Решение № 58 от 13.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Плевен, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Търговско дело № 20244400900151 по описа за 2024 година

Субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба от М. Я. Х., ЕГН ********** и М. Г. Х., ЕГН ********** и двамата от гр. Плевен, ********** в качеството им на законни наследници – майка и баща на починалата М. М.ова Х. чрез пълномощника им адв. Н. Д. от ШАК против ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК **********, гр. София, **********, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от ТЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД, с цена на исковете, както следва: сумата от 200 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания за М. Я. Х. – майка на М. М.ова Х., загинала при ПТП на 21.06.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024г. до окончателното й изплащане и сумата от 200 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания за М. Г. Х. – баща на М. М.ова Х., загинала при ПТП на 21.06.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до окончателното й 1 изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 21.06.2024 г. около 07,45 ч. на път ПП I-4, км. 44+000 е настъпило ПТП между МПС ********** с peг. № **********, собственост на „СИС Технология" АД, ЕИК **********, управляван от Р. Р. П., ЕГН ********** и МПС ********** с peг. № **********, собственост и управляван от С. Х. Ч., ЕГН **********. Твърди се, че видно от Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 57/21.06.2024 г. на ОД на МВР - Ловеч, процесното ПТП е резултат от неправомерното движение на МПС ********** с peг. № **********, управляван от Р. Р. П., който управлява МПС в разрез с разпоредбите на ЗДвП, като напуска лентата си за движение и навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно движещия се там МПС ********** с peг. № **********, управляван от С. Х. Ч.. Твърди се, че като пътник на предна дясна седалка в МПС ********** с peг. № ********** е пътувала починалата М.

М.ова Х. - дъщеря на ищците. По случая е образувано ДП № 285/2024 г. по описана РУ - Ловеч.

Към датата на процесното ПТП – 21.06.2024 г. за МПС с ДК № ********** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № **********, с начална дата: 09.10.2023 г. и крайна дата на покритие:

08.10.2024 г.

Ищците твърдят, че на 12.08.2024 г. са представили пред ответника застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, ведно с пълномощно, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, препис - извлечение от Акт за смърт на М. М.ова Х. и Удостоверение за наследници на М. М.ова Х..

Извънсъдебната застрахователна претенция е администрирана в ЗК "Уника" АД, ЕИК ********** и е образувана щета. Ищците твърдят, че въпреки представянето от тяхна страна на необходимия набор от документи по смисъла на чл.496 ал.3 от КЗ, с писмо с изх. № 24440424 на 21.08.2024 г. са получили отговор от ответника, с който са били уведомени, че следва да предоставят допълнителни документи. Посочват, че липсата на банкова сметка, дори и такава да е изискана, както и на други документи не възпрепятства възможността на застрахователя да разгледа претенцията по своята същност и да определи застрахователно обезщетение за всяко едно пострадалите лица.

2

С оглед изложеното и на основание чл.432 ал.1 от КЗ ищците заявяват, че тях е налице правен интерес от предявяване на настоящата съдебна претенция за изплащане на всички претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, изразяващи се в претърпян шок и ужас, болки и страдания от загубата на тяхната дъщеря.

В исковата молба се твърди, че вредите, които са претърпели ищците М.

Я. Х. и М. Г. Х., продължават да търпят понастоящем и ще продължават да търпят за в бъдеще са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Ищците посочват, че смъртта поставя край на живота, като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от една страна невъзвратими, а от друга най-големи, ако трябва да бъдат по някакъв начин градирани в скала от морална гледна точка. Посочват, че са загубили своята голяма емоционална и духовна опора, най-голямата подкрепа в живота им дъщеря им М. М.ова Х.. Посочват, че такава загуба е едно от най-тежките възможни житейски събития, така че дори и интензивността на страданието им да намалява във времето, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Посочват, че приемат изключително тежко загубата на пострадалата, имайки предвид силната емоционална връзка, която са имали помежду си, която прави вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето. Посочват, че са принудени да продължат един живот, изпълнен единствено със спомени, които носят болка и тъга, нанасят невъзстановима травма, оставяща дълбок и болезнен отпечатък у тях завинаги. Посочват, че са загубили дъщеря си, която е била в разцвета на силите си и в добро здравословно състояние, жизнено и активно младо момиче, преди процесното ПТП. М. е била изключително отговорна, амбициозна, целеустремена млада жена, с разнообразни интереси, изключително дружелюбен и позитивен човек. Била е в разцвета на младостта си - точно завършила университет и намерила си работа по специалността, технически грамотна, дисциплинирана и отговорна в професионален и личен план. Поради това, ищците твърдят, че понасят изключително тежко загубата на М., като посочват, че са отгледали и възпитали едно умно и трудолюбиво дете, като са лишени завинаги от възможността да видят израстването й в професионален план, намирането на любим човек и създаването на семейство.Загубата на дъщеря в разцвета на 3 младостта й е едно от най-тежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността на страданието на ищците да намалее във времето, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка родител - дете, която са съградили помежду си. Ищците заявяват, че безвъзвратната загуба на любимия човек, на дете е най-тежката неимуществена вреда. Твърдят, че М. е имала изключително силно изградена емоционална връзка с тях, която сама по себе си е неповторима и не може да бъде заменена и сравнена с нищо друго. Те никога повече няма да имат възможността да се радват на топлата прегръдка на М., на широката й усмивка и на поводите за гордост, които постоянно им е давала. Те не само са се радвали, но и са разчитали на нейната компания и на помощта й, когато е била до тях, били са задружно и сплотено семейство. Прекарвали са заедно всички рождени дни, семейни празници, Коледа. Водили са щастлив живот, живеели са в разбирателство до датата на инцидента. Цялото семейство - М., М., М. и сестра й близначка - Й. винаги са ходили заедно на семейни почивки в България и чужбина, независимо, че М. и Й. са били вече самостоятелни.

