Решение № 1652 от 09.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1652 гр. София, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110215953 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от К. С. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-008876/07.05.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: за административно нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева; за административно нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

В жалбата се оспорва описаната в НП и акта за установяване на административно нарушение (АУАН) фактическа обстановка. Поддържа се, че липсват доказателства за осъществено ПТП, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при ангажиране на отговорността, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон. Поддържа се, че жалбоподателката не е извършила посочените нарушения. Твърди се, че неправилно е приложената 1 нормата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, която следвало да намери приложение само при нарушение на правилата за движение назад. Ако било установено нарушение, вследствие на което е настъпило ПТП, следвало да се приложи разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП. Този пропуск бил съществен и в разрез с материалния закон. Оспорва се авторството на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и доказаността му. Твърди се, че на посочената дата и час – 17,33 часа, жалбоподателката се е намирала на локация, различна от посочената в НП. Възразява се, че в протокола за ПТП било посочено произшествието да е осъществено в 16,05 часа, а в АУАН и НП – около 17,33 часа. Твърди се, че дори да е настъпило ПТП, за същото жалбоподателката не е разбрала. В разрез с материалната законосъобразност в НП за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не били посочени данни, че жалбоподателката като участник в ПТП не е спряла, за да установи какви са последиците от произшествието. Предвид това се твърди липсата на описание на съставомерен признак в АУАН и НП.

От описанието в актовете не ставало ясно кое точно била напуснала жалбоподателката и в тях липсвало посочване на това дали били причинени материални щети на друго МПС, участвало в движението. Посочените в протокола за ПТП щети по другото МПС били декларативни и от същите не ставало ясно къде е настъпило съпрокосновението. Поддържа се, че административнонаказващият орган не е обсъдил всички доказателства, като не посочил как е определил нарушителя. Със съставянето на АУАН била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като следвало да се осигури присъствието на двама свидетели – очевидци на констатираното нарушение, което да се отбележи в акта. Твърди се, че издадените АУАН и НП не съдържат всички законоустановени реквизити – по чл. 42, ал. 1, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН; чл. 42, ал. 1, т. 6, респ. чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. В НП не били описани и доказателствата, потвърждаващи нарушението.

Посоченото в АУАН лице като свидетел на ПТП не бил такъв, а свидетел на съставяне на АУАН. Твърди се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото АУАН трябвало да бъде съставен при още един свидетел. Твърди се, че не е била приложена разпоредбата на чл. 175, ал.

1, т. 5 от ЗДвП в редакцията към датата на извършване на нарушението, явяващ се по-благоприятен закон. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт, респ. за намаляване на наложените наказания, и присъждане на сторените по делото разноски.

2

В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на съдебните прения, жалбоподателят не се е явил лично и не е бил представляван.

В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на съдебните прения, въззиваемата страна и административнонаказващ орган – Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, не е бил представляван. В депозирани писмени бележки е направено искане за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Твърди се, че са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като правилно са квалифицирани извършените действия и са наложени санкционните норми. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 04.04.2025 г. жалбоподателката била собственик на лек автомобил марка и модел „,,***''“ с рег. № ,,***''.

На 04.04.2025 г. около 17,33 ч. жалбоподателката управлявала горепосочения автомобил в гр. София, жк. Люлин, по ул. „716“ и на територията пред бл. 718, вх. А, обособена като паркинг. При извършване на маневра движение на заден ход жалбоподателката ударила със задната част на управлявания от нея автомобил паркирания вече лек автомобил с марка „,,***''“, с рег. № ,,***'', в неговата предна част, причинявайки контакт в областта на калника, бронята, фара на другия автомобил. Свидетелят Д. Р. Р., който минавал оттам, възприел удара. Свидетелят видял как след удара жалбоподателката спряла за около 10 секунди, оставайки в автомобила, след което напуснала мястото. След около 20-30 минути свидетелят видял собственика на ударения автомобил и му посочил какво е станало. На място били извикани полицейски служители – включително и свидетелят И. И. Б., изпълняващ длъжност „инспектор“ в ОПП - СДВР. След повикването на полицейските служители жалбоподателката се появила. Служителите събрали сведения от присъстващите и свидетелите, съставили скица на ПТП и протокол за ПТП № 1881123/04.04.2025 г.

