Решение № 208 от 22.11.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Разград, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20223300500235 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Р. К., чрез адв. С. Д. от АК Разград против Решение № 120/12.06.2022 г., постановено по гр.дело № 726/2021 г. по описа на Районен съд - Исперих, с което съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателя срещу ответниците Р. И. Р. и Е. М. Р. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 720.24 лева, с която ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищцата поради това, че последната е била лишена от възможността да ползва собствената си ½ ид. ч. от поземлен имот, находящ се в землището на с.

Йонково, общ. Исперих, в местността „Черкезлик“, с площ от 6002 кв.м., съставляващ имот № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /30.09.2021 г./ до окончателно изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.

В жалбата се сочи за неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен съд– Исперих, поради неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.Излагат се подробни съображения.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса – ищец в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.

1

Със същата не се правят доказателствени искания.

Насрещната по жалбата страна, Р. И. Р. и Е. М. Р. Бозук е депозирала отговор на въззивната жалба, в дадения за това срок, чрез пълномощник – адв. М. М. от АК - Разград. Заявява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.В обобщение моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.Не прави доказателствени искания. Моли за присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

В съд.заседание въззивницата не се явява. Пълномощникът й депозира писмена молба, с която поддържа подадената въззивна жалба в цялост, с направени в нея възражения против решението на РС и искане за отмяна на същото и постановяване на друго по същество на спора за уважаване на предявения иск.

Въззиваемите се представляват от адв.М.М., който поддържа становище за неоснователност на жалбата, с искане за потвърждаване на атакуваното решение.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК окръжният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Като съобрази доводите и становищата на страните, с оглед на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намери за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Р. К., чрез пълномощник е предявила против съпрузите Р. И.

Р. и Е. М. Р., двамата от с. Лудогорци, общ. Исперих, обл. Разград, иск на правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждането на ответниците да й заплатят сумата от 720.24 лева, изчислена на база средна пазарна наемна цена от 60 лева на декар, или по 180.06 лева за всяка стопанските години 2016-2017г. , 2017-2018г. , 2018-2019г. и 2019-2020г , с която сума ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищцата, до размера на обедняването й, тъй като е била лишена от възможността да ползва собствената си 1/2 ид.част от Поземлен имот, находящ се в землището на с.Йонково, общ.Исперих, в местността „Черкезлик“, с площ от 6002 кв.м., трета категория, съставляващ имот № *** с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, при граници и съседи, описани подробно, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и за направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесния имот бил съсобствен между ищцата и брат й Х.Х.Т., б.ж.на с.Йонково, като след извършена доброволна делба на 16.12.2013г. бил отреден в дял на брат й, който го продал на ответниците през 2014 година.Ищцата оспорила пред ИРС договора за доброволна делба от 2013 година като нищожен, като предявила и иск за ревандикация по чл.108 на своята ½ идеална част от процесния имот и 2 още три други, като било образувано гр.дело № 807/2018г. на РС - Исперих, по което съдът се произнесъл с Решение № 253 от 29.08.2019г. След обжалване, било постановено решение № 239 от 31.12.2019г. по гр.дело №307/2019г. по описа на РОС, влязло в сила, с което e прогласена нищожността на договора за доброволна делба от 2013 г, прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.част от продадения им имот, като те са осъдени да й предадат владението върху тази част. Ищцата твърди също така , че през 2021г. се е разпоредила със съсобствената си част върху имота в полза на трето лице. Претенцията е за присъждане на исковата сума, като средно пазарно наемно плащане от 60.00 лева на декар за 3001 кв.м. (нейната 1/2 ид.част от имота) или по 180. 06 лева за всяка от претендираните стопански години. Претендира и за направените по делото разноски.

Ответниците са депозирали в срок отговор на исковата молба, чрез пълномощник.Оспорили са предявения иск на първо място като недопустим по изложени съображения свързани със субсидиарния характер на иска по чл.59 от ЗЗД . Изложили са съображения и за неоснователност на иска ,при липса на имуществено разместване на блага – обедняване на ищцата и обогатяване на ответниците, което да е функционално свързано. Считат, че са владяли имота на валидно правно основание – договора за покупко-продажба, сключен с Х.Х.Т. – брата на ищцата, като до предявяването на ревандикационния иск – на 08.11.2018г. по гр.д.№ 807/2018г. по описа на РСИсперих, те са били добросъвестни владелци на имота. През периода от 08.11.2018г. до 31.12.2019г., когато е произнесено решението на въззивния Разградски окръжен съд по в.гр.д.№ 307/2019г. и фактически за първи път е уважен ревандикационния иск на ищцата, владението върху имота от тяхна страна е било недобросъвестно, а от 31.12.2019г. се явявали държатели на процесната 1/2 ид.част от имота. Оспорват и размера на исковата претенция, като твърдят, че от 14.05.2014г. са имали сключен договор с трето лице за наем на процесния имот, като наемната цена е била 40.00 лева на декар за 2014-2015г., по 45.00 лева за декар през следващите 2015-2016, 2016- 2017, 2017-2018 и 2018-2019г. и 50 лева за декар за 2019-2020 стопанска година.

През време на ползването на този имот, същият бил засаден от наемателя с орехови дръвчета и превърнат в орехова градина. Правени са различни обработки, пръскания, с което се е подобрило общото агротехническо състояние на имота, като за извършените подобрения в имота, ищцата не е заплатила каквито и да било суми на третото лице – наемател.

