Решение № 79 от 12.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Велико Търново , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500156 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № Р-30 от 17.02.2021 г. по гр.д. № 451/2019 г. Окръжен съд Велико Търново е отхвърлил предявеният иск от П. АКС. Р. против ЦВ.

ИВ. Р. и ХР. М. Й. за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 109258 евро на отпаднало основание – прекратен устен договор за неправилен влог за ползване на съвместната банкова сметка на ответниците, подробно посочена, за набиране на суми за инвестиране в два недвижими имота в гр. Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 23.05.2019 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск от Ф. Д. Х. против ЦВ. ИВ. Р. и ХР. М. Й. за солидарното им осъждане да заплатят на този ищец сумата от 43740,38 евро, представляваща връщане на даденото на отпаднало основание – прекратен устен договор за неправилен влог за ползване на съвместната банкова сметка на ответниците, подробно посочена, за набиране на суми за инвестиране в два недвижими имота в гр. Велико Търново, ведно със 1 законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 23.05.2019 г. до окончателното изплащане. Присъдил е разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. АКС. Р. и Ф.

Д. Х., в която са наведени доводи за неговата недопустимост и неправилност.

Излагат се съображения за недопустимост, тъй като спорът е индивидуализиран в исковата молба като неоснователно обогатяване в резултат на отпаднало основание за превеждане на процесните суми по силата на договор за използване на общата банкова сметка на ответниците. С постановеното решение не е дадена защита на спорното право, така както е било заявено в исковата молба, а съдът се е произнесъл по това, че не било доказано съществуването на договор за неправилен влог между страните, поради което макар и по сметката да са преведени пари, същите не подлежали на връщане, поради неоснователно обогатяване. Сочи се нарушение на материалния закон, като според жалбоподателите съдът е квалифицирал неправилно облигационното правоотношение, на което се позовават ищците.

Прието е, че става въпрос за договор за неправилен влог, което не съответства на събраните доказателства и на твърденията на ищците. Заетото становище, че договорът разкрива белезите на договор за влог, не означава, че той е такъв. В случая се касае до ненаименован договор, който не е договор за неправилен влог. Немотивираното приемане, че става въпрос за договор за неправилен влог е станало причина да се направят неблагоприятни за жалбоподателите изводи относно доказването на такъв договор и да се приеме, че наличието на същия не е доказано, още повече, че в доклада е дадена друга квалификация на правното основание за превеждане на парите – договор за ползване на общата банкова сметка. Излагат се съображения, че е допуснато нарушение на материалния закон, като е приложена неправилно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Прието е, че с плащанията по общата банкова сметка на ответниците ищците са извършили плащане към „Метрон“ ООД, тъй като ответниците били овластени от това дружество да получат плащанията. Съдът не е изложил мотиви защо е приел наличието на такова овластяване и по какъв начин е станало това. Неправилен е извода, че с направените плащания ищците са изпълнили задължение към дружеството при положение, че по делото няма доказателства то да е потвърдило изпълнението чрез тези плащания, да се е възползвало от него или 2 изпълнението да е отишло в негова полза. В жалбата се излагат доводи, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прието е, че ответниците имат право да задържат сумите, тъй като били овластени от търговското дружество „Метрон“ ООД да ги получат по силата на договор № 24/15.01.2007 г. Такова възражение не е направено с отговора на исковата молба, нито е включено в доклада по делото и съответно произнасянето по него представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

От събраните доказателства се установява превеждането на парите в посочените от съда размери, но не се доказва от ответниците, че същите имат право да задържат тези средства. Приемането на договор за изпълнение на строителство № 24/15.01.2007 г. е в нарушение на съдопроизводствените правила, поради настъпила преклузия. Неправилно са възприети обясненията на ответниците, а не са взети предвид показанията на св. В.. От ищеца се изисква доказването на превода на парите, което е сторено в настоящия случай, останалото следва от това. Необосновано съдът се позовава на договор за строителство, какъвто не е приет по делото, тъй като е приложен само единият договор от двата твърдяни съществуващи.

Молят съда да обезсили като недопустимо постановеното решение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда, или да го отмени като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

3

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава.

При извършената проверка и с оглед направените възражения във въззивната жалба настоящият състав счита, че съдебното решение е допустимо и не страда от твърдяния порок за наличие на несъответствие между заявеното с исковата молба спорно право и дадената с решението негова защита. Съдът се е произнесъл по наведените твърдения за наличие на устен договор за предоставяне на общата банкова сметка на ответниците за набиране на средства за инвестиране в два недвижими имота, превеждането от ищците на суми по тази сметка, с които да се извърши плащането, произнесъл се е и по прекратяването на договора, което е елемент от фактическия състав за връщане на даденото по него. Правната квалификация на това правоотношение като договор за неправилен влог не се споделя и от настоящия състав, но погрешното й определяне не е повлияло на изводите на съда относно съществуването на правоотношението такова, каквото е заявено от ищците и последващото му прекратяване, което е основанието на предявените искове, т.е. произнасянето е точно по заявените факти. С оглед констатацията, че произнасянето на съда е по предявените искове, въззивният съд следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искове от П. АКС. Р. и Ф.

