Решение № 57 от 07.08.2025, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Чепеларе, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело № 20255450100132 по описа за 2025 година

Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К. Б. К., ЕГН ********** с адрес гр.****, действаща чрез адв. В. П. срещу Главна дирекция „***“ при *** - С., с адрес гр.С., ул. „****“ №****, представлявана от **** А. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 1, във вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Главна дирекция „***“ при *** - С. да заплати на ищеца К. Б. К. следните суми: 1. Сумата от 3000,00 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за положения от ищеца и незаплатен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време за периода 04.03.2022 год. до 04.03.2025 год. получено в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд, с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; 2. Сумата от 300,00 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху претендираната главница, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи съответното 1 допълнително възнаграждение до датата на предявяване на иска.

В исковата молба се твърди, че ищецът е **** в *** и служи като **** в **** Ч. при Регионална дирекция „***“ С. при Главна дирекция *** - *** С.. Твърди се, че предвид характера на заеманата длъжност, същият е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Всяка от смените била с продължителност от 12 часа, като е полаган труд и през нощта (22.00 часа 06.00 часа). За времето от 04.03.2022 г. до 04.03.2025 г. ищецът е положил нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 формирал разлика между изплатеното му възнаграждение и дължимото му такова вследствие положения нощен труд. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на **** в *** се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР било предвидено изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, какъвто труд съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР полагал ищецът. Според нормата на чл.

187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на **** извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за **** , се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г., обн. ДВ, бр. 60/29.07.2022 г., в сила от 22.07.2022 г. и действаща към момента, издадени от министъра на вътрешните работи, и същите уреждали реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане за компенсирането на **** в ***. Преди това са действали Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн. ДВ бр. 40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.06.2015 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016 г., 2015 г. и 2014 г. били идентични, като гласели, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Същото било предвидено и в наредбите от 2020 г. В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8 121з-407/ 2014 г. било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 6:00 ч. за отчетния период се умножават по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава изрична норма липсвала. Поради това следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в чл. 9, ал. 2 от която било предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. При наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в *** по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗВМР, предвиждаща, че на **** се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч. за полагане 2 на труд на официални празници и за времето на разположение, както и препращането на чл.

188, ал. 2 от ЗМВР към КТ, следвало субсидирано да се приложи КТ, и по специално чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложим бил коефициентът 1,143. Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 след отмяната на Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г. била нормата на субсидирано приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР **** , които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, т.е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не само било допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ. Лишаването на ищеца от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите **** и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 67, ал.

7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ. Позовава се на Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит. Като се имали предвид т. 1 от решението на СЕС и разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, която изрично предвижда допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а чл. 188, ал. 2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препращала към закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с правото на Съюза, то следвало да се приложи закрилата по КТ, респективно по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на часовете положен нощен труд в дневен да става с коефициент 1,143.

По изложените съображения, поддържа твърденията си, че положения от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания период. Отчитането на положения труд от ищеца ставало сумирано чрез съответните протоколи, изготвени от **** за всяко тримесечие. Твърди се, че през исковия период ищецът е положил над 1 500 нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 бил над 1 850 часа дневен труд. След превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд се явявала разлика в часове положен допълнителен труд, който не бил заплатен. В рамките на исковия период ищецът имал отработен нощен труд и през официални празници, които се равнявали на два часа допълнителен труд, подлежащ на плащане на 200%. При изчисляването на положения нощен труд, съгласно часовите ставки за времето на полагането му, се получавала сумата от 3 000,00 лв. неизплатено възнаграждение. Неизпълнението от страна на ответника-работодател на задължението му за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент 1.143, го поставяло в забава, за което дължал законна лихва в размер на 300,00 лв. Лихвата била върху неплатените възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване била последния ден от месеца, следващ този на тримесечието, 3 за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР. Крайната дата на изчисляване била датата, предхождаща дата на подаване на исковата молба.

Предвид всичко изложено, за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск, като моли същият да бъде уважен като основателен.

В съдебно заседание, проведено на 08.07.2025 г., по молба на ищеца с протоколно определение е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като същият се счита предявен за сумата 3181,56 лева, вместо първоначално заявената такава от 3000 лева, както и изменение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, който да се счита предявен за сумата от 530,32 лева, вместо първоначално заявения размер от 300 лева.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който заявява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, като същите се оспорват по основание и размер.