Установява се по делото, а и не се спори между страните, че процесният имот е бил част от по-голям имот № 019107, с площ от 24.001 дка, находящ се в местността „Черкезлик“, в землището на с.Йонково, който е бил съсобствен между ищцата и брат й Х.Х.Т., съгласно констативен НА № 163, том VІІ, нот.дело № 1769/1998г. по описа на РС Исперих. С последващ Договор за доброволна делба от 16.12.2013г., рег.№ 13842 на Нотариус № 254 с район на действие РС-Исперих, целият имот бил отреден в дял на брата на 3 ищцата. Впоследствие той образувал от този имот три по-малки имота, сред които и процесният, тогава съставляващ имот № 019258, с площ 6.001 дка, с който имот се разпоредил, като го продал на ответниците-съпрузи с Договор за покупко-продажба от 22.05.2014г. по НА № 8, том V, рег.№ 4973, нот.дело № 653/2014г. по описа на Нотариус № 254 с район на действие РС-Исперих.

През 2018г., с искова молба вх.№ 3815/11.10.2018г., уточнена с молби вх. № 4199/09.11.2018г. и вх.№ 553/08.02.2019г., ищцата Р. К., сезирала съдебно производство по гр.д.№ 807/2018г. по описа на РС Исперих, срещу ответниците-съпрузи, и други ответници, като предявила съединени искове за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба и ревандикационни искове за признаване на правото й на собственост върху ½ идеална част от поделените и продадени имоти и отстъпването на собствеността върху тях. Първаначално исковите й претенции били отхвърлени с постановеното от РС-Исперих решение № 253/29.08.2019г., но същото е отменено от РОС с влязлото в сила на 12.11.2020г. решение № 239 от 31.12.2019г. по в.гр.д.№ 307/2019г. по описа на съда, като договорът за доброволна делба от 2013година е бил прогласен за нищожен на осн.чл.40 от ЗЗД, ищцата е призната за собственик на ½ идеална част от процесния и други три земеделски имота, а ответниците са осъдени да й предадат собствеността и отстъпят владението върху нейната ½ идеална част от процесния имот.

Твърденията на ищцата, че през 2021г. се е разпоредила със своята идеална част от процесния имот в полза на трето за спора лице същата не е подкрепила с доказателства, въпреки дадените от съда указания, но и същите не са оспорени от ответната страна, като за стопанската 2020-2021г. липсва и заявена претенция за обезщетяване.

Не е спорно също така по делото, че за времето от закупуването на процесния имот от ответниците до ревандикирането на 1/2 ид.част от него в полза на ищцата, същите са го отдавали под наем за ползване от лицето Е.Ю.К., видно от представените договори – за стопанската 2014/2015г., при уговорена годишна наемна цена от 40.00 лева на декар; за стопанската за 2015/2016г., за стопанската 2016/2017г. , за стопанската 2017/2018г. – за стопанската 2018/2019г., при уговорена годишна наемна цена по последните четири договора от по 45.00 лева за декар, – за стопанската 2019/2020г., при уговорена годишна наемна цена от 50.00 лева на декар.

Пред районния съд е била назначена, изслушана и приета СИЕ, вещото лице по която е посочило размерите на средните пазарни наеми /ренти/ за ползване на 1.000 дка земеделска земя в землището на с.Йонково, обл.Разградска, както следва - за стопанската 2016-2017г. - 50.00 лева, годишно; - за стопанската 2017-2018г. - 51.00 лева, годишно; - за стопанската 2018-2019г. – 59.00 лева, годишно и - за стопанската 2019-2020г. – 61.00 лева, годишно. В заключението си вещото лице е допуснало техническа грешка като е посочило една и съща стопанска година (2016-2017г), към която са отнесени обсъдените различни годишни наемни цени, но отнесено към задачата на експертизата става ясно, че отговорът на експертното заключение 4 се отнася за процесните четири стопански години, както са посочени и в исковата молба.

За да отхвърли предявения иск по чл.59 от ЗЗД като неоснователен и недоказан районния съд е приел от правна страна, че ищцата е разполагала с друг иск за защита на своите собственически права по отношение на лишаването й от ползването на нейната идеална част от спорния имот по времето когато е съществувала съсобственост между нея и ответниците по настоящия иск. Приел е по отношение на същите, че до 11.10.2018г., датата на предявяването на иска по 108 от ЗС за идеалната част на ищцата ответниците изобщо не й дължат обезщетение за ползите от които е била лишена. В полза на ищцата за последните две стопански години от исковата претенция е бил на разположение осъдителния иск по чл.31, ал.2 от ЗС - когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, които дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване или претенция по чл.30, ал.3 от ЗС, в случай, че имотът е отдаван под наем и са извличани от него граждански плодове.

Окръжният съд не споделя правните изводи на първата инстанция по следните съображения:

Ищцата е поддържала и поддържа иска си на правно основание чл.59 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД предоставя възможност на носителя на правото да извлича облаги от вещта и да претендира обезщетение за обедняването си, когато е бил лишен без основание от възможността да ползва имота и да извлича облаги от същия, като това обезщетение се присъжда поради наличие на неоснователно обогатяване на ползващото вещта лице за сметка на правоимащия, който би могъл, ако вещта беше в негово държане, да извлича ползи от нея било лично, било като я отдава под наем.