Решение № 2059 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2059 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100511188 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 9140 от 16.05.2024 г. по гр.д. № 36960/2023 г. по описа на СРС, 153 с-в, е признато за установено, на основание чл. 194, ал. 2 вр. чл. 193, ал. 2 ГПК по заявеното от ищеца А. Е. П., ЕГН ********** оспорване истинността на представения от ответника „Ивко Индустри" ООД, ЕИК 121222090 списък за зимно работно облекло със срок на амортизация 03.01.2022 г. - 30.04.2022 г., че документът е неистински в частта относно авторството на подписа на А. П., като на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК същият е изключен от доказателствата по делото.

С постановеното решение е осъден „Ивко Индустри" ООД, ЕИК 121222090 да заплати на А. Е. П., ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата 32 250 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от трудова злополука, настъпила на 29.03.2022 г. в производствено помещение на “Макском” ЕООД в с. Царацово, ул. “Голямоконарско шосе” № 1, област Пловдив, която е призната за трудова злополука с Разпореждане по чл. 60, ал.1 КСО от 29.08.2022 г. на ТП на НОИ - София град, като е отхвърлен иска по чл.200 КТ за разликата над присъдената сума 32 250 лв. до пълния предявен размер 43 000 лв.

Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК от ответника „Ивко Индустри" ООД, с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния 1 закон, както и поради необоснованост. Поддържа твърдения, че пострадалия – ищец в производството не е следвало изобщо да извършва трудова дейност в полза на дружеството – ответник в деня на настъпване на злополуката. Оспорва нейния характер на трудова злополука и поддържа становище, че разпореждането на НОИ ТП София-град е обжалвано своевременно от ответника и същото не е стабилизирано.

Поради това и счита за неправилен извода на съда, че злополуката е призната за трудова по надлежния ред в проведеното административно производство. Поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същия не е ползвал в този ден лични предпазни средства. Последното, според въззивника, несъмнено е допринесло за вредоносния резултат и същото не се опровергава от приетото от съда с постановеното решение, че подписа положен на 03.01.2022 г. в списъка за зимно работно облекло не принадлежи на ищеца. Това е така, според ответника, тъй като на работника – ищец е било зачислено такова работно облекло и същият е бил инструктиран да го ползва.

Освен това, според ответника, при разрешаване на спора, съдът неправилно е дал вяра на показанията на свидетеля Е. П., който е баща на ищеца и е заинтересован от изхода на спора. За необоснован намира извода на съда, че в производството не е доказано, че на работниците са били дадени ръкавици за работа, както и че същите са инструктирани да работят с тях. Сочените обстоятелства, според жалбоподателя, се установявали от събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Г. и П., както и от книгата за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. В последната е положен подпис от ищеца и се установява, че такъв инструктаж е бил проведен. Освен това, съдът не е взел предвид показанията на свидетеля Г., чрез които се установява механизма на монтаж на вратата. За извършване на последния е било необходимо вратата да се държи и от двамата работници, които работят, за да не се допусне падане на елементи поради тежестта им, както е станало и в случая.

Счита, че в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и в противоречие със събраните по делото доказателства районният съд е определил твърде завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като при определянето им съдът не е отчел съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца А. Е. П., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно.

Претендира разноски.