От издаденото удостоверение от **** - С. било видно, че ищецът полага труд на смени, като всяка от работните смени била с продължителност от по 24 часа, съобразена с утвърдени работни графици. Работното време на **** , работещи на 8-, 12- или 24-часови смени се изчислявало сумирано за тримесечен период. Приложими към настоящия правен спор били действащи нормативни актове за исковия период и датата на завеждане на исковата претенция, които имали пряка връзка със статута на служителя и неговото правоотношение с работодателя, а именно - ЗМВР и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за **** по чл. 142, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗМВР. Ищецът посочвал редица отменени подзаконови нормативни актове (наредби), които не били действащи към процесния период и следователно нормите в тях нямало как да бъдат приложими за правилното разрешаване на спора, като се позовавал на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. Действително чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г. е било предвидено при сумиране и отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа да се умножават по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетният период, но тази наредба била неотносима за процесният период. Същата била отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., за **** в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно положеният нощен труд в рамките на установеното работно време на служителя се заплаща като нощен труд по силата на закона и подзаконовия нормативен акт, в размер определен със заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР (Заповед № 8121з2 156/05.02.2020 г.

(Обн. ДВ, бр. 13 от 14 Февруари 2020 г., изм. ДВ, бр. 85 от 2 Октомври 2020 г., изм. ДВ, бр.

4

100 от 30 Ноември 2021 г., изм. ДВ, бр. 53 от 8 Юли 2022 г., изм. ДВ, бр. 15 от 14 Февруари 2023 г., изм. ДВ, бр.84 от 6 Октомври 2023 г., изм. ДВ, бр. 2 от 5 Януари 2024 г., доп. ДВ, бр.

37 от 26 Април 2024 г., изм. ДВ, бр. 8 от 28 Януари 2025 г.), относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, изплащани на **** в ***). В настоящия случай не се оспорва, че ищецът е **** със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което е видно и от представената служебна бележка, издадена от **** - С., чиито статут се урежда със ЗМВР. В исковата молба се навеждали твърдения за субсидиарно прилагане на Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) по отношение на отчитането и изплащането на нощния труд, което било неотносимо. Организацията на работното време на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се уреждала именно с Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. по законова делегация и било недопустимо с прилагането на общите правила, установени в КТ и НСОРЗ, същата да се пренебрегва. Тук разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА не намирала приложение. Всички документи свързани с организацията и начина на отчитане на работното време, протоколи и графици се изготвяли и отчитали съобразно посочената наредба и правилата установени в нея, включително по отношение на заплащането на нощният труд, като било недопустимо прилагане по аналогия на други нормативни актове, при своеобразното превратно тълкуване на волята на законодателя, сторено с предявената претенция. Във връзка с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР в последната й редакция и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР посочва, че неоснователно и необосновано в исковата молба се преповтаряли всички доводи за празнота в нормативната уредба на закона и подзаконовите нормативни актове, действали през периода, но на практика такава празнота и основание за субсидиарно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не била налице. С последните промени в ЗМВР (ДВ, бр. 60 от 7 Юли 2020 г.), законодателят следвал последователността си по отношение на регламентацията относно отчитането и заплащането на труда, положен от 22,00 до 6,00 часа от служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМР. Ясно било записано, че нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта. Този коефициент бил 1, и с това отново се опровергавали твърденията за празнота. На следващо място, претенцията на ищеца била неоснователна и поради факта, че НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на КТ, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл. 107а от КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). В ЗДСл и в ЗМВР липсвало непряко препращане към нормите на КТ и за неуредените в тези закони случаи КТ да се прилага „съответно”, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Напълно несъстоятелен и правно ирелевантен бил наведеният довод от ищеца за приложимост на преобразуващият коефициент 1,143 по реда 5 на НСОРЗ с общо бланкетно позоваване на съдебна практика за приложимост на преобразуване и дефинирано като празнота в закона. Такава празнота в ЗМВР и подзаконовия нормативен акт уреждащ отчитане на работното време на служителите по чл.