Решение № 214 от 30.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Кърджали, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100938 по описа за 2025 година

Производството е образувано по обективно съединени на основание чл.

422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.

86 от ЗЗД установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046 за признаване на установено по отношение на ответника М. К.

Г., ЕГН ********** с адрес ****, че дължи на ищеца сума в размер на 753,93 лв. - главница представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от **** г., за топлоснабден имот, находящ се в ****, инсталация ****; 112,91 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.11.2022 г. – 02.12.2024 г.; 38,97лв. – главница за дялово разпределение за периода от 7.2022 г. до 4.2024 г.; 7,02 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2022 г. – 02.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.12.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. **** по описа на РС-Кърджали, IV състав.

Ищецът заявява, че ответникът в качеството на собственик на процесния имот, е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредбата за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Същите са 1 разделно отговорни за задълженията си към „Топлофикация София“ ЕАД.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ап. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.

Ищецът заявява, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата но чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, като при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Сочи, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Топлофикация София“ ЕАД. Заявява, че съгласно чл.155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн.

ДВ. бр.34 от 24.04.2007г./. Представят писмени доказателства и правят доказателствени искания за назначаване на СТЕ и ССчЕ.

Ответницата е призована да получи исковата молба и книжата към нея по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление на регистрирания й в НБД „Население“настоящ адрес и в двуседмичния срок от залепването на адреса, не се явила, за да получат книжата, като при служебно извършена справка се установява, че няма сключени трудови договори, за да бъде призована по месторабота или друг адрес. Съдът, като констатира редовността на връчването и приложи към делото съобщението по чл. 47, ал. 2 от ГПК, залепено на настоящия адреса на ответницата съглано направените актуални справки, приема, че на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК следва да се 2 назначат особени представители чрез АК-Кърджали, който в едномесечен срок от определянето му за такът да даде отговор на исковата молба. В случая особения представител се назначева на разноски на ищеца за тази инстанция в размер на 400 лева съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения съгласно посочени квоти за всеки от ответниците.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника адв. С. С. от АК-Кърджали.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е молба молба с ****, от процесуалния представител на ищеца, с която молят делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, да се приемат писмените доказателства, вкл. от третото лице помагач, да се изиска документа от Столична Община, в случай че не е представен такъв, да се допуснат исканите експертизи, в случай, че ответната страна оспори претенциите, моли да се уважи иска по същество и претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. особеният представител на ответника моли да се уважи предявеният от ищеца иск с оглед представените и приети писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С протоколно определение от **** съдът, с оглед липсата на възражения от страните, е приел за окончателен обективирания в Определение ****. проект за доклад по делото, в който е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, по силата на който договор М. К. Г., ЕГН ********** с адрес ****, дължи на ищеца стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от ****, за топлоснабден имот, находящ се в ****, инсталация **** за главница в размер на 753,93 лв., лихва за забава върху тази сума за топлинна енергия за периода 15.11.2022 г. – 02.12.2024 г. в размер на 112,91 лв., главница за дялово разпределение за периода от м.7.2022 г. до м.4.2024 г. в размер на 38,97лв. и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2022 г. – 02.12.2024 г. в размер на 7,02 лв, ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.12.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед **** за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. **** по описа на РС-Кърджали, IV състав.

По делото е приет и неоспорен от страните заверен препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, от който е видно, че на **** М. К. Г., ЕГН ********** е закупила в **** От представените и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че процесният недвижим имот е топлоснабден, като от ****** е въведена система за дялово разпределение на топлнинна енергия в посочения блок, за което взето решение на етажните собственици. Това доказва наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ между ищеца и собствениците на жилища в посочената сграда - **** Съгласно разпоредбата на чл. 153 от Закона за енергетиката всички 3 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Понятието „клиент на топлинна енергия“е дефинирано в §1, т.41б ДР ЗЕ, като краен клиент, който купува енергия или природен газ и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). По делото няма данни за посочените хипотези.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между страните по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.