Решение № 19440 от 16.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19440 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110105848 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата от 63,04 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение за месец 06.2022г./агенционен комисион от 10%/ по Договор за дигитална реклама от 04.02.2022г. и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 3,77 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 63,04 лв. за периода от 06.07.2022г. до 01.02.2023г.; иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 2880 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 10, ал. 3 от договора и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 32,44 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2880 лв. за периода от 28.12.2022г. до 01.02.2023г., ведно със законната лихва върху сумите.

Евентуално предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от общо 2943,04 лв., представляваща неустойка при прекратяване по чл. 10, ал. 1 от договора и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 36,21 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2943,04 лв. за периода от 06.07.2022г. до 01.02.2023г., ведно със законната лихва върху сумите.

Евентуално предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 2943,04 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор за дигитална реклама от 04.02.2022г. и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 36,21 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2943,04 лв. за периода от 06.07.2022г. до 01.02.2023г., ведно със законната лихва върху сумите.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на Договор за дигитална реклама от 04.02.2022г. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора за месец 06.2022г. за което му е била заплатена сумата от 400 лв. – фиксирано 1 възнаграждение, но не му е била заплатена дължимата сума от 63,04 лв. – агенционен комисион в размер на 10 % от изразходвания за месеца медиен бюджет, както е било уговорено. Сочи, че на 30.06.2022г. е получено по електронна поща предизвестие за прекратяване на договора, считано от 30.07.2022г. Твърди, че на 01.07.2022г. възложителят е прекратил достъпа до профилите си във Facebook и Google Analytics, като въпреки отправено изрично искане от страна на изпълнителя не го възстановил. Поддържа, че това поведение на възложителя представлява неизпълнение на договора, а именно на чл. 6, ал. 1, т. 4. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 10, ал. 3 от договора, тъй като работата е била изпълнена частично, а по-нататъшното изпълнение е станало невъзможно по вина на възложителя, който недобросъвестно е прекратил достъпа до горепосочените профили.

Претендира и лихви върху сумите. Евентуално сочи, че ако договорът се приеме за развален, то отново му се дължат претендираните суми, но на осн. чл. 10, ал. 1 от договора. Също евентуално претендира обезщетение за неизпълнение. Моли исковете да се уважат, претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Твърди, че към датата на сключване на договора - 04.02.2022г., управителят на ответното дружество се е намирал извън страната. По тези съображения счита, че договорът е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД поради липса на съгласие.

Сочи още, че дори договорът да е бил подписан от лице без представителна власт, той се е противопоставил веднага след узнаването му на осн. чл. 301 ТЗ. Поддържа, че договорът не съществува в архивите на дружеството, като плащания по него са били констатирани при извършване на вътрешен одит, след което е бил изпратен имейл до ищцовото дружество оспорващ действителността му. Евентуално навежда доводи за нищожност на договора и клаузите му, в частност на чл. 10, ал. 3 и ал. 1, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД. Твърди, че услугите са били предоставяни през периода м.02.2022г. до м.06.2022г. без сключен договор, въз основа на заявки и съответен отчет, като след 01.07.2022г. не са били предоставяни услуги. Поддържа, че прекъсването на достъпа до профилите на дружеството не представлява неизпълнение и е сторено след надлежно уведомление до ищцовото дружество в имейл кореспонденция. Счита, че с въпросната кореспонденция е било отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора на осн. чл. 14, ал. 1, т. 3 от същия. Признава дължимостта на сумата от 63,04 лв., като обаче поддържа, че не се дължи лихва за забава върху същата, тъй като фактура за тази сума не е била връчена на представител на ответника, т.е. липсва покана. Оспорва и евентуално предявените искове по подробни съображения, моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид направените доводи и възражения на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по тях е извършил качествено и в срок работата и че тя е приета от ответника. В тежест на ответника е да докаже 2 положителния факт на плащането на уговорената цена или наличието на недостатъци на работата.

Ищецът твърди, че на 04.02.2022г. между „И.Е.“ ООД и „П.Б.“ ЕООД е бил сключен Договор за дигитална реклама с посоченото в исковата молба съдържание. Съдът намира, че ищецът не е доказал това си твърдение в условията на пълно и главно доказване, въпреки разпределената му доказателствена тежест.

