Решение № 1352 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100511869 по описа за 2024 година

С решение № 6506/10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20393/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав, са отхвърлени изцяло предявените от „ЗК „Лев инс“ АД против Столична община по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 751,11 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0000-1261-21-000263, образувана по ПТП, реализирано на 13.04.2021 г. около 22:00 часа в гр. София, на бул. „Цар Борис III“ на кръстовището с ул. „Ген. Суворов“, с МПС „БМВ 650 И“, с рег. № ****, ведно със законната лихва от 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 108,08 лева, представляваща мораторна лихва за периода 24.09.2021 г. - 23.02.2023 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „ЗК „Лев инс“ АД с доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че че по образуваната ликвидационна преписка № 0000-1261-21-000263 застрахователят законосъобразно е определил и изплатил на собственика на автомобила М.Т. сумата от 751,11 лв., съобразно установените по експертен път щети. След плащането е упражнено регресното право срещу Столична община като стопанин на пътния участък, на който е настъпило произшествието. В жалбата се сочи, че по делото е представен Протокол за ПТП № 1787496, издаден от компетентен служител на МВР, който представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти. Ответникът не е оспорил автентичността му, нито е провел пълно обратно доказване на удостоверените обстоятелства. Назначената и приета съдебноавтотехническа експертиза също установява механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между наличната неравност на пътното платно и настъпилите вреди. Представени са и други относими доказателства – уведомление за застрахователно събитие, описзаключение на щетите и др. Според въззивника в хода на производството са доказани всички 1 елементи от фактическия състав на регресната отговорност – наличие на валиден застрахователен договор към датата на събитието, настъпило застрахователно събитие, противоправно бездействие на стопанина на пътя по поддържането му в изправност, причинна връзка между пътната неравност и уврежданията по МПС, размер и изплащане на обезщетението.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Столична община, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага, че в хода на първоинстанционното производство не е доказано от страна на ищеца, че застрахователното събитие е настъпило по описания в исковата молба начин.

Твърди се, че изготвената САТЕ е формална, като вещото лице не е имало възможност лично да се запознае с уврежданията по МПС. Поддържа се, че протоколът от ПТП не се ползва с материална доказателствена сила.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, по следните съображения:

Предявени са от „ЗК „Лев инс“ АД против Столична община искове с правно основание чл. 422 ГПК , вр. чл. 411 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 751,11 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0000-1261-21-000263, образувана по ПТП, реализирано на 13.04.2021 г. около 22:00 часа в гр. София, на бул. „Цар Борис III“ на кръстовището с ул. „Ген. Суворов“, с МПС „БМВ 650 И“, с рег. № ****, ведно със законната лихва от 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 108,08 лева, представляваща мораторна лихва за периода 24.09.2021 г. - 23.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 6880/02.03.2023 г. по ч. гр. д. № 8857/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 82 състав.

Първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на иска за присъждане застрахователно обезщетение за стойността на претендираните вреди – чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.

410 КЗ. Първоинстанционният съд е разгледал заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава заявеното искане за присъждане на застрахователно правоотношение по сочения договор за застраховка, и е обсъдил правнорелевантните факти вкл. за извършеното плащане, с което е удовлетворил увредения застрахован. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че СРС давайки неправилна правилна квалификация не е нарушил правото на защита на ответника, като е обезпечена и правилността на изводите си относно релевантните факти и гарантирал съответстващите им правни изводи.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – какъв е механизмът на настъпване на вредите и къде точно са настъпили.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да 2 поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Сключен договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец;

2. Заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец;

3. В срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие;

4. Противоправност на деянието на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя) – не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., т. 7);

5. Вината на причинителя на вредата, която се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и собственика на лек автомобил „БМВ 650 I“ с рег. № **** е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, удостоверено със застрахователна полица със срок на действие от 11.08.2020 г. до 10.08.2021 г.

Във връзка с настъпили увреждания по процесното моторно превозно средство е подадено уведомление за застрахователно събитие до ищеца в качеството му на застраховател, вследствие на което е била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-1261-21-000263 във връзка с настъпило на 13.04.2021 г. в гр. София ПТП за което е отразено, че при управление на автомобила във вечерните часове, при дъждовно време, същият е попаднал в необезопасена дупка, пълна с вода.

По делото не се спори и се установява по безспорен начин, че ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 751,11 лв. с платежно нареждане 03.06.2021 г., с което се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата по вземането за обезщетение.

Застрахователят е изпратил покана до ответника за заплащане на заплатеното от първия застрахователно обезщетение, като видно от положения печат от Столична община същата е била получена на 10.09.2021 г.

Доводът на жалбоподателя за неизясненост на конкретното място обстановка около инцидента е неоснователен. При настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, (т. нар. „констативен протокол за ПТП“ – при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП“ при материални щети); 2. които се съставят без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Представеният по делото е от вида на първите, „протокол за ПТП“ при материални щети – с посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, въз основа на данните, възприети непосредствено, поради което е годен да обстановката, при която се е случило застрахователното събитие, видимите следи и последици от него. Длъжностното лице е удостоверило, както факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, че е претърпяло ПТП, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. Начертана е схема на ПТП, а като причина е 3 посочена – попадане на автомобила в необезопасена дупка. Документът обвързва съда и насрещната страна с материална доказателствена сила и служи като доказателство, че на 13.04.2021 г. около 23:00 часа (часа на пристигане на органа на МВР), лек автомобил „БМВ 650 И X- Драйв“, с рег.№ **** се е намирал в локалното платно на бул. „Цар Борис III“ с посока от бул. „Никола Петков“ към бул. „Братя Бъкстон“ и след кръстовището с ул. „ген.

Александър В. Суворов“, където на пътното платно е имало необезопасена дупка, както и че лекият автомобил е бил с материални щети в предна лява гума и задна лява гума. По отношение на тези факти протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК. Съгласно утвърдения образец с приложение 2 към чл. 4 от Наредба Із— 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд на протокол за ПТП при наличие на материални щети длъжностното лице удостоверява както извършени от него/пред него действия (установената по представените от участниците документи индивидуализация на лицата и автомобилите; индивидуализацията на представената пред длъжностното лице застрахователна полица; данните за извършените проби за наркотични вещества и алкохол, видими щети по автомобилите), така и обстоятелства, които не попадат в хипотезата на чл.

179 ГПК, а именно – „причини и условия за настъпване на ПТП“. Длъжностното лице не е очевидец на настъпване на събитието, поради което в частта относно механизма на събитието съставения от него протокол няма характер на официален и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, която да бъде оборена по реда на чл. 193 ГПК.