Решение № 27 от 18.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Варна, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. Д. А. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600427 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.306, ал.3, пр.1, вр.ал.1, т.1, пр.3 от НПК.

Предмет на проверка е определение от 13.12.2024 г., постановено по реда на чл.383, ал.2 от НПК, след одобряване на споразумение по НОХД 1773/24 г. на Окръжен съд Варна, с което съдът, с позоваване на чл.53, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК в мотивната част, а само в диспозитива досежно парите - и на чл.53, ал.2, б.“б“ от НК, се е произнесъл да бъдат отнети в полза на държавата два мобилни телефона със СИМ карти и парична сума в лева и евро, за които е приел, че принадлежат на осъдения по чл.354а, ал.1 от НК М.

О., и са били предназначени, както и са му послужили, за извършване на престъплението.

Срещу определението е постъпила жалба от адвокат С. И., поддържана в съдебно заседание, с която се иска неговата отмяна поради незаконосъобразност. Представителят на прокуратурата моли тя да не бъде уважавана. Осъденият не участва лично във въззивното производство.

1

Като се запозна с всички материали от досието на делото и взе предвид становищата на страните, настоящият състав на съда прие, че жалбата е основателна.

В частта, с която първоинстанционното производство е окончателно приключено, на основание чл.382, ал.7 от НПК съдът е одобрил споразумение, включващо постигнатото съгласие, че осъденият М. О. е извършил престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, изразило се в държане с цел разпространение на 7.09 г хероин и 6.22 г кокаин.

От материалите по делото е видно, че при претърсване на адрес гр.Варна, ул.“Доктор Селимински“ № 20, за който се твърди, че се ползва от осъдения О., на 30.01.2024 г. са били иззети предметните два мобилни апарата и пари. Но липсват каквито и да било данни, че последните са били предназначени, или пък са послужили за извършването на престъплението, за което той е бил признат за виновен и съответно осъден.

Съгласно ТР № 84/60 г. по н.д. № 78/60 г. на ОСНК, ВС, "послужили" за извършване на престъплението са вещите, които реално са били използвани като средства за извършване на престъплението, а "предназначени" за извършване на престъплението са вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но последното не е било извършено, като е спряло във фазата на опита или на приготовлението, когато то се наказва. Същите следва пряко и непосредствено да са използвани като оръдия или средство за осъществяване на умишленото престъпление, което в настоящия случай не е налице. Няма данни по делото тези вещи да са свързани с изпълнителното деяние на конкретното престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, осъществено от О. чрез нерегламентирано държане на наркотични вещества. В същия смисъл се открива аналогично произнасяне на ВКС, ІІІ н.о. в Р 147/22 г. по н.д. № 818/2022 г., с което е възобновено дело на ВОС в частта на произнасянето по чл.53 от НК, като по същество отнемането е отменено.

Относно отнетата парична сума в проверяваното определение изобщо липсва изследване на въпроса представлява ли тя облага, придобита от престъпление, по смисъла, вложен от законодателя в чл.53, ал.2-3 от НК. По делото са налице достатъчно убедителни доказателства, сред които и самопризнание от осъдения, че е държал, а извън повдигнатото му обвинение, и че е пласирал наркотици. Но в обсега на инкриминация е останало само 2 държането на наркотични вещества с цел разпространение, а не и самата дейност по реализирането на тази цел.

Обстоятелствата, установени в досъдебното производство, навеждат на извод, че иззетите парични средства най-вероятно са вид пряко придобита икономическа изгода по смисъла на чл.2, т.1 от Директива 2014/42/ЕС „облага“ означава всяка икономическа изгода, придобита, пряко или косвено чрез престъпление; тя може да се изразява във всяка форма на имущество и да включва всяко последващо повторно инвестиране или преобразуване на преки облаги и всякакви стойностни ползи“. Но облагите по чл.53, ал.2, б.“б“ от НК имат нарочни законови дефиниции в ал.3, и в частност пряката такава следва да е непосредствена последица от престъплението. Очевидно е, че законодателят изисква наличието на връзка в смисъла на обусловеност между конкретно инкриминираното престъпление и облагата. Тъй като в случая, независимо от установената престъпна цел, инкриминираните количества наркотични вещества все още не са били реализирани, то не е била все още получена и възможната икономическа изгода от тяхната евентуална продажба на уличния пазар. Така, макар и при налични данни за това, че осъденият не е имал други законни доходи, извън престъпна дейност, свързана с трафика на наркотици, настоящата редакция на чл.53, ал.2, б.“б“ и ал.3 от НК предоставя възможност на съда за отнемане на имущество, придобито само при осъществяване на престъплението, предмет на конкретното обвинение /или имущество, в което то е било трансформирано/. А в настоящия случай е безспорно, че сумите са били придобии преди осъществяване на престъплението, предмет на делото.

Горното следва недвусмислено и от споменатото в частната жалба решение на СЕС по съединени дела С-845/19 г. и С-863/19 г. по преюдициалното запитване на АС Варна, където изрично е посочено, че член 4 от Директива 2014/42 във връзка с член 5 и съображение 19 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането му е необходимо облагата, чиято конфискация се предвижда, да произтича от престъплението, за което неговият извършител е осъден с влязла в сила присъда.

Доколкото настоящото производство е съгласно чл.383, ал.2 от НПК и съответно протича по реда на чл.306, ал.3, вр.ал.1, т.1 от НПК, неговият 3 предмет се изчерпва с окончателното решаване на въпросите по приложението на чл.53 от НК. Съответно, извън компетентността на настоящия въззивен състав остава въпросът по чл.381, ал.6 от НПК - какво да стане с веществените доказателства. Тъй като той не е намерил отговор в споразумението, решаването му ще е възможно по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.1 от НПК, от първоинстанционния съд, който е компетентен да се разпорежда с веществените доказателства, след преценка дали е сезиран от правоимащо лице, на което принадлежат претендираните вещи.

По изложените съображения настоящият състав на Апелативен съд Варна

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение от 13.12.2024 г. по НОХД 1773/24 г. на Окръжен съд Варна по чл.53, ал.1, б.“а“ и ал.2, б“б“ от НК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4