Решение № 5002 от 30.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10991/2022
- Вид
- Решение № 5002
- Подписан
- 30.03.2023
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Други актове по делото
- Определение № 6835 от 17.03.2022 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Протокол № 7407 от 20.05.2022 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 46573 от 11.04.2023 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 49179 от 20.04.2023 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 60537 от 17.05.2023 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 167813 от 30.10.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.1, т.1 · Закон за пътищата
- чл.30, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5002 гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110110991 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ............ срещу ..........
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.02.2019 г. е настъпило ПТП с участието на застрахования при него по силата на имуществена застраховка „Каско Стандарт“ със срок на действие: 20.12.2018 г. - 20.12.2019 г. л.а. „Мазда 6“, рег. № ............. при следния механизъм: автомобилът е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на път „Самоковско шосе“ 2 км, след разклона за с. Долни Окол, вследствие на което е бил увреден. Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 266, 09 лв. Счита, че ответникът ......... носи отговорност за причинените на автомобила вреди, тъй като процесното произшествие е настъпило на пътен участък, който следвало да бъде подържан от него, което задължение не е било изпълнено.
Твърди, че е отправил към ответника регресна покана, получена на 02.04.2019 г., която не е била последвана от плащане на сумата. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение за процесната сума по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 26896/2019 г. на СРС, 51 състав, срещу която е било депозирано възражение от длъжника. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение не ответника съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ........., който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че не са представени актуални общи условия, приложими към процесния договор за имуществена застраховка, като сочи, че са приети общи условия от 07.08.2017 г., както и че непредставянето им води до извод за недоказан застрахователен риск. Твърди, че в съставения протокол на ПТП не се съдържа пълно и ясно описание на реализираното произшествие, както и на препятствието, а също на причината за настъпването на събитието. Освен това излага, че съгласно протокола препятствието е било обезопасено. Ответникът сочи, че от страна на ищцовото дружество не са събрани 1 допълнителни доказателства, за да бъде преценено дали има основания за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, предвидени в общите му условия – дали вредата е причинена в резултат на умишлени действия на водача на автомобила, дали последният е бил с концентрация на алкохол в кръвта, дали се е движел по наводнени пътища, дали вредата се дължи на овехтяване и т.н. Прави възражение, че процесната застрахователна полица не съдържа изискуемите от КЗ реквизити. Освен това твърди, че процесното събитие не е покрит застрахователен риск по договора за имуществена застраховка, тъй като в полицата не било посочено допълнителното покритие „гуми“.
В отговора на исковата молба е изложено, че ищецът не е доказал, че ответникът е имал задължение да поддържа пътя, където е настъпил инцидентът, както и причинната връзка между неизпълнението на това задължение и вредите. Прави възражение за съпричиняване.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП от 02.02.2019 г. и заключението на АТЕ се установява, че на 02.02.2019 г. около 09:30 часа л.а. „Мазда 6“ с рег. № рег. № ............., управляван от Р. С. С., се движи по бул.
„Самоковско шосе“ с посока от разклона за с. Долни Окол към гр. София и на около 2 км от разклона попада с десните гуми в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, широка 1 м и дълбока 15 см, в причинна връзка с което са увредени предна дясна гума и предна броня отдясно.
Горното се потвърждава от показанията на свидетеля С., който заявява, че си спомня през 2019 г. да е участвал в ПТП при управление на л.а. „Мазда 6“ с рег. № рег.
№ ............. по пътя към Самоков, когато е преминал през голяма дупка, дълбока поне три слоя асфалт и поне метър в диаметър, която не е била обозначена и която не е можел да избегне заради насрещния трафик; че е спукал гума и е била увредена и джантата. Заявява, че се е движел със скорост съобразно ограничението, времето е било нормално, не е имало сняг; че е извикал КАТ, съставили са протокол за ПТП, като подписът в представения по делото протокол за ПТП е негов.
Безспорно е между страните, че пътният участък, на който е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа.
Безспорно е между страните, че към 02.02.2019 г. л.а. „Мазда 6“, рег. № ............. е застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско Стандарт“ със срок на действие: 20.12.2018 г. - 20.12.2019 г.
Видно от представената застрахователна полица, автомобилът е застрахован в условията на „Пълно Каско“, допълнително покритие: „Помощ на пътя (асистанс)“.
По делото са представени Общите условия на застрахователя по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 05.02.2019 г. застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с което е образувана щета № ..........
Съставени са опис на претенция от 05.02.2019 г. и опис-заключение по щета от 05.02.2019 г.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството му на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 266, 09 лв.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за 2 отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 342, 10 лв.
Представена е регресна покана до ответника, получена на 02.04.2019 г., видно от известие за доставяне обр. 243.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застрахова (в т.ч. „Каско“), по силата на което застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, отговорност на ответника по отношение на увредениязастрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, а именно: виновно противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент, които в случая са налице с оглед ангажираните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на АТЕ.
Не е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за процесния автомобил, което се потвърждава от представената застрахователна полица.
В подкрепа на твърденията си във връзка с процесното произшествие, настъпило в срока на застрахователно покритие по имуществената застраховка „Каско“, ищецът е ангажирал уведомление за щета, разпитан е водачът на автомобила – Р. С., прието е заключение на АТЕ. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната АТЕ, причинените на автомобила щети са в причинна връзка с процесното ПТП.
Съдът намира, че от съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства се установява попадането на автомобила в необезопасена дупка на платното за движение, в причина връзка с което на последния са нанесени щети.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Неоснователно е възражението на ответника, че според протокола за ПТП дупката е била обезопасена. Видно от съставения протокол, в поле „Обстоятелства, условия, причини и условия за ПТП“ е посочено попадането на автомобила в „необезопасена и обозначена дупка“, като горното следва да се разбира в смисъл, че 3 дупката е била както необезопасена, така и необозначена, а не че дупката е била обозначена, което се изключва както от отразеното обстоятелство на необезопасяването й, така и от показанията на разпитания по делото свидетел.
Неоснователни са наведените доводи във връзка с протокола за ПТП. Съгласно съдебната практика, формирана по реда на чл.290 ГПК /решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител – служител на ОПП-СДВР, предвид което същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него.
Посоченият в протокола за ПТП механизъм напълно кореспондира с ангажираните от ищеца гласни доказателства и изслушаната АТЕ, като съдът намира, че е налице покрит застрахователен риск.
От страна на ответника не са представени доказателства в подкрепа на твърдението му, че са налице актуални Общи условия на застрахователя, по-нови от представените по делото такива, с оглед на което съдът приема, че представените по делото Общи условия са приложими по отношение на процесната застраховка.
В Глава втора от Общите условия – „Покрити рискове и изключения“ на Раздел „Каско“ е предвидено, че отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на застрахования, сред които – т.4 клауза „Пълно каско“. Като допълнителни покрития към клауза „Пълно каско“ са уредени 6.1.
„Помощ на пътя“ (Асистанс), 7.1.„Механична повреда“ и 7.2.„Гуми“ – за застраховани МПС без подзастраховане с общо тегло до 3,5 тона. Съгласно т.8 допълнителните покрития се предоставят в изрично предвидените в тези условия случаи при заплащане на допълнителна премия.
Видно от уредбата на клауза „Пълно каско“, по нея застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“. По силата на Общите условия „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Разпечатката съдържа 41 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2243e679-a233-4d1c-8f0c-6bf1f16e3c71