Решение № 225 от 09.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000953 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство О. Г. Г. чрез пълномощника му адв.Л. Р. против решение №261104 от 24.08.2023 г. на СГС, ГО, I-24 състав, постановено по гр.д.№ 9823/2019 г., с което е уважен иска по чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ и е признато за установено по отношение на ищеца „ФЬОНИКС ФАРМА“-ЕООД, че ответникът О. Г. Г. има задължение към ищца в размер на 66 179,01 лв., представляващи стойност на установени липси при работата на ответника като куриер-инкасатор при ищеца в периода 22.12.2018г. до 26.12.2018г., за което между страните е подписано Споразумение от 27.12.2018г. и е издаден Запис на заповед от същата дата, ведно със законната лихва върху главницата от 04.01.2019г. до окончателното й изплащане.Решението е обжалвано и в частта за присъдените в тежест на ответника разноски в размер на 3 808,74 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че решението съдържа теоретични постановки, а не е мотивирано с оглед установените факти по делото. Допуснати били и съществени процесуални нарушения, тъй като не били обсъдени наведените в писмената защита на ответника доводи, а съдът е приел голяма част от наведените доводи за преклудирани. Излага доводи и по съществото на спора, подробно изложени в жалбата. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

1

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от ищеца „ФЬОНИКС

ФАРМА“-ЕООД чрез юрк.Д. Т., в който излага подробни доводи за неоснователност на жалбата, като напълно се споделят изложените от съда мотиви за уважаване на исковата претенция. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Обжалваното решение е правилно и съобразено със закона.

Релевантните за спора факти са правилно установени от събраните в производството писмени, гласни доказателства и заключения на ССЕ /основно и допълнително/. Правните изводи съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон – ТЗ и КТ, като настоящата инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите му.

От събраните в производството писмени доказателства се установява, че 27.12.2018г. ответникът О. Г. издал в полза на ищеца „ФЬОНИКС ФАРМА“-ЕООД Запис на заповед /л.4/, с който безусловно и неотменимо се задължил да плати на падежа - 27.12.2018г ищеца сумата от 76 978, 79 лв. при „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, като е посочен номера на банковата сметка.

Към датата на подписване на записа на заповед ответникът е бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество по силата на Трудов договор №23 от 28.01.2016г./л.51/, съгласно който ответникът е назначен на длъжност куриер - инкасатор при сменен режим на работа. Изрично в договора е вписано, че „Служителят носи имуществена отговорност за вреди, причинени на работодателя и отговаря спрямо него за липси - в пълен размер“. Видно от т.7 на представената длъжностна характеристика за длъжността куриер – инкасатор /л.53/, връчена на ответника на 29.01.2016г., заемащият тази длъжност „извършва пренасяне и предаване на поръчките, инкасиране на сумите от клиентите по банков път и отчитане на всеки курс което съгласно раздел III,т.3 се извършва на касиер - счетоводител. Изрично и в този документ е вписано /раздел IV, т.1/, че носи пълна материална отговорност за повереното му имущество Между страните не е спорно, че на датата на издаване на записа на заповед - 27.12.2018г. ответникът е известил своя ръководител, че е бил преди това – рано сутринта към 6,30 часа нападнат и ограбен, като му е отнета сумата, за която е издаден записа на заповед.

На същата дата - 27.12.2018г. е подписано Споразумение /л.65/ между страните в настоящото производство, в което те са приели за безспорно установено, че ответникът, в качеството си на куриер - инкасатор, не е отчел на ищеца събраната от него от аптеките на 22.12.2018г., 24.12.2018г. и 26.12.2018г. сума за доставени стоки в общ размер на 76 978, 79 лв. Съгласно чл.2 от споразумението ответникът се задължава да възстанови на ищеца тази сума в срок до 27.12.2018г. по банкова сметка, 2 като е посочен нейния IBAN. Изрично е отбелязано, че в деня на подписване на това споразумение ответникът издава в полза на ищеца запис на заповед като обезпечение.

На 09.01.2018г. е подписана декларация от ответника /л.92 /, в която той е дал съгласието си от трудовото му възнаграждение ежемесечно да бъде удържана сумата 770 лв. до окончателното погасяване на дължимата сума в размер на 76 978, 79 лв., като първата вноска е от м.декември 2018г.

На 18.02.2019г. е издадена Заповед №20 от ищеца, с която е прекратено трудовото правоотношение на ответника по подадено от него писмено предизвестие, считано от 21.02.2019г. /л. 93/.

Разпитана е като свидетел Н. К. Д. - служител на ищеца от 2017г., заемаща длъжността специалист администриране на персонала - назначавания и прекратяване. Свидетелката установява, че по искане на ответника е спряно дисциплинарното производство срещу него. В замяна на това Правният отдел е изготвил Споразумение и Запис на заповед, като свидетелката е присъствала на тяхното връчване на ответника. Посочва, че не е имало заплахи или принуда при връчване на тези документи.

Като свидетел е разпитан и Ю. В. Н., който е работил при ищеца в периода юли 2018г. до август 2020г. на длъжност „ръководител отдел „транспорт“. Свидетелят посочва, че е присъствал при подписване на записа на заповед от ответника. Твърди, че същият е изготвен, след като ответникът е помолил да не бъде уволнен дисциплинарно, с което той и другия разпитан по делото свидетел са се съгласили, както и да бъде преместен на курс, в който няма инкасиране. На зададените от свидетеля към ответника въпроси защо не е инкасирал всеки ден събраните суми, последният не е дал някакво обяснение, а е признал, че е сгрешил и е помоли за втори шанс.

