Решение № 390 от 30.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Стара Загора, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20235500500634 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. С. Д., действаща чрез адв. Р. Р., срещу решение № 260003/16.01.2023 по гр.д.№ 1516/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излагат се оплаквания за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон досежно отхвърлената възлагателна претенция на въззивницата, т.к. съдът неправилно е квалифицирал притежавания от Д. друг имот като жилище.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, т.к. служебно, без надлежно релевирано възражение от насрещната страна, е приложил института на погасителната давност по отношение на претендираното от въззивницата вземане за обезщетение за извършени от нея подобрения в делбения имот.

Излагат се и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по отношение отхвърлянето на претенцията на М. С.

Д. по сметките за обезщетение за извършени от нея в делбения имот подобрения, като се излагат доводи, че събраните по делото доказателства установяват знанието на другия съделител – В. Ч., за извършваните в имота 1 строително – монтажни дейности, което от своя страна обуславя приложението на чл.30, ал.3 от Закона за собствеността /ЗС/ при уреждане на отношенията помежду им.

Нарушение на материалния закон се твърди и във връзка с приетия от съда начален момент на срока на погасителната давност за това вземане на въззивницата.

Излагат се и оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон и необоснованост на решението в частта му, относно уважената претенция на В. Ч. по сметките за обезщетение за лишаването му от ползване на делбения имот.

В тази връзка въззивницата сочи, че искането не е било направено своевременно; по делото не е установено отправянето на покана за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, а анализът на събраните по делото доказателства, ведно с обвързващата сила на мотивите на постановеното по първата фаза съдебно решение обуславя извод, че съделителят Ч. не е бил лишен от възможността да ползва имота.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което бъде уважена възлагателната претенция на въззивницата, бъдат уважени предявените от нея искове по сметките, а предявеният срещу нея иск бъде отхвърлен.

Претендира се и присъждането на направените в производството разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – В. С. Ч., действащ чрез адв. А. М. и адв. Р.Ж., с който въззиваемият излага съображения, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, т.к. при постановяването му не са допуснати твърдените съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, а изводите на съда са обосновани.

Излагат се доводи, че отхвърлянето на възлагателната претенция на въззивницата не противоречи на материалния закон, т.к. доказателствата по делото установяват притежаването от М. Д. на друго жилище, а именно втория етаж на къщата, който е функционално обособен и отговаря на законовия критерий за жилище. С оглед на това и предвид реалната неподеляемост на делбените имоти, същите правилно са били изнесени на публична продан, в. т.ч. и първият етаж от къща.

Сочи се, че въззиваемият надлежно е релевирал възражения за давност по заявените от въззивницата претенции по сметки, поради което не е налице служебно прилагане на давността от страна на съда.

По отношение на правилното приложение на материалния закон и обосноваността на решението досежно претенциите по сметките се излагат доводи, че въззивницата има качеството на държател на собствената на въззиваемия идеална част от имота, поради което тя има единствено право да получи необходимите разноски за запазването на имота, а извършването на такива не е доказано. В тази връзка се сочи, че разходите за извършените 2 строително-монтажни работи в имота нямат характера необходими разноски.

Освен това се изтъква и доводи, че събраните по делото доказателства обуславят извод за липсата на съгласие от страна на В. Ч. за извършването на строително-монтажните работи в имота.

Досежно заявената от въззиваемия претенция по сметките се излагат доводи, че събраните по делото доказателства категорично установяват лишаването му от ползването на имота и отправянето на покана за заплащане на обезщетение с исковата молба, считано от получаването й на 23.04.2019 г.

Претендира за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждането на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата не се явява лично и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемият се представлява от пъллномощника си –адв. А. М. – П., чрез която оспорва въззивнагта жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните от първоинстанционният съд доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Производството пред районният съд е във фазата по извършване на съдебна делба.

С постановеното в първата фаза на производството влязло в сила решение е допуснато да се извърши делба между страните в настоящото производство на първи етаж от сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. С.З., с адрес на сградата: гр. С.З., ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ: 100 кв.м, с брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; и сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

С.З., с адрес на сградата: гр. С.З., ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ: 36 кв.м, с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, при квоти: 1/2 (една втора) идеална част за В. С. Ч. и 1/2 (една втора) идеална част за М. С. Д..

Искът е за делба е отхвърлен по отношение на втори етаж от сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. С.З., с адрес на сградата: гр. С.З., ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ: 100 кв.м, с брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; и сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. С.З., с адрес на сградата: гр. С.З., ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 3

***, със застроена площ: 34 кв.м, с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, т.к. е установено, че единствено М. С. Д. притежава правото на собственост върху тях.

Още с исковата си молба В. С. Ч. е заявил, че от 2018 г. М. С. Д. го е лишила от правото му да ползва съсобствените имоти и е поискал тя да му плаща обезщетение, считано от датата на получаване на исковата молба.

