Решение № 5070 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5070 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.ева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100509506 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10896 от 09.06.2025г., постановено по гр. дело № 21228/2024г. по описа на СРС, 81-ви състав е осъден ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. П. Й. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 26.11.2023г., в гр. София, ул.

„Околовръстен път“, с посока на движение от с. Чепинци към ул. „Чепинско шосе“, вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Нисан“, модел „Пикасо“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована с полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Лев Инс“ АД, както и сумата от 170,91 лева, представляваща претърпени имуществени вреди – разноски за лечение, ведно със законната лихва върху присъдените суми от 09.01.2024г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за претърпени неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до пълния претендиран размер от 18 000 лева, както и иска за имуществени вреди за разликата над 170,91 лева до пълния предявен размер от 173,10 лева. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. Я.Д..Д., САК, сумата от 1138 лева, разноски за осъществена безплатна адвокатска защита по делото. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. П. Й. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 325,60 лева, разноски по делото. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на СРС сумата от 655,20 лева, разноски за ДТ и експертизи.

1

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К. П. Й., с която се обжалва Решение № 10896 от 09.06.2025г., постановено по гр. дело № 21228/2024г. по описа на СРС, 81-ви състав в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над уважената част от 10 000 лева до пълния предявен размер от 18 000 лева. В жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост относно определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Сочи, че правилно СРС бил приел, че на 26.11.2023г. около 14:00 часа по време на движение по ул. „Околовръстен път“ в гр. София, лек автомобил „Нисан Пикасо“, управляван от М.Н.П., е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил челно управлявания от нея автомобил „Опел Зафира“, в който пътувала заедно с 11 годишната си дъщеря. Твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП според експерта била поведението на водача на лек автомобил „Нисан Пикасо“, който бил навлязъл в лентата за насрещно движение, с което водачът бил нарушил нормите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП като бил изгубил контрол по отношение на управляваното от него МПС като бил навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което било реализирано ПТП с движещия се в своята лента „Опел Зафира“. Сочи, че от ПТП-то била получила закрита черепно-мозъчна травма /субдурален хематом вдясно челно/, мозъчна контузия с оток и лицева травма, както и психически и емоционални последствия, продължили месеци наред.

В резултат на ПТП-то била преживяла загуба на съзнание и ориентация; повръщане, двойно виждане, загуба на баланс, страх, депресивност; невъзможност за самостоятелно функциониране в домакинството; влошаване на способността да шофира независимо от дългогодишния си опит; нужда от ежедневна помощ от близки; дългосрочна медикаментозна терапия и медицински наблюдения. Поддържа, че въпреки тежестта на уврежданията, възрастта й към датата на ПТП, обстоятелството, че е самотна майка, както и продължителният възстановителен процес, съдът бил занижил обезщетението до 10 000 лева. Твърди, че съдът отхвърлил в мотивите си значението на двойното виждане и главоболието. Счита, че съдът не бил оценил в достатъчна степен интензивния шок, уплаха и дезориентация на мястото на ПТП; фактът, че била майка на малко дете, което също било пострадало психически и се страхувало да се вози в кола; както и че поради собствените си травми не можела да се грижи за детето си месеци наред; периодът, през който била зависима от близките си; нарушената й способност да упражнява професионална дейност и появилата й се фобия от шофиране. Предвид което намира, че решаващият състав не бил приложил в пълнота критериите за справедливост. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която бил отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди и да й присъди допълнително сумата от 8000 лева, обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че при произнасянето си СРС бил разгледал всички обстоятелства от значение за основателността на предявените искове. Поддържат, че от свидетелските показания, както и от изготвената СМЕ, се 2 установявало безспорно, че към момента не бил затруднен нормалният начин на живот на ищцата поради травмата, настъпила при инцидента. По делото нямало доказателства за настъпили психологически последици от инцидента. Твърдят, че ищцата била в лошо психично състояние преди пътнотранспортното произшествие като в продължение на години била приемала силни медикаменти, съдържащи антидепресивни, анксиолитични и активиращи свойства, които били предназначени за лекуване на психично здраве. Сочат, че от приетата и неоспорена СМЕ се установявало, че при продължителен прием на „Деанксит“ било възможно да се наблюдават затруднения с акомодацията, които да доведат до главоболие и влошена острота на зрението изобщо. Предвид което намират, че претендираната за обезвреда парична сума била изключително завишена. Оспорват иска за присъждане на лихви. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Решение № 10896 от 09.06.2025г., постановено по гр. дело № 21228/2024г. по описа на СРС, 81-ви състав в частта, с която е осъден ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. П. Й. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 26.11.2023г., в гр. София, ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от с. Чепинци към ул. „Чепинско шосе“, вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на л.а.

„Нисан“, модел „Пикасо“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована с полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Лев Инс“ АД, както и сумата от 170,91 лева, представляваща претърпени имуществени вреди – разноски за лечение, ведно със законната лихва върху присъдените суми от 09.01.2024г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над 170,91 лева до пълния предявен размер от 173,10 лева, като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. По правилността му намира следното:

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 10000 лева. Следователно съгласно чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК, решението следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а именно реализирано застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно и 3 виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с процесното събитие.