2

В срока по чл.263, ал.2 ГПК е подадена от ищеца насрещна въззивна жалба срещу постановеното от първата инстанция решение в частта на отхвърляне на исковете. Изложени са доводи, че в посочената част решението е неправилно и немотивирано. При определяне на дължимото се обезщетение за понесените от него неимуществени вреди от трудовата злополука съдът не е съобразил принципа за справедливост заложен в чл.52 ЗЗД. Поради това е определил обезщетение в занижен размер, който не е съответен на характера и вида на уврежданията, понесените болки и страдания и бъдещата неблагоприятна прогноза. Отправя искане за потвърждаване на решението в частта на уважаване на исковете, като правилно и отмяната му в частта на отхвърляне на исковете като неправилно. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.3 ГПК ответникът е подал отговор на насрещната въззивна жалба, в който е изразил становище за нейната неоснователно. Отправил е искане за потвърждаване на решението в частта на отхвърляне на исковете като правилно.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Насрещната въззивна жалба е депозирана в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, с което са уважени в една част предявените по чл.200, ал.1 КТ искове за заплащане на обезщетение за понесените неимуществени вреди, СРС е приел, че чрез събраните в производството доказателства е установено, че на 29.03.2022 г. ищецът е претърпял злополука по време и по повод на извършвана работа в интерес на ответното дружество - при монтиране на индустриална врата се опитал да задържи падащ ламаринен капак, 3 вследствие на което ламарината прерязала четири от пръстите /втори, трети, четвърти и пети/ на дясната му ръка. Последната, според съда, е била призната за трудова злополука с Разпореждане № 31634 от 29.08.2022 г. на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО.

Приел е, че в резултат на трудовата злополука и причинените му от нея травматични увреждания ищецът е понесъл неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. При съобразяване принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г., като е взел предвид преживените болки и страдания, възрастта на пострадалия, необратимия характер на увреждането и бъдещите неудобства от невъзможността да ползва пълноценно дясната си ръка, както и икономическата обстановка в страната и размера на средните доходи, съдът е определил на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди общо в размер на 32 250 лв., като е отхвърлил исковете за разликата над тази сума до предявения размер 43000.00 лв. При постановяване на решението съдът е приел за неоснователно възражението на ответника по чл.201, ал.2, т.1 КТ вр. чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия – ищец в производството.

Във връзка с успешно проведеното от ищеца оспорване истинността /автентичността на положения от името на ищеца подпис/ в представения по делото списък за зимно работно облекло, включващо и работни ръкавици, със срок на амортизация 03.01.2022 г. - 30.04.2022 г., съдът е приел, че документът в тази му част е неистински и следва да се изключи от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал.

2, изр. 2 ГПК. С оглед това, съдът е признал за установено с постановеното решение, че в тази му част документът е неистински.

Решението е неправилно в частта на отхвърляне на исковете. Съображения:

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/ доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда и възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия - при небрежност, работодателят следва да го 4 обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван терминът "груба небрежност"), отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

Страните не спорят и се установява чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че ищецът е работил в ответното дружество по силата на трудов договор от 12.11.2021 г. като „монтажист на метални конструкции“, като трудовото му правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя, считано от 10.05.2022 г., на основание чл. 71 КТ.

Установено е, че на 29.03.2022 г. ищецът е претърпял злополука по време и по повод на извършвана работа в интерес на ответното дружество - при монтиране на индустриална врата се опитал да задържи падащ ламаринен капак, вследствие на което ламарината прерязала четири от пръстите /втори, трети, четвърти и пети/ на дясната му ръка, която е установена за трудова с Разпореждане № 31634 от 29.08.2022 г. на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО.

Доводите на ответника, че соченото разпореждане, с което злополуката е призната за трудова не е стабилизирано, тъй като е инициирано административно производство по реда на чл.99 АПК за възобновяване на влязъл в сила индивидуален административен акт, съдът намира за неоснователни. Разпореждане № 31634 от 29.08.2022 г. на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО, с което претърпяната от ищеца злополука на 29.03.2022 г. е призната за трудова е влязло в сила с изтичане на предвидения в чл.117 КСО, 14 дневен срок, считано от 01.09.2022 г., когато е било връчено редовно на работодателя – ответник, или на 15.09.2022 г. Същевременно по подаденото от ответника искане за възобновяване по реда на чл.99 АПК, съдът /АССГ/ е оставил без уважение същото /Определение № 2488/07.03.2024 г. по адм.д.№ 842/2024 г. потвърдено с Определение № 6871/05.06.2024 г. по адм.д.№ 5209/2024 г. на ВАС/ като е потвърдил Решение №1040-21-713/29.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е отказано да бъде възобновено производството по издаване на Разпореждане № 31634 от 29.08.2022 г. на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО.