Решение № 284 от 15.09.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Ботевград, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Гражданско дело № 20241810102378 по описа за 2024 година

С исковата молба от „-“ ООД срещу Х. В. В. е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК за сумата от 800,00 лв. – неизплатена главница по Договор за паричен заем № 874266 от 05.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 912/07.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1301/2024 г. по описа на РС - Ботевград.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за паричен заем, като главницата е усвоена в брой в деня на сключването, за което в договора се съдържала разписка. Ответникът не изпълнил задълженията си по погасителния план, неразделна част от договора.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Намира иска за неоснователен и моли за отхвърлянето му.

Отрича изобщо да е бил в договорни правоотношения с ищцовото дружество.

Твърденият договор нарушавал повелителни норми на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.

В откритото съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, но в предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа доводите и исканията си, изложени в исковата молба. Пълномощникът на ответника заявява, че оспорва предявения иск на основанията, изложени в отговора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгл. Договор за потребителски кредит № 874266 от 05.06.2023 г., представен в неподписан вид като приложение към исковата молба, но наличен в материалите по заповедното производство в двустранно подписан вид, кредиторът „-“ ООД се е съгласил да предостави на потребителя кредит в размер на 800,00 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 54,35 %, и фиксиран лихвен процент 44,5 %. Съгл. клаузите на договора общата сума за погасяване е 934,86 лв., като същата следва да се изплати на общо шест вноски, като първите две от по 29,67 лв., а останалите четири от по 218,88 лв. Неразделна част от договора е погасителен план Приложение № 1, който също е подписан от ответника в приложения екземпляр по заповедното производство, материалите по които са приложени и приети по настоящото исково производство. В договора се съдържа клауза, имаща характер на разписка за усвояване на сумата в брой, а именно в чл. 4, ал. 1 от договора е разписано, че кредитополучателят с полагането на подписа си в договора удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 800,00 лв.

Като преддоговорна информация на потребителя при сключване на договора е предоставен Стандартен европейски формуляр, подписан на всяка страница от ответника.

Процесният договор е сключен и кредитът е отпуснат във връзка с искане от ответника от 02.06.2023 г., носещо саморъчно положения подпис на последния.

Ответникът е подписал и декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП от 05.06.2023 г.

Съдът кредитира заключението от съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено от страните, съгласно което главницата по кредита в размер на 800,00 лв. е усвоена в брой, като по процесния договор не са извършвани погашения.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение по договор за кредит между „-“ ООД и ответника; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита (усвояване); 3.) основание и размер на всяко от претендираните вземания; 4.) настъпила изискуемост на всяко от претендираните вземания.

Страните по делото са сключили процесния договор от 05.06.2023 г., което се установява от наличното по делото заверено копие на същия, в което фигурира подписът на ответника, както и собственоръчно изписаните му имена. Същото важи за погасителния план, стандартния европейски формуляр, декларацията и самото искане 2 на потребителя за отпускането на кредит. Действително, посочените документи са представени в неподписан вид, като приложения към исковата молба, но същите фигурират двустранно подписани по заповедното производство, което е приложено по настоящото дело. Така както съдът в исковото производство е задължен да съобрази евентуално наведени конкретни доводи на длъжника от подаденото възражение по чл.

414 ГПК (т. 11а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК), то съдът, разглеждащ установителния иск за вземането следва да съобрази и доказателствата, приложени в заповедното производство. Изложеното следва от функционалната свързаност на заповедното производство и на исковото производство по установяване на вземането, което се явява негово своеобразно продължение и развитие.

В подкрепа на факта, че страните са сключили процесния договор за кредит, е и обстоятелството, че сумата по кредита е усвоена, а именно главницата от 800,00 лв. е получена от ответника в брой в деня на подписване на договора, за което в същия се съдържа изрична клауза, имаща характер на разписка. Отделно от това, договорното изпълнение от страна на кредитора чрез предоставяне на главницата, се установява и от заключението по ССчЕ.

Последното плащане по кредита съгласно погасителния план е следвало да се извърши на 05.12.2023 г., но от заключението по ССчЕ се доказва, че плащания от ответника изобщо не са извършвани. Затова задължението за погасяване на усвоената главница е с настъпила изискуемост. Връщане на изискуемата непогасена главницата се дължи винаги по договор за потребителски кредит, дори когато същият е недействителен, поради нарушение на императивни норми на Закона за потребителския кредит. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 23 от Закона за потребителския кредит, съгласно която когато договорът за потребителки кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и относно наличието на договорни клаузи, нарушаващи императивни изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния случай с чл. 5 от договора потребителят е задължен да обезпечи изпълнението на задълженията си по кредита чрез банкова гаранция или поръчителство, за които следва да са спазени множество допълнителни кумулативни изисквания и то в кратък срок – 3 дни от 3 сключване на договора. При неизпълнение на задължението за обезпечение се предвижда санкция - съгл. чл. 11 от договора се дължи неустойка в размер на 535,14 лв. (при главница от 800 лв.). Прави впечатление, че неустойката изначално е посочена в отделна графа по погасителния план, като е посочено каква би била като размер всяка погасителна вноска, при неизпълнение на поетото задължение за осигуряване на обезпечение. При множеството изисквания, които са заложени към обезпечението, при краткия срок, който се поставя за него, същото практически се явява почти неизпълнимо, респ. неустойката се дължи почти винаги. При така очертаните обстоятелства, изначалното начисляване на неустойка и кумулирането й към погасителните вноски, се отклонява от присъщите обезпечителна и обезщетителна функции и води до скрито оскъпяване на кредита, респ. до скрито генериране на допълнителна печалба за кредитора. Налице е нарушение на чл. 143 от ЗЗП, тъй като уговорката за неустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.

На следващо място, уговорената неустойка задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения по договора, да заплати необосновано висока като размер неустойка, което нарушава забраната по чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Нарушено е изискването на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като неустойката е уговорена недобросъвестно по такъв начин, че не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и подвеждаща информация относно общите разходи по кредита и попада в обхвата на чл. 6, § 1 на Директива 2005/29/ЕО, което също е основание за приемане на клаузата относно общата сума, дължима от заемателя, за неравноправна и влечаща цялостна недействителност на договора по см. на 4 от Директива 93/13/ЕО.

В процесния договор за потребителски кредит формално е посочен ГПР, но той не е действителният такъв, тъй като в него не се включва дължимата като неустойка сума, която всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК нормативно въвежда като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР по определение в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, 4 че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Поради изложеното, ГПР е некоректно посочен в процесния договор, което влече като последица недействителността на същия на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

В заключение процесният договор е недействителен, поради което и на основание чл. 23 ЗПК по него ответникът потребител дължи връщане единствено на чистата стойност, но не и на каквито и да било лихви и/или други разходи по кредита.

В настоящото исково производство ищецът е предявил иск единствено за главницата по договора, поради което искът му следва да се уважи.

По разноските

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в заповедното и в исковото производство има ищецът. На същия следва да се присъди сумата от общо 525,00 лв. (петстотин двадесет и пет лева), представляваща разноски в исковото производство, от които 25,00 лв. – държавна такса, 300,00 лв. – депозит за ССчЕ и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Следва да се отбележи, че ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лв., но предвид, че насрещната страна е направила възражение за прекомерност и съобразно фактическата и правна сложност на делото, му се присъждат 200,00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от общо 77,40 лв. (седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, от които 27,40 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.