сочи, че има допусната ОФГ при изписването на личното име на осъдения, което погрешно е посочено от съда като „И.“, докато правилното е „Е.“. Видно от множеството приложени по делото доказателства, касаещи имената на осъденото лице, то безспорно същото е с лично име „Е.“, а не „И.“, както погрешно първоинстанционния съд е посочил в диспозитива на определението по чл.

306, ал. 1, т. 1 от НПК, което и налага отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка.

На следващо място следва да бъде посочено, че искането на СГП в останалата му част се явява неоснователно. В случая се касае за влязъл в сила съдебен акт, а именно решение на СГС, НО, 9 състав, което е било проконтролирано от въззивната инстанция и с което е била призната и приета за изпълнение присъда 2234/2013г. на Апелативен съд гр. Милано, Р.

Италия, влязла в сила на 08.06.2017г. по която българския гражданин Е. Н. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 74, ал. 1 и чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990, съответстващи на престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК на Р. България, с която му е било наложено едно общо наказание в размер на 20 г. ЛОС, като съдът е намалил размера на наложеното от италианския съд наказание до максимално предвидения в чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК на Р. България, в редакцията му към ДВ бр. 92 от 27.09.2022г., до срок от 10 години ЛОС, като на осн. чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС времето през което осъдения Б. е търпял предварително задържане на територията на Р. Италия е било приспаднато, а именно 11м. и 24 дни или 354 дни. До този извод първоинстанционният съд е достигнал анализирайки материалите по делото, вкл. и удостоверението по чл. 3, издадено от Р.

Италия, в което изрично е посочено, че предварителното задържане на територията на Р.

Италия на Е. Б. е в размер на 11м. и 24 дни или 354 дни. Разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС задължава съда да приспадне изцяло срока на изтърпяната част от наказанието и временното задържане от общия срок на наложеното наказание ЛОС, което и свое задължение е изпълнил първия съд. Доколкото производството по реда на чл. 12 и следващите от ЗПИИСАННЛСМВЛС протича при наличие на взаимно доверие между страната издала удостоверението и страната признаваща осъждането, то за съда не съществува задължение за изрична проверка на посочените в удостоверението твърдения и съответно така посочения срок на предварително задържане е бил признат и приспаднат от съда, още повече, че възражение или изрично искане от страна на прокуратурата не е било направено относно това обстоятелство нито в хода на първоинстанционното производство, 2 нито пред въззивната инстанция. Едва сега съдът е сезиран, при това в производство по чл.

33а от НК. Настоящият съдебен състав намира за недопустимо в това производство да се иска изменение на влязло в сила решение, което е било потвърдено и при въззивен негов контрол, което при евентуално уважение на такова искане би могло да доведе до подмяна на волята както на първия съд, така и на въззивния такъв.

Така изложените мотиви са напълно валидни и по отношение на искането на СГП за вписване в определението по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, че се определя едно общо най-тежко наказание ЛОС в размер на 10г. и 6 м. на осъденото лице Б.. Посоченото определение е постановено от настоящия съд в същото съдебно заседание в което е постановено и горепосоченото решение – на 28.04.2025г. и отново е било потвърдено от въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитив на определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, постановено на 28.04.2025г., по н.ч.д. 3869/2024г. по описа на СГС, НО, 9 състав, като личното име на осъденото лице вместо „И.“ следва да се чете „Е.“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СГП за допускане поправка на „очевидна фактическа грешка“, като в диспозитива на решение 333/29.04.2025г., постановено по ч.н.д.

3869/2024г. по описа на СГС, НО, 9 състав да се запише, че периода на задържане на лицето Е. Н. Б. в Италия за времето от 26.07.2012г. до 18.07.2013г. не се зачита, тъй като този период е вече зачетен по нохд. 1030/2010г. по описа на СГС, както и в определението по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по същото дело да се запише, че се определя едно общо най-тежко наказание ЛОС в размер на 10г. и 6 м. на осъденото лице Б..

Настоящото решение подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на глава двадесет и втора пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3