За процесния случай бил издаден АУАН № 3257702/04.04.2025 г. от 3 свидетеля Б., при свидетел на съставянето – М.Б.Т.. В акта било посочено, че на горепосочени дата, време и място жалбоподателката поради неосигурена маневра движение на заден ход реализирала ПТП с паркирания лек автомобил„,,***''“, с рег. № ,,***'', след което напуснала ПТП-то, без да установи последствията от него, с което нарушила чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС, при движение на заден ход, и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП. Актът бил подписан и връчен на същата дата на жалбоподателката.

В законоустановения срок са постъпили възражения от жалбоподателя с вх. № УРИ433200-42690/11.04.2025 г., в които било посочено, че жалбоподателката не била напускала ПТП-то. Изложени са възражения, че когато жалбоподателката ударила автомобила на съсед, същата била с детето си, купила му храна от обект, находящ се на 50-100 метра и подала сигнал на тел. 112 за случилото се. Посочва се, че жалбоподателката била в колата си пред блока, когато полицейските служители пристигнали, чакайки ги.

Въз основа на издадения АУАН, при сходни констатации от правна и фактическа страна било издадено обжалваното НП № 25-4332008876/07.05.2025 г. от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“. На жалбоподателя били наложени за административно нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева, а за административно нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месец.

Препис от НП било връчено на жалбоподателя на 16.10.2025 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: представените актове, сведения, скица от 04.04.2025 г., протокол за ПТП, справка картон на водача, възражение, заповед № 513з-9765/13.09.2024 г., заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за собственост на МПС с рег. № ,,***''. Същите са непротИ.речиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.

Съдът даде пълна вяра на показанията на разпитаните свидетели Б. и Р..

4

Последният е имал възможността да добие преки и непосредствени впечатления за инцидента, станал причина за подаването на сигнал и за явяването на полицейските органи. От показанията на свидетеля се установява както мястото, времето, така и механизмът на настъпилия инцидент и развилата се впоследствие фактическа обстановка във връзка с проверката на водача. Показанията на свидетеля се явяват логични и последователни, като същите са в пълен синхрон със събраните по делото писмени и останалите гласни доказателства, поради което съдът не счита, че показанията на свидетеля се явяват тенденциозни.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Б., като липсата на спомен касателно детайли за случая е обяснима с оглед множеството проверки, които свидетелят извършва в хода на изпълнение на служебните си задължения. От показанията обаче успешно се установява по какъв повод е бил извикан на място, какво е установил, включително възприятията за изказани на място оплаквания от съседи, че това не е единствен инцидент на жалбоподателката с подобен характер, и провелата се процедура по съставяне на АУАН.

С оглед липсата на протИ.речия в събраната доказателствена маса и по аргумент за противното от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.

5

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на всяко констатирано нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на всяко нарушение.

Маркираното в жалбата като пропуски в задължителното съдържание на актовете не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото не възпрепятства жалбоподателят да разбере параметрите на административното обвинение. Доколкото настъпилите щети не съставляват съставомерен признак, не е задължително включването им в описанието на нарушението.

Съдът счита за достатъчно за надлежното описание на съставомерното поведение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП посоченото, че водачката е напуснала мястото, без да установи последствията, доколкото и по този начин се разбира, че същата не е извършила действия по спиране, излизане от автомобила, оглеждане на своя или другия автомобил или каквито и да е било други действия по обезпечаване и установяване на причинените последствия, а непосредствено след ПТП е напуснала мястото. Съдът не счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН. Надлежно е посочен свидетел на съставяне на акта, което законодателят е предвидил като възможност и който свидетел е подписал АУАН.