Посочват, че всяка година са ходили заедно на море, на СПА почивки и на екскурзии в чужбина. Гордеели са се с постиженията на М., която е завършила висшето си образование във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, специалност „Компютърни науки“ и през периода на обучението си е участвала в много студентски практики и обучения. Ищците посочват, че през 2017 г. и 2018 г.

М. е била на студентска бригада в САЩ, в Аляска за по шест месеца, с цел изкарване на собствени средства, подпомагане на семейния бюджет и придобиване на езикови и трудови умения. Със средствата, спечелени на студентските бригади, М. сама е заплатила сумите, дължими за придобиване на свидетелство за управление на МПС и е закупила свой личен автомобил.

През 2018 г. е придобила сертификат за завършен курс по английски език ниво В1. На 12.01.2021 г. М. е сключила трудов договор с фирма „Сис Технология" АД, на длъжност **********, като постепенно е израствала в йерархията на компанията.

Ищците твърдят, че след настъпилия инцидент са се затворили в себе си и съпреживяват постоянно трагичния инцидент, отнел живота на дъщеря им М., изживяват болезнено смъртта й, отказват да говорят и да общуват с близки. Твърдят, че са станали по-уязвими, по-неуверени и по-несигурни и 4 всеки ден плачат и страдат от загубата на М.. Твърдят, че и до настоящия момент страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност,а преди инцидента са били жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот, срещи с близки и приятели и всеотдайна любов от страна на М..

Според ищците справедливото обезщетение, предвид съдебната практика по приложението на чл.52 от ЗЗД е в размер на по 200 000,00 лв. за всеки един от тях, като считат, че при определянето му следва да бъдат съобразени финансовата обстановка в страната, нивото на инфлация, индексът на потребителските цени, както и постепенното покачване на цените на премиите по застрахователните договори, вкл. по застраховка „Гражданска отговорност“.

Ищците молят съда, да постанови решение, с което да осъди ЗК „УНИКА" АД, ЕИК ********** да им заплати сумата общо в размер на 400 000,00 лв., от които: сумата от 200 000,00 лв. за М. Я. Х. – майка на М. М.ова Х., загинала при ПТП на 21.06.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429 ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 200 000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания за М. Г.

Х. – баща на М. М.ова Х., загинала при ПТП на 21.06.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429 ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до окончателното й изплащане

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК **********, чрез процесуалния представител И. М., в който се твърди, на първо място, че предявеният иск, към датата на подаване на отговора на исковата молба, е недопустим, тъй като в представената покана за доброволно уреждане на отношенията пред застрахователя, не е била представена банкова сметка за превод на застрахователно обезщетение.

Твърди се, че същата е изрично поискана от ЗК „Уника" АД, с цел изплащане на определеното обезщетение в писма до адв. Н. Д.. В тази връзка, ответникът посочва, че предявяването на настоящия иск, преди ищците да представят банкови сметки, по които желаят да им бъде изплащано застрахователно 5 обезщетение, което, съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ е условие за предявяването на пряк иск срещу застрахователя от увреденото лице е недопустим. Посочва, че непредставянето на банковата сметка от страна на претендиращото лице има последствията на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва за периода до представянето на банкова сметка. В исковата молба не са спазени разпоредбите на чл.127 ал.4 от ГПК, поради което същата е нередовна. Според ответника, до настоящия момент е била отнета възможността му да изпълни задължението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност", като изплати обезщетение и по този начин да се освободи от допълнителния товар на държавните такси и разноски по воденето на съдебно производство.

Ответникът не оспорва наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" по отношение на лек автомобил марка **********, с peг. № **********, обективирана в Застрахователен договор № **********, номер на полица в Гаранционен фонд: ********** с период на валидност от 09.10.2023 г. до 08.10.2024 г., като не възразява това обстоятелство да бъде прието за безспорно установено по делото.