Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 06.12.2022, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
204/2022
Подписан
06.12.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 101, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.6, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 76 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 72 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 10, ал. 1, т. 10, буква "б" · Правилник за прилагане на” и

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Велики Преслав, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20223610200204 по описа за 2022 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от П. С. П. с ЕГН **********, с адрес гр.****** срещу Наказателно постановление №21-0869- 003733/17.12.2021 г., издадено от Началник Сектор ПП към ОД МВР Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушенията.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и в съдебно заседание поддържа жалбата, моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща представител, но в придружителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: при извършена на 03.12.2021 г., в 14.55 часа, на път II-73 км 20+117 от републиканската пътна мрежа на територията на Община Смядово, непосредствено след разклона с общински път за с.Кълново, км 20+ 017 ляво, проверка служители на ОД на МВР Шумен установили, че жалбоподателя управлява собствения си лек автомобил "Фолксваген голф" с рег. №******в посока гр.Смядово, като автомобилът е със 1 значителна техническа неизправност –неизправно шумозаглушително устройство /видоизменена шумозаглушителна уредба, по начин издаваща звук оказващ неблагоприятно въздействие с шума си/. Било установено още, че по време на движение водачът използва други светлини, освен предвидените от закона и издадените въз основа на него нормативни актове.

При така установеното полицейският служител Г. И. съставил срещу въззивника АУАН за нарушения на чл. 76 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и връчен на нарушителя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя. Въззивникът е наказан с административни наказания „глоба“ в размер на 200.00 лв. ня осн.чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и "глоба" в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 76 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитания по делото свидетел П. П., писмените материали и документи приложени към административнонаказатената преписка.

Показанията на разпитания като свидетел полицейски служител, част от екипа осъществил процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на ВР.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила по отношение на нарушението по чл.чл.76 от ЗДвП.

В чл. 42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които трябва да съдържа актът за установяване на административното нарушение. В т. 3 от посочената законова разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на наказателното постановление - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от приложените към делото доказателства, както в акта за установяване на нарушението, така и в наказателното постановление при описанието на мястото на извършване на нарушенията е посочен конкретния пътен участък, вместо община Смядово е посочена община Шумен. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, т.к подробното описание на мястото на нарушението не дава съмнение къде е осъществено същото, не е накърнило правото на защита на наказаното лице, да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си.

2

С жалбата се твърди се, че наказателното постановление е издадено при липса на задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като посочената за нарушена норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е бланкетна, като административнонаказващият орган /АНО/ не е посочил разпоредбата от закона, конкретизираща техническата неизправност. Сочи се, че неизправността на шумозаглушителната уредба на автомобила не е установена по съответния ред, тъй като изискват технически знания и измерване на шума с техническо средство, каквото в случая не е извършено от проверяващите. Като недостатък на наказателното постановление се изтъква и непосочването на доказателствата, потвърждаващи твърдяното нарушение, което противоречи на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и нарушава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. За съществен порок на санкционния акт оспорващият счита и липсата на аргументация констатираната техническа неизправност до каква степен е оказала въздействие на околната среда и в какво се изразява това въздействие. Твърди се, че не са посочени данни по какъв начин техническата неизправност е засегнала безопасността на превозното средство или е представлявала риск за останалите участници в движението, за да се приеме, че същата представлява значителна неизправност по смисъла на § 6, т. 72 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДвП.

С оспореното пред настоящият състав наказателно постановление жалбоподателя в т.1 от същото е наказан за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според който движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Под техническа изправност следва да се разбира нормално функциониране на всички системи на моторното превозно средство /МПС/. В обстоятелствената част на санкционния акт е посочено, че техническата неизправност в конкретния случая представлява видоизменена шумозаглушителна уредба на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Констатираната от контролните органи повреда на шумозаглушителя обуславя извод, че нивото на шум на процесното МПС не е съответствало на предписаните нормативни стойност, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 10, буква "б" от Правилника за прилагане на ЗДвП следва да се приеме, че автомобилът на жалбоподателя е бил технически неизправен. Неизправностите от своя страна биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП.

Съгласно т. 72 от ДР на ЗДвП "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. В разпоредбата на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. /, към която изрично препраща чл. 101, ал. 4 от ЗДвП за определяне на неизправностите и тяхната класификация, освен категоризирането на неизправностите като незначителни, значителни и опасни /чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. /, в следващите три алинеи /ал. 2, 3 и 4 на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. / видовете неизправности са дефинирани по-подробно спрямо определенията на тези понятия, дадени § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година. Съгласно т. 8.1.1., буква "б" от Методиката, отнасяща се до 3 системата за намаляване на шума, повредата на част от системата за намаляване на шума следва да се квалифицирана като значителна или опасна неизправност на превозното средство.

Подведени под хипотезите на горецитираните правни норми, установените по делото факти обуславят наличие на значителна техническа неизправност на управлявания от жалбоподателя автомобил, поради което правилно с процесното наказателно постановление е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за неспазване на изискването на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя МПС да бъдат технически изправни. Противно на твърдяното във въззивната жалба, правната квалификация на деянието е правилно определена от административнонаказващия орган. Непосочването на допълнителни подзаконови разпоредби, конкретизиращи вида неизправност, не опорочава наказателното постановление до степен незаконосъобразност, доколкото, както в АУАН, така и в наказателното постановление, от фактическа страна нарушението, респ. неизправността, са описани достатъчно пълно и точно, а в хода на административнонаказателното производство защитата се гради срещу фактите, а не срещу тяхната правна квалификация. От съдържанието на наказателното постановление става ясно за извършването на какво нарушение касационният жалбоподател е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което не е нарушено правово му на защита.

Развитите в жалбата доводи относно необходимостта от измерване с техническо средство на издавания от автомобила шум, според съд са неотносими към извършването на процесното административно нарушение, т.к в случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за техническа неизправност, представляваща механична повреда на шумозаглушителната система /"видоизменена шумозаглушителна уредба"/, а не за високо ниво на издавания от автомобила шум. Този извод следва от граматическото тълкуване на т. 8.1.1. от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., видно от която повредата в системата за намаляване на шума е квалифицирана като значителна неизправност поради две причини, посочени съответно в буква "а" – нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, и буква "б" – част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане. От установените по делото факти и обстоятелства се установява, че в разглеждания казус отговорността на жалбоподателя е ангажирана в хипотезата на т. 8.1.1., буква "б", предложение второ от Методиката /повреда на системата за намаляване на шума/, поради което не е необходимо изрично посочване на степента на въздействие на повредата върху околната среда и в какво се изразява това въздействие. Самата повреда на част от системата за намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно въздействие върху нивото на шума /т. 8.1.1., буква "б", от Методиката/, респ. върху околната среда /§ 6, т. 72 от ДР на ЗДвП/.