На етапа на въззивното производство спорният между страните въпрос, по който въззивният съд дължи произнасяне съобразно принципа на ограничения въззив, е свързан с размера на следващото се на ищеца К. Й. обезщетение за неимуществени вреди.

По този въпрос са събрани следните доказателства пред СРС:

Приета е епикриза, издадена от Клиника по неврохирургия, Военномедицинска академия- МБАЛ София, издадена на 30.11.2023г., в която е посочено, че К. П. Й. е постъпила на 26.11.2023г. в болницата и е изписана на 30.11.2023г. Описано е, че по време на прегледа е била неадекватна, психомоторно възбудена, повърнала многократно, съобщава за главоболие. В част локален статус е посочено наличие на периорбитален хематом в ляво.

При извършена консултация с офталмолог е посочено, че в продължение на една година приема деанксит 2х 1 табл., в момента по 1 табл. и се оплаква от замъглено зрение и двойно виждане. В част ход на заболяване е посочено, че на фона на консервативна терапия и при ежедневно проследяване на неврологичния статус общомозъчната симптоматика е претърпяла обратно развитие. Оплаквания от двойно виждане, контактна, адекватна и хемодинамично стабилна. В епикризата е описан болничен лист № 20233643085 за 35 дни временна нетрудоспособност.

Приет е амбулаторен лист № 240034093384 от 03.01.2024г., издаден от д-р Г.С., в който е описано, че настоящите оплаквания на ищцата са двойно виждане при поглед надясно, чести пристъпи на главоболие.

Приет е и болничен лист № Е20232932137 от 04.01.2024г., издаден на ищцата за период от 31.12.2023г. до 29.01.2024г.

От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че при ПТП на 26.11.2023г. пострадалата като водач на лек автомобил К. Й., на 32 год., е получила следните травми: лицева травма- околоочен хематом в ляво; закрита черепно-мозъчна травма- малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален хематом/ вдясно челен, мозъчна контузия с мозъчен оток. Вещото лице е посочило, че закритата черепно-мозъчна травма е причинила на пострадала разстройство на здравето, временно опасно за живота, а лицевата травма й е причинила болка и страдание. След процесното ПТП К. Й. била приета за болнично лечение като било проведено консервативно лечение по отношение на черепномозъчната травма, изразяващо се в постелен режим и активно лекарско наблюдение, вливане на водно-солеви лечебни разтвори, прием на остомичен диуретик с противоотчен върху мозъка ефект и кортикостероид; прием на антиепилептичен медикамент; прием на лекарство против повръщане; прием на нестероидни противовъзпалителни и обезболяващи. От заключението се установява, че при този вид черепно-мозъчна травма оплакванията от общомозъчната симптоматика, вкл. и болки, били налице за период от 7-8 месеца като най- 4 интензивни били първите два- три месеца, постепенно намалявали интензитета си. По отношение на мекотъканната травма по лицето същата отшумявала за период от 10-14 дни.

Експертът е посочил, че са налице медицински основания да се посочи причинно-следствена връзка между установените травми и процесното ПТП, както по време, така и механизъм на причиняване. При липса на усложнения пострадалите с такава закрита черепно-мозъчна травма се възстановявали напълно, но било теоретично и практически възможно да останат постоянни увреди с постоянен характер. В конкретния случай били налице данни за забравяне, неврологичен симптом, който можело да се интерпретира като късна последица от преживяната травма на мозъка. От заключението се установява, че посочените разходи за сомазина, аналгин, беналгин, конвулекс, бевит форте, кавинтон форте, паратрамол и детралес били необходими за лечебния и възстановителен процес на ищцата и били в причинна връзка с процесните травми. Разходът за „Нормал клиник клечки за уши бамбукови“ бил неотносим към делото. Вещото лице е посочило, че локацията на травмата по лявата повърхност на главата посочвала, че при съобщения механизъм на ПТП пострадалата била с поставен предпазен колан, който при динамичното съприкосновение /челен удар/ бил задържал тялото й към седалката, ограничавайки възможността за травми по предните повърхности на тялото и главата. Травмата била получена при удар на главата в страничното стъкло или страничната колона при позиция на пострадалата на предна лява седалка- водач. Експертът е посочил, че в епикризата било цитирано КТ изследване на глава от 26.11.2023г., в което не било описано наличие на кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален хематом/ вдясно челно, в същата епикриза било посочено, че на 28.11.2023г. било извършено контролно КТ изследване, при което било описано, че в сравнение с първото изследване бил налице лекостепенен регрес по отношение на стеснените субарахноидни пространство двустранно /мозъчен оток/, както и че персистира с намален обем и лекостепенно понижена плътност малката кръвноеквивалентна колекция в дясно високо фронтално. Горното било основание да се приеме, че находката била налице и в първоначалното КТ изследване, но не била описана коректно. Дори и да не бил налице при първото изследване, а бил установен два дни по-късно, горното не противоречало с неврохирургичната практика, от която било известно, че за развитието на тези кръвоизливи трябвало време, а също така, че ако се проведе КТ рано след травматичния инцидент, било възможно кръвоизливът да не се визуализира, и едва при повторно изследване такъв да се установи- т.нар. „бавно нарастващ вътречерепен кръвоизлив“.