Установява се от изготвената СТЕ, че подписите „за възложителя“ на всяка от страниците от договора и приложението към него не са положени от Шън Чънлие. Шън Чънлие е вписан в търговския регистър управител на дружеството „И.Е.“ ООД. Видно от печати, положени на паспорта на управителя Шън Чънлие, е, че към датата на сключване на договора 04.02.2022г. не се е намирал на територията на Република България. Няма въведени от ищеца твърдения за сключване на договора от разстояние, респ. изпращане на предложение, което впоследствие да е върнато като прието и съответно подписано. Има доказателство, обаче – кореспонденция по електронна поща/л.169/ от 05.07.2022г., от която е видно, че управителят на „И.Е.“ ООД - Шън Чънлие е уведомил ищцовото дружество, че договорът не е подписан от него или друг упълномощен представител. Следва да се посочи, че съгласно чл. 141, ал. 3 от ТЗ в търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа. Тоест, в търговския регистър съществува образец на подписа на управителя на дружеството/л.249/. Съдът счита, че при сравнение с просто око може да се установи, че подписът на управителя на дружеството не съответства на положения под договора и приложението такъв. Прилагането на образец от подписа и наличието му в търговския регистър е предвидено от законодателя с цел да може при сключване на договори с дружеството да се извърши проверка за съответствие на подписите. Такава проверка налага грижата на добрия търговец. Фактът, че такава не е била осъществена от ищеца при сключване на договора говори за едно непрофесионално отношение. Това отношение не бива да се толерира и последиците му следва да останат в ущърб на този търговец, проявил професионална немарливост.

Недопустимо е и установяването на факта на сключване на договора със свидетелски показания. Ето защо показания в този смисъл не следва да се обсъждат и ценят. На първо място съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК свидетелски показания не се допускат за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна. Страната твърди да е сключила договор в писмена форма, т.е. писмено съглашение. Следователно сключването на договора не може да се установи въз основа на свидетелски показания. На следващо място съгласно чл. 164, ал. 1, т.

3 от ГПК свидетелски показания не се допускат за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв. Стойността на договора е повече от 5000 лв., доколкото е уговорен размер на възнаграждение от 4400 лв. без ДДС или 5280 с ДДС. ДДС се начислява от изпълнителя и се дължи от възложителя, доколкото той е краен ползвател на процесната услуга. Това е видно от представените фактури и преводни нареждания в които е начислено 3

ДДС, както и от ССчЕ. Още повече това е цената на договора без да се включва 10% на месец агенционен комисион, изчислен на база изразходвания медиен бюджет. При включването на който, въпреки че не може да бъде определен в цифрово изражение, с голяма степен на вероятност би се надвишила стойността от 5000 лв. и без ДДС. Не на последно място, дори да се ценят свидетелските показания, от тях не може да се изведе същественото съдържание на договора, най-малкото конкретиката на уговорените услуги, подлежащи на предоставяне и тяхната цена, още по-малко уговорените неустойки.

Без значение е фактът на осчетоводяване на 5 бр. фактури от ответника за периода м.02. до м.06.2022г., съгласно ССчЕ. Практиката на съдилищата е, че осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит представлява признание на тези задължения. То, обаче, не служи за пълно и главно доказването на валидно договорно правоотношение с конкретно съдържание. Сумите по тези фактури са заплатени и не се претендират.

Претендират се суми по договора за непредоставени услуги и бъдещ период. Следва отново да се отбележи, че видно от представените по делото доказателства, управителят на ответното дружество е научил за сключения без негово участие и съгласие договор едва към м.07.2022г. Към тази дата е уведомил ищцовото дружество и е спряно изпълнението по несъществуващия договор, съответно осчетоводяване и плащане на последващи фактури.

Тук неприложима е разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. На първо място тъй като не се твърди и няма данни договорът да е бил сключен от представител. Напротив, видно е и в него е записано, че е сключен от самия управител на дружеството. Също така се установява, че управителят на дружеството веднага след узнаването за наличието на такъв договор през м.07.2022г. се е противопоставил, като е уведомил ищеца, че договорът не е подписан от него и е преустановил изпълнението от страна на управляваното от него дружество.

В случая, по изложените съображения съдът намира, че не е доказано между страните да е бил сключен валиден договор със съдържанието, описано в исковата молба.

Искът за сумата от 63,04 лв. /32,23 евро/, представляваща неплатена част от възнаграждение за месец 06.2022г./агенционен комисион от 10%/ по Договор за дигитална реклама от 04.02.2022г. следва да се уважи, единствено доколкото изрично се признава от страна на ответника.

Признанието на иска, обаче, не е равнозначно на признание на обстоятелството, че между страните има сключен валиден договор със соченото в исковата молба съдържание.

Напротив, този факт се оспорва изрично от ответника.

С оглед уважаване на главния иск подлежи на частично уважаване и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД. Поради липсата на договор между страните ответникът се счита изпаднал в забава в деня след връчване на нотариалната покана за плащане на 20.12.2022г. – 21.12.2022г.

4

Лихвата върху главницата от 63,04 лв. /32,23 евро/ за периода 21.12.2022г. до 31.01.2023г./за 01.02.2023г., на която е заведен искът, се дължи законна лихва/ изчислена с лихвен калкулатор на НАП е 0,82 лв. /0,42 евро/, до която следва да се уважи иска.

Евентуалните искове за главници следва да се разгледат до размера от 2880 лв., а за лихви до размера от 35,39 лв., доколкото съдът уважава иска за сумата от 63,04 лв. и иска за сумата от 0,82 лв. Тоест, не се е сбъднало вътрешнопорцесуалното условие за разглеждане на исковете в частта за горницата над 2880 лв. до 2943,04 лв., както и за исковете за лихви за горницата над 35,39 лв. до 36,21 лв.