По искане на страните е допусната ССЕ. Вещото лице установява, че по представеното по делото Споразумение има извършени плащания в размер на 10 799, 78 лв. В заключението е посочено за всяка една от четирите дати какви суми са инкасирани от ответника общо в размер на 145 178,79 лв., от които ответникът е отчел 68 200 лв./внесъл ги е по сметка на ищцовото дружество/. В заключението е посочено, че ищецът е отразил в счетоводството си сумата от 76 978, 79 лв. по дебита на счетоводна сметка 152 300 - „Вземания за липси и начети“ с посочено основание „Невнесена инкасирана сума, съгласно Споразумение от 27.12.2018г.“ В допълнителното заключение на ССЕ ВЛ е посочило, че след като се е запознало с баланса на ищеца за 2018г. е установило, че процесната сума е включена в същия.

На л.166 от делото е представено удостоверение, издадено от зам.

Началник на 09 РПУ от 14.06.2021 г., от което е видно, че има образувано досъдебно производство ЗМ №3384 по описа на 09 РПУ за престъпление по чл.198, ал.1, т.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 27.12.2021 г. около 06.20 часа в гр. София, ж. к. Люлин, пред бл.373, в съучастие като 3 съизвършители три маскирани лица, въоръжени с пистолет, отнели чужди движими вещи - парична сума в размер на около 70 000 лв. от владението на другиго - ответника - куриер - инкасатор при ищеца.

За да уважи иска по чл.422 ГПК, във вр. с чл.535 от ТЗ, съдът е приел, че е налице действителна ценна книга, която отговаря на всички изисквания на чл.535 и сл. на ТЗ, като съдържа всички необходими реквизити.

Касае се за запис на заповед с точно определен падеж - 27.12.2018г., с ясно посочен издател - ответника. Намерил е за неоснователни направените от ответника възражения за нищожност на записа на заповед поради това, че датата на издаване съвпада с датата на падежа; че след подписа на издателя има текст; че не са изписани собственоръчно трите имена на издателя под неговия подпис; че същият е подписан след заплашване и принуда от страна на Ю. Н. като представляващ работодателя на ответника.

Като е приел, че представения запис на заповед е валиден, съдът е разгледал въведеното от ищеца каузално правоотношение, във връзка с което той е издаден – наличието на трудово правоотношение между страните, съгласно което ответникът е заемал материално отчетническа длъжност и във връзка с която е установена липса в размер на исковата сума.

Съобразявайки заключението на ССЕ, че четири дни ответникът в нарушение на трудовите си задължения не е извършил отчитане на събраните от него суми при поръчките общо в размер на 145 178, 79 лв., както и разпоредбата на чл.207, ал.1 от КТ, съдът е приел, че същият носи пълна имуществена отговорност пред работодателя си в размер на липсващата /неотчетена от него своевременно/ сума. И след като ответникът е подписал Споразумението от 27.12.2018г. и съответно декларация от 09.01.2018г., с която се е съгласил на основание чл.272 от КТ да му бъде удържана конкретно посочена сума, е достигнал до извода, че това е достатъчно основание за работодателя да удържи сумата. След като страните по трудовия договор са избрали този начин за възстановяване на сумата от констатираната липса, работодателят не е длъжен да търси сумата по съдебен ред, както предвижда разпоредбата на чл.211 от КТ.

При тези мотиви съдът е направил извода, че ищецът е доказал всички факти за уважаването на иска, за които носи доказателствена тежест. Затова е уважил иска, приемайки за установено между страните, че ответникът има задължение към ищеца в размер на 66 179, 01 лв., представляваща стойността на установени липси при работата на ответника на длъжност куриер инкасатор при ищеца в периода 22.12.2018г. - 26.12.2018г., за което между страните е подписано споразумение на 27.12.2018г. и е издаден Запис на заповед от 27.12.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от 04.01.2019г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение/ до окончателното й изплащане.

Следва да се отбележи, че с протоколно определение от 22.10.2020г. /л.79/ на основание чл.233 ГПК е прекратил частично производството по делото в частта, с която е предявен иск за сума над 66 179, 01 лв. до първоначално предявения размер от 75 958,16 лева.

Въззивният съд изцяло споделя изложените от първата инстанция съображения за уважаването на иска в посочения размер и съобразно дадената му процесуална възможност на основание чл.272 от ГПК препраща към изложените мотиви. Доводите, изложени в жалбата, са поддържани и пред първоинстанционния съд и във връзка с тях съдът е изложил убедителни съображения, които този състав изцяло поддържа.

В първоинстанционното производство, както и в настоящото въззивно, ответникът е направил възражения във връзка с валидността на записа на заповед, послужил като основание за издаване на Заповедта за изпълнение. Разглеждането на тези възражения е от съществено значение, доколкото само валидно задължение по записа на заповед, което може да бъде 4 принудително осъществено, може да е основание за разглеждане на възраженията, свързани с обезпеченото каузално правоотношение.

Съобразявайки императивната разпоредба на чл.535 от ТЗ, въззивният съд намира, че е налице действителна ценна книга, която съдържа всички реквизити, посочени в споменатата разпоредба. Касае се за запис на заповед с точно определен падеж – на определен ден 27.12.2018г., с ясно посочен издател - ответника.