Д. Х. против ЦВ. ИВ. Р. и ХР. М. Й. за заплащане на сумите, както следва: в полза на ищеца П. АКС. Р. – сумата 109258 евро, а в полза на ищеца Ф. Д. Х.

– сумата от 43740,38 евро. Изложени са обстоятелства, че двамата ищци са имали намерения да инвестират в недвижими имоти в гр. Велико Търново, по повод на които се свързали с ответниците, които поели ангажимент да им съдействат за намирането на подходящи жилища, съобразно изискванията на ищците. С оглед тогава съществуващия режим, предвиждащ формалности и затруднения при откриване на банкови сметки на чужди граждани, за улеснение се разбрали с ответниците да започнат да превеждат пари по тяхна банкова сметка в „Алфа Банк“ АД, подробно посочена, до набирането на 4 сума, достатъчна за придобиване на жилище за всеки един от ищците. За периода от 2007 г. до 2010 г. извършили парични преводи по посочената им сметка в размерите, за които са предявени исковете. Не са упълномощавали ответниците да се разпореждат със средствата им. Ответниците им предложили две жилища, в процес на строителство, като ищците трябвало да изчакат завършването му, за да реализират инвестиционните си намерения.

Впоследствие разбрали, че имотите са ипотекирани и трябвало да изчакат изплащането и заличаването на ипотеките, което до началото на 2019 г. не се случило. По тези съображения инвестиционните им намерения отпаднали и затова с нотариална покана поискали ответниците да им върнат сумите, преведени по банковата им сметка. С оглед на това, че плащане не последвало, предявяват настоящите искове.

С отговора на исковата молба е направено възражение за нейната нередовност, тъй като обстоятелствата са недостатъчни, за да се организира защитата на ответниците.

С протоколно определение от 13.11.2019 г. исковата молба е оставена без движение, по повод на което е постъпила уточняваща молба на 21.11.2019 г. от ищците. В нея се излагат обстоятелства, че между страните е имало устен договор, по силата на който страните се споразумели ответниците да им предоставят общата си банкова сметка в „Алфа Банк“ АД, по която да започнат да набират средства за инвестиране в два недвижими имота в гр.

Велико Търново. Устният договор включвал обещанието на ответниците да намерят на ищците подходящи жилища. Срок за предоставяне на оферта не бил предвиден. Останалите уговорки предвиждали превеждането на суми по посочената от ответниците банкова сметка, с които да се извърши плащането на имотите, когато се премине към прехвърляне на собствеността. Условията на това споразумение били уговорени с двамата ответници заедно, като в процеса на изпълнението на договореностите първият ищец Пер Р. е действал лично за себе си и като пълномощник на сина си Ф.Х. в негова полза и за негова сметка. В подходящ срок ответниците посочили две жилища в гр.

Велико Търново, както следва: апартамент № 24, вх. Б, пети и шести етаж с площ от 199 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 5 с площ от 4,12 кв.м., заедно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж в УПИ ІІ в св. 627 по ПУП на гр. В. Търново, с административен адрес 5 гр. В. Търново, ***********, втори етаж с площ от 109 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 3 с площ от 5,63 кв.м., заедно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж в УПИ ІІ в кв.

627 по ПУП на гр. В. Търново, с административен адрес гр. В. Търново, *******. Жилищата били в процес на строителство, поради което трябвало да изчакат, за да реализират инвестиционните си намерения, а след завършването им, се оказало, че са ипотекирани. До началото на 2019 г. ипотеките не били заличени, поради което ищците уведомили ответниците, че прекратяват договорните си отношения, отказват се от инвестиране в имотите и искат да получат сумите, набрани по посочената от ответниците сметка обратно. Уточняват, че претенцията им се основава на сключения устен договор за ползване на банковата сметка на ответниците за набиране на суми за инвестиране в два недвижими имота в гр. Велико Търново, при посочените условия, и на прекратяването на този договор, с което считат, че е отпаднало основанието сумите да бъдат по общата сметка на ответниците.

По така уточнената искова молба становището на ответниците е, че в частта, в която те са поели задължение да намерят оферта за продажба на жилище, договорът е за посредничество и той е прекратен, поради изпълнение. Отговорност от ответниците за прехвърляне на собствеността и учредяване на вещни тежести върху имотите не може да бъде търсена, тъй като това касае отношенията между ищците и евентуалния собственик. От приложените валутни преводи не може да се обоснове извода, че те са за набиране на средства, като получател по тях е само ответника Ц.Р., поради което липсват данни за наличие на отношения между ищците и ответницата Х.Й.. Излагат се съображения, че за апартаментите, посочени в уточняващата искова молба, ищците са сключили два писмени договора за строителство, с дата 15.01.2007 г., с търговско дружество „Метрон“ ООД, представлявано от ответника ЦВ. ИВ. Р..