Същата тя е получила на 23.04.2019 г.

С молба от 20.12.2021 г. М. С. Д. е заявила възлагателна претенция по отношение на двата допуснати до делба имота и претенция по сметките за присъждане на сумата от 15 000 лв., представляваща стойността на ½ от направените от нея в делбените имоти необходими разноски и подобрения.

В насроченото на 21.12.2021 г. ход на делото не е даден и заседанието е отложено за друга дата.

С молба от 15.04.2022 г. М. С. Д. е уточнила претенцията си по сметките като е посочила по вид извършените от нея строително-монтажни дейности в имотите, които определя като подобрения и необходими разноски, и е поискала представените от нея в първата фаза писмени доказателства, а именно 23 бр. приходни квитанции за платени данъци и такси за битови отпадъци за периода от 2004 г. до 2018 г., 2 бр. приходни касови ордери, 18 бр. стокови разписки, договор за изработка и 20 бр. разписки от „Изипей“ за заплатени консумативи за ток и вода за периода от 01.02.2017 г. до 31.05.2018 г. да бъдат взети предвид при разглеждането на направената претенция по сметките, като доказателства за извършените подобрения и необходими разноски.

В проведеното на 20.04.2022 г. първо открито заседание по делото във втората фаза на делбата В. С. Ч., чрез пълномощника си – адвокат, е заявил претенция по сметките с искане за присъждане на обезщетение за лишаването му от ползване на делбените имоти съответно в размери от по 100 лв. за етажа от жилищната сграда и 60 лв. за гаража, за периода от 23.04.2019 г. до 20.04.2022 г.

Оспорил е претенцията по сметките на съделителката за заплащане на сумата от 15 000 лв. с възражение, че същата не е извършвала ремонтни дейности в съсобствените имоти. Оспорено е искането да се заплатят разходите за консумативи за ток и вода за периода от 01.02.2017 г. до 31.05.2018 г. като недължими. Оспорени са претенциите за присъждане на сумите, основани на договора за изработка, 2 бр. приходни касови ордери, 18 бр. стокови разписки и 33 бр. фискални бонове като погасени по давност и недължими /стр2 и стр.3 от протокола/.

С протоколни определения съдът е допуснал за съвместно разглеждане претенцията по сметките на В. С. Ч. за сумата от 3600 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на допуснатия до делба жилищен имот и от 1080 лв. за лишаването му от ползване на допуснатия до делба имот, за периода от 23.04.2019 г. – 20.04.2022 г., както и претенция по сметките на М. С. Д. за сумата от 15 000 лв., представляваща стойността на ½ 4 от извършените от нея монтажни и ремонтни дейности в делбените имоти.

На 25.05.2022 г. е проведено следващо открито съдебно заседание по делото.

Преди проведеното на 28.06.2022 г. открито съдебно заседание, М. С. Д. е подала молба за допускане по реда на чл.214 от ГПК на изменение на претенцията й по сметките, с която претендира сума от 20500 лв. , представляваща ½ от сумата, с която се е увеличила стойността на имотите в следствие на извършените от нея подобрения, а при условията на евентуалност – сумата от 13801,50 лв. , представляваща ½ от стойността на вложените материали и извършените монтажни и ремонтни дейности, както и искане за осъждането на В. С. Ч. да й заплати сума от 2188 лв., представляваща ½ от заплатените от нея за периода от 2004 г. до 2018 г. данъци и такси и от заплатените за периода от 01.02.2017 г. до 31.05.2018 г. консумативни разходи за ток и вода.

С определение от 04.07.2022 г. съдът е допуснал изменение на приетата за разглеждане претенция по сметките за сумата от 20 500 лв. и е оставил без уважение претенцията в условията на евентуалност за присъждане на сумата от 13801,50 лв., представляваща ½ от стойността на вложените материали и извършените монтажни и ремонтни дейности, както и искане за осъждането на В. С. Ч. да й заплати сума от 2188 лв., представляваща ½ от заплатените от нея за периода от 2004 г. до 2018 г. данъци и такси и от заплатените за периода от 01.02.2017 г. до 31.05.2018 г. консумативни разходи за ток и вода.

С молба от 08.07.2022 г. М. С. Д. е поискала определението от 04.07.2022 г. да бъде отменено по реда на чл.253 от ГПК в частта му, в която са оставени без уважение исканията за изменение по реда на чл.214 от ГПК на претенцията й по сметките, като с определение от 01.08.2022 г. съдът е уважил това искане и е допуснал изменение на допуснатата до разглеждане претенция по сметките за сумата от 13801,50 лв. , представляваща ½ от стойността на вложените материали и извършените монтажни и ремонтни дейности, както и за заплащане на сумата от 2188 лв., представляваща ½ от заплатените от нея данъци и такси и консумативни разходи